За нов национален проект

• за нов исторически път и бъдеще на българската нация и държавност

Политически доклад на председателя на ПП „Нова Зора” Минчо Минчев от името на ЦПС пред Първия редовен конгрес на партията

Уважаеми делегати и гости на Първия редовен конгрес на ПП „Нова Зора”,
Събрали сме се в тази зала по повелята на устава и закона, за да обгледаме извървения от нас път след 11 март 2006 г., дата, която може да се счита като извънредна заявка на нашия тогава извънреден конгрес, за решителна крачка от просветителско-интелигентски кръг със същото име към основанията за реална намеса на една политическа партия в съдбовните политически времена за народа и Отечеството ни.
Политическа партия „Нова Зора” се роди в условията на анихилиране и пропиляване на националната енергия; на срутването на надежди и кумири; във време на подмяна на ориентири и указатели в националния път, в условия, когато ефективите на т. нар. информационна епоха се трансформираха от технологични средства в решаващ политически фактор. Погледнато по-нашироко, това бе време на решителна консолидация на капитализма, оплоден с идеите на планетарната глобализация, когато главният негов принцип за експлоатация на човек от човека прерасна в нов, по-висок етап и вече на цивилизационна основа влезе в антагонистично противоречие със страните извън златния милиард, които пътем осъзнаваха, че зад красивите лозунги за демокрация, свобода, братство и равенство стои могъщият арсенал на всички възможни империалистически средства за натиск и принуда в междучовешкото и междудържавно общуване. Новата глобална форма за експлоатация на държави от група държави, на държави от група транснационални компании отхвърли света назад в историята с повече от 200 години, за да възроди на турбо равнище чудовищната епоха на конкистадорите и канонерките. Ледниковият период на човешкото щастие, който съпреживяваме, се характеризира и със световното настъпление на финансово-олигархичния капитал срещу производствените форми на капитализма, настъпление на капитала въобще срещу труда, най-вече срещу наемния труд, което осъжда като ненужно излишни седем-осми от населението на земята. Това е цената, която човечеството трябва да плати за временния провал на социалистическия проект.