Голямата глътка на “Софийска вода”

Националният комитет за подобряване водоснабдяването на България (НКПВБ) и Организационният комитет за прекратяване концесията на ВиК системата на София (ОКПК) се обърнаха с писмо към Минчо Минчев, председател на ПП “Нова Зора”, и чрез него - към партиите от Коалиция за България, с молба за съдействие по жизнено важен проблем за град София.
Гражданските сдружения вече са изчерпали почти всички възможности за реакция, а намесата на влиятелни политически и държавни институции върху решенията на общинската администрация на София и държавата превръщат концесията за водата на София в международен казус.
В. “Нова Зора” многократно реагира по този повод и застъпва позицията на преобладаващата част от българското общество, която настоява да се прекрати договора, наричан от софиянци “колониален”. През 2004 г. английската фирма “Интернешънъл уотър” напусна софийския воден пазар, тя беше основният собственик на “Софийска вода” АД. Сега се подготвя “бягството” и на другата английска фирма “Юнайтед ютилитис”, придобила след 2004 г. мажоритарен пакет от акциите на дружеството.
ВиК системата на София се подготвя за препродажба на френската фирма “Виолия и сие”, а процедурите се извършват абсолютно непрозрачно за обществото.
Да се пресече тази вредна практика на “верижно ограбване” на софиянци, е призивът на НКПВБ, ОКПК и повече от 20 граждански сдружения.

Диверсификация на истината

В последните дни, особено след разговорите на министър-председателя Бойко Борисов с делегацията на правителството на РФ, водена от заместник министър-председателя Виктор Зубков, и постигнатите договорености по проекта “Южен поток”, както и за пътна карта на проекта АЕЦ “Белене”, напрежението в медиите и в политическите среди на дистанционно управление достигна своя предел. Встрани от вестникарската и медийна шумотевица на добре известни коментатори и политици екип на “Нова Зора” седмици наред задълбочено изследваше въпроса за истината по т. нар. пропуснати ползи от страна на българската държава и обвиненията за нанесени вреди на националните интереси на България при подписване на договорите от 27 април 1998 г. и 18 декември 2006 г. В дебрите на тази общо взето суха материя, ние успяхме да осъществим необходимия набор от факти, които просветеният читател на “Нова Зора”, надяваме се, ще оцени по достойнство.
И така, едва ли някой се съмнява, че природният газ е основен стратегически ресурс в съвременния свят. В България, както и във всички страни от Източна Европа, географски и исторически единственият източник на този ресурс към 2005 г. е Русия. В исторически план газопреносната система на България бе изградена (ако не се смята отделният газопровод Чирен-Враца) като част на системата на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) на бившите социалистически страни с поетичното име “Северно сияние”.

Кой се страхува от ЕНФ?

Проф. Евгений ГИНДЕВ

Факт е, че в „лявото” обществено пространство все повече се говори и обсъжда идеята за Единен ляв национален фронт, като единствена реална алтернатива на управляващия единен десен фронт. И нещо повече – като спасителна материална сила, акумулирала остатъчната народна енергия и способна да се пребори за властта. И колкото повече идеята намира поддръжка сред трудовите хора, сред мнозинството от българите, толкова повече се засилва нейното отрицание от много ръководни дейци на „леви” политически субекти. Това не предизвиква кой знае какво учудване, просто е потвърждение на неприятната истина колко бързо се забравят поуките на историята и колко бързо възтържествува първобитният егоистичен инстинкт. Та нали първото съветско правителство след Октомврийската революция беше коалиционно правителство от „леви” сили – болшевики и есери? Първите правителства в бившите социалистически страни бяха продукт на още по-широки коалиции - в правителството на Кимон Георгиев имаше само четирима министри-комунисти. Как и защо се забравят подобни примери?

Кой трябва да извози тежкия влак на ЕНФ?

Доц. Георги Н. МИТКОВ
д-р по социология

Прочетох тревожната статия на инж. Юлиян Тимев, бивш началник на едно от най-големите локомотивни депа в България – Горнооряховското, публикувана в бр. 5 от 2 февруари 2010 г. на в. “Нова Зора”. И трябва да кажа, че неговата тревога е тревогата на всички българи, отречени, оплюти и смазани, задето през времето на социализма издигнаха България във всяко отношение, до степен да създадат съвкупен продукт, равен на 11 икономики на царство България. Те бяха оплюти, защото за 45 години създадоха условия за безплатно обучение, безплатна медицинска помощ, строеж на жилища със заеми от държавата с 2 процента лихва и срок за изплащане 20 години!
Къде сме сега? Какви сме? Накъде сме се запътили? Наблюдатели, равнодушни сеирджии на безмилостната и безподобна разруха, довела българския народ до ада на битката за оцеляване с трохите от “трапезите” на олигарси и чуждоземни „инвеститори”,  забогатели от разграбването на огромното материално богатство на българския народ.
Прочетох също, че на 23 януари т.г. в Ямбол, е била проведена среща на членовете и симпатизантите на ПП “Нова Зора”, ведно с представители на областни и общински ръководители на леви и патриотични партии и съюзи: Земеделски съюз “Ал. Стамболийски”, БАС, Съюза на пенсионерите и др. На тази среща е била обсъждана идеята за създаване, най-общо казано, на политическо обединение на левите и патриотични сили в България.

Съвместими ли сме, за да тръгнем заедно в ЕНФ?

През 1994 г. в статията “Спасението е обединение на патриотичните сили” (в. ”Нова Зора”, 16.07.1994 г.) Политически кръг “Зора” предложи всички, които по принцип са за обединение на патриотичните сили в единен изборен блок, да отговорят с “да” или “не” на въпроси, които според нас са критични за запазване на българската държава и българската нация.
Оттогава до днес българските патриоти загубиха ценно време и ресурси в излишно противопоставяне и ненужни компромиси. Допуснаха също и някои успешни проекти като коалиция НО “Атака” да бъдат употребени за лични проекти на маломерни, но шумни псевдоводачи. Днес, 16 години по-късно, въпросът за обединение на патриотичните сили продължава да стои на дневен ред. Към този проект все по-неотменимо се изправя и въпросът за присъединяването и на хората на социалната кауза. Поотделно ни бият, защото поотделно сме слаби, а заедно можем да променим статуквото и колониалното бъдеще на Отечеството.
ПП “Нова Зора”, която никога не е преставала да работи за Отечеството, днес предлага обединение в Единен национален фронт и отново поставя въпроси, които могат да покажат до каква степен са съвместими партии и сдружения на граждани, които още на местните избори през 2011 г. биха могли да постигнат успех и така да предложат на българския народ една нова спасителна за България посока на развитие.