Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
08.07.2008 г.

Магьосник на словото българско

Димитър ПЕЙЧИНОВ

Писателят Николай Александров Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в с. Яврово, община Куклен. През миналата 2007 г. признателните родопчани му построиха паметник в град Смолян. На тържеството при откриването, кметът на общината г-жа Дора Янкова каза: ”...Може би никой друг в наше време не е дал толкова много на литературата и своя народ, не е бил тъй заразяващ пример за стари и млади, не е вливал смелост на толкова много хора, както авторът на “Шумки от габър”.
“След дядо Вазов, Николай Хайтов е единственият наш писател, който се радва на заслужена всенародна слава”
Николай Хайтов обичаше България заразяващо. “Главата да се търкаля, пак ще викам: да живей България”. Всяка негова книга е продължение на “Аз съм българче”... Не можем да си представим, че днешните и бъдещи поколения ще успеят да се съхранят, без творбите на писателя, и филми като “Козият рог”, обиколил световните екрани, или сагата за “Капитан Петко Войвода”...
Преди години, когато се прожектира филма за легендарния защитник на Родопите, българският капитан Петко Киряков, улиците на градове и села опустяваха. Без разлика на пол и възраст, всеки бързаше да седне пред телевизора в очакване на сериала. Блестящо написаният сценарий на Николай Хайтов накара народа да запее песента на Войводата.

08.07.2008 г.

Да опазим нормалните

за "различните" други се грижат

Боян Расате пред в. "Нова Зора"

 

Новината, че българската гей организация „Джемини” ще организира на 28 юни първият у нас гей-парад не се хареса на мнозина. Но най-остро реагира Българският национален съюз. На пресконференция, а след това и в множество медии, Боян Расате обяви, че желанието на „Джемини” да манифестират своята сексуална ориентация по централните улици на София е провокация към обществото, че цели да подложи на съмнение традиционните български културни ценности, и най-вече уронва морала на българското общество, подложено на всевъзможни "експерименти", не само сексуални, но и социални, и ментални.
По този повод председателят на БНС Боян Расате разговаря с главния редактор на в. "Нова Зора".

 

Г-н Расате, доста мощно реагирахте на гей парада, организиран от "Джемини"? Дали това е най-верният път да покажете, че не приемате подобни нрави? Видяхме какво се случи...

 

Всеки може да избира своята сексуална ориентация, но за нас е недопустимо да ни я натрапват агресивно и демонстративно, и особено на обществени места.
БНС поде кампания срещу хомосексуализма и педофилията в тринадесет областни града. Младежи с тениски, на които пише „Бъди нетолерантен. Бъди нормален”, раздаваха листовки и обясняваха опасностите, които крият хомосексуализмът и педофилията.

 

И все пак останахте като бяла лястовица. Помните ли онези предизборни билбордове на фолкзвездата Азис? Ами светските купони на Евгени Минчев? И колко още подобни случки? Не се ли усещате сами в тази своя борба?

 

Не мисля. В средата на миналата седмица 17 неправителствени организации, общественици и интелектуалци се събраха на кръгла маса и поискаха запланувания гей парад да бъде забранен. В декларация до Народното събрание, Министерския съвет и Президентството на Република България те поискаха публичните прояви и демонстрации на хомосексуалисти да се инкриминират. Поискаха също така и увеличаване на наказанията за педофилски престъпления, като в особено тежките случаи да се прилага смъртно наказание.
Така че не мисля, че сме сами.
По-скоро имаме нужда от още подкрепа.

 

Но в четвъртък, 24 юни, с декларация излезе и Светият Синод на Българската православна църква. Оттам също поискаха забрана на парада и осъдиха хомосексуализма и педофилията.

 

Да, точно така беше, в своята декларация Светият Синод определи гей парада като „срамно и досадно зрелище на обладани от греха човеци и групи от хора, които бесовски ще ликуват, подбудени от низки страсти и извратени чувства, което Св. апостол Павел нарича „безплодни дела на тъмнината”.
Трябва да Ви кажа, г-н Минчев, че още същия ден протестни писма изпратиха и от Главното мюфтийство, от Католическата църква, от Обединените евангелистки църкви и други организации. Но въпреки това кметът на София Бойко Борисов отказа да се съобрази с огромното обществено недоволство и не забрани провеждането на т. нар. гей парад.

 


01.07.2008 г.

Кореспонденция за посещението на Александър А. Киреев в Раковица и даване име на с. Киряево

От Видин, България, 20 май 1882 г.
Преди три дни дойде във Видин от Русия А. А. Киреев, събратът на покойния Н.А. Киреев. Ние отдавна бяхме научили, че А.А. Киреев има намерения да посети нашите глухи места. Както е известно, в югозападния ъгъл на Видински окръг, недалеч от сръбската граница, при селото Раковица, на 6 юли 1876 година, в битката на сръбските войски с турците, падна с юнашка смърт Щаб Ротмистърът на императорската гвардия Н.А. Киреев. Той падна, тъй да кажа, на самата межда, в която лежи между два братски народа, България и Сърбия, падна за свободата на своите менши братя.
На другия ден, подир дохождането на А.А. Киреев, се реши да отидем на селото Раковица и Раковишкия манастир. Аз ще ви разкажа просто, както мога, това, което ми се случи да видя и чуя във време на това любопитно пътувание.
На 17-и А.А. Киреев посети негово Блаженство, бившият Български екзарх, Видински митрополит, Антим. Българският Йерарх посрещна гостенина си като брат. Запитванията на Негово Блаженство за Русия нямаха край. Като му доде време да спомене за българската депутация в Русия, която водеше блажений Антим, като спомена колко милостиво се прие тая депутация в Царско село от Блаженопочившия господар Император Цар Освободител, Негово Блаженство престарелия български йерарх, заплака.

01.07.2008 г.

Смъртта на Киреев

Генади ВЪЛЧЕВ,
Биографичен очерк, Видин, 1995 година

Призори на 19 юни 1876 г. майор Н.А. Киреев повежда 1100 доброволци през Вратарница и Нови хан за Кадъ боаз. Филип Тотю твърди, че това става по заповед на главнокомандващия Моравската армия, генерал-майор М. Черняев. Ето какво разказва Тотю: “Нашите войводи в съвета си решиха в една нощ да минем река Тимок отзад турската войска и да я нападнем нощя. Ние вярвахме, че като нападнем тъй турците, ненадейно и по хайдушки, те щяха да се изтеглят от Извор, и щяхме да го завземем. Този план за нощна атака се съобщи на Н. Киреев, който го одобри, но каза да почакаме съгласието на генерал Черняева.
Отрядът на майор Киреев, според Тильо Колев, се състоял от четирите български чети (на П. Хитов, Ф. Тотю, Ил. Марков и Симо Соколов) и един баталион сръбска милиция І клас.
След изгонването на турците из Ново корито и из Кадъ боаз, отрядът на Киреев завзема с. Салаш, където остава до 5 юли. През този ден получава задача да нападне турските сили при с. Раковица в 11 часа, когато чуе топовна стрелба при с. Велики извор. Майор Киреев повикал командирите и издал заповедта за тръгване по направление през с. Ошане за с. Раковица, за да нападне турците на 6 юли около 11 часа - по същото време, когато Зайчарската войска на полк. Милойко Лешанин нападне Велики извор.
Но става 11 часа, а стрелба не се чува. Сърдит и раздразнен от това, майор Киреев нарежда да се разгърнат два баталиона за сражение.

01.07.2008 г.

Неукият не е свободен

Здравко НЕДКОВ

Наскоро в. “Нова Зора” посвети един хубав брой на празника на славянската писменост и култура 24 май; брой, изпълнен не с общи констатации или отрицания, а с конкретни произведения и имена на автори, които са правили и правят българската култура. Това ме подтикна да споделя мои мисли и впечатления на тема култура.
Не е важна ли?
Под предлог, че културата е нещо второстепенно, а най-важни са бизнесът на парите, сега всъщност се извършва небивал културен прелом. Промените в другите области на живота са или бавни и незначителни, или само на думи. Но резултатни са главно усилията, насочени да бъдем изтръгнати от рамките на традиционните ценности, завещани от нашата история и култура. Повече от очевидно е, че утвърждаването на нов световен ред изисква духовен поврат с промяна на пропорциите и нова класификация на ценностите.
Най-напред произведенията на нашата литература, съвременна и класическа, на театъра, киното, музиката и т.н. бяха направо премахнати от погледа ни. По-рано класиците се издаваха през няколко години, а във връзка с кръгли годишнини издателствата поднасяха многотомни издания на съчиненията им. Така присъстваха постоянно във всекидневния ни живот. Издаваха се и съвременните писатели - в такава степен, че всеки по-значителен автор, въпреки цензурата и трудностите, намираше реализация и потвърждение на своите възможности. И всичко това не ставаше за сметка на преводната литература, която излизаше в голямо количество, системно и на високо професионално и естетическо ниво.
Сега не можеш да намериш българска книга, както се казва “за лек”. Обясняват това с “финансови причини”, думи, които не звучат така страшно за нашите уши на новопокръстени в “пазарната икономика” като компрометираната дума “цензура”. Но изчезването на българските произведения от нашия поглед и нашето всекидневие, често и поради високите цени на книгите, ще се окаже със сигурност съдбоносно за нас.

страница: 1  2  ...  42  43  44  45  46