Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
24.06.2008 г.

Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни?

Людмил НЕДЯЛКОВ

Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
В същото време, докато президентът даваше интервю за в. „Труд”, премиерът се стягаше за командировка в САЩ, а когато президентът се появи в предаването на Бареков по Би Ти Ви (18.06.2008 г.), Станишев вече беше в Ню Йорк. От далечна Америка премиерът даде да се разбере, че се е запознал с казаното от Първанов, но откликна многозначително на президентската покана за диалог: диалог на четири очи - да, но не и публично обсъждане на повдигнатите въпроси. При завръщането си от САЩ премиерът щял да разговаря с Първанов за реформата, но щял да му докладва и за резултатите от своята визита, които били „извънредно полезни за България”.

 


24.06.2008 г.

Политик на честта и великодушието

Н. А. Киряев ще живее в сърцата и паметта на българския и руския народ

 

Олга РЕШЕТНИКОВА,
кандидат на историческите науки 

Освободителната Руско-турска война още не е започнала, а Ф. М. Достоевски писал в своя “Дневник на писателя”, през ноември 1871 г., че когато Русия освободи славяните от вековното чуждо иго, ще се намерят такива, които за нищо на света няма да признаят войната за велик подвиг. Напротив, ще изтъкнат политическата, а после и "научната" истина, че ако я нямаше освободителката Русия, те отдавна-отдавна да са се освободили от турците сами или с помощта на Европа. Освен това - предупреждава Достоевски - някои дори за турците ще говорят с по-голямо уважение, отколкото за Русия, ще се подмилкват пред европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват срещу нея. Ще почнат да говорят как, видите ли, Русия освободи България “пътем”, решавайки своите външнополитически задачи, разчитайки ако не да погълне, то поне да подчини славяните. Онзи, който разбира цялото величие и святост на руското дело, ще бъде обречен на насмешка, ненавист и дори политическо преследване.
Всичко се сбъдна, както бе писано. Веднага след Освободителната война се чуха гласове, че Русия освободи България не навреме, не така, както трябваше, та резултатите от войната да имат необходимата тежест. Подобни мнения са актуални и досега и особено процъфтяват в последно време. Както и преди, отпор им дават честни хора, обективни, и които, за щастие, са доста на брой. Те са верни на истината, каквито са и заветите на бащите и дедите им, и в тях се разбиват опитите на псевдоучени и поборници за "политическа коректност" да “освободят” българина от бремето на паметта за вековното турско робство, за героите от Априлското въстание, за светите мъченици от Батак...
Ф. М. Достоевски точно очерта посоката на русофобската ревизия на историята на освободителната Руско-турска война, само че руският гений не можа да предположи, че не другаде, а именно в България някой ще предложи на Шипка да се издигне паметник на Сюлейман паша и неговите приближени.

17.06.2008 г.

Трябва ли да спра да се боря

Как и защо ПП "АТАКА" се лумпенизира

 

Антонина ИВАНОВА, Димитровград

Тежко и трудно е да се признае, но ПП „Атака” не е и никога не е била национално отговорна и патриотична организация. Още от самото си зараждане. Всъщност как явлението Волен Сидеров се появи на политическата сцена като лидер на „националистическата” партия, в. „Нова Зора” неведнъж вече разяснява пред своите читатели. Всеки здравомислещ българин знае чие отроче и чий сателит е партия „Атака”. Но нека се върнем малко назад, във времето на президента Желю Желев, за да припомним няколко факта. И те са свързани със ситуацията, която се оформи с времето. Тогава, Република Македония бе призната от страна на България. Имаше и множество отстъпления и предателства на българската дипломация. Последва "народно въстание" - на 10 януари 1997 г., после дойде дойде на власт Иван Костов и обяви (при гласуването в парламента на Рамковата конвенция за националните малцинства), че веднъж завинаги е погребал българския национализъм. По-късно Командирът разбра, че е прибързал с това изявление и реши да „поправи” грешката. Извади на политическата сцена едно палячовско, гротескно лице на българския национализъм, сякаш за да бъде той завинаги компрометира пред българското общество. Паралелно с него "проклятието на България" Ахмед Доган, виждайки все по-ясно несъстоятелността на ДПС, „подсказа”, че е нормално и даже е добре в България да има българска националистическа партия. А щом Ахмед Доган хвърли някаква реплика в публичното пространство, то няма начин казаното да не се случи. Така е от времето на възродителния процес, чийто идеен вдъхновител и изпълнител бе самият той, та до наши дни. Сметката му не бе особено сложна: кой друг, ако не някой нов фюрер, ще събира и стяга редиците на електората му? На Доган му трябваше плашило. И той реши да си го отгледа и финансира. И ето го новият месия, който хем ще дава лъжливи надежди на отчаяния народ, хем ще изпуска парата на социалното напрежение чрез крясъци по митингите и по „любимата на народа” телевизия СКАТ, хем ще играе както кукловодите му наредят.

 


10.06.2008 г.

Ще работим честно за Русия

Владимир ПУТИН в интервю за в. “Монд”
1 юни 2008 г.

В. “Нова Зора” винаги се е стремял към обективно и своевременно отразяване на ситуацията в Русия, последователно и в достатъчен обем сме публикували важните изказвания, обръщения и изявления на досегашния руски президент Вл. Путин, и на други знакови фигури от съвременния политически и интелектуален елит в страната. От близо месец Вл. Путин е вече министър-председател на Руската федерация и първото интервю, което даде извън Русия, бе за френския ежедневник “Монд”. Публикуваме го с мотива, че в разговора се съдържат и отговори на важни въпроси от актуалния политически и икономически ден на Русия, както и защото вероятно ще изясни и въпроси, които си задава мислещото българско общество. И защото - както обичат да казват колеги и неприятели, като български патриоти, сме последователни. Русофили, разбира се, не русофоби и русопаразити!
Публикуваме това интервю на националния лидер на Русия пред националния празник на Руската федерация - 12 юни, за да запълним, доколкото е по силите ни, отсъствието на обективна и цялостна информация в българските медии, отразяваща добронамерено актуалната и официална позиция на православна, братска и велика Русия.
"Зора"

10.06.2008 г.

България, Амазония на Балканите?

Людмил НЕДЯЛКОВ

"Какви е чеда раждала,
раждала, ражда и днеска
българска майка юнашка"
Христо Ботев

 

Как в дните на епичната му гибел човек да не си спомни великите стихове на Ботев и да не въздъхне с жал за миналото?! Ако някой от легендарните ни ханове или царе възкръсне и види в какво се е превърнала земята, наречена България, веднага ще скочи обратно в гроба. Не заради кражбите, пиянството, измените, предателствата и лъжите. Тях ги е имало и по времето на Крум Страшни, прочул се и като Законодател. Свети цар Борис Михаил, кръстителят на българския народ, също не си поплювал. От отговорите на папа Николай Първи на питанията, изпратени му от Борис, става ясно, че заради съпротива срещу новата вяра нашият кръстител е изклал 50 боилски рода и е ослепил собствения си син, престолонаследника Владимир Расате. Да не говорим как е наказвал лъжеепископите, лъжесвидетелите, дезертьорите от бойното поле, немарливите към коня и оръжието си или пограничните стражи, допуснали бегълци от България да преминат във Византия.

страница: 1  2  ...  42  43  44 
24.06.2008 г.

Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни?

Людмил НЕДЯЛКОВ

Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
В същото време, докато президентът даваше интервю за в. „Труд”, премиерът се стягаше за командировка в САЩ, а когато президентът се появи в предаването на Бареков по Би Ти Ви (18.06.2008 г.), Станишев вече беше в Ню Йорк. От далечна Америка премиерът даде да се разбере, че се е запознал с казаното от Първанов, но откликна многозначително на президентската покана за диалог: диалог на четири очи - да, но не и публично обсъждане на повдигнатите въпроси. При завръщането си от САЩ премиерът щял да разговаря с Първанов за реформата, но щял да му докладва и за резултатите от своята визита, които били „извънредно полезни за България”.

 

Буш бил поздравил българското правителство за напредъка в борбата му с корупцията - своеобразен политически контрапункт на очаквания остро критичен доклад на Европейската комисия (ЕК) по същата тема. Ето как премиерът косвено натри носа на бюрократите в Брюксел и на самия президент на България.
Очевидно подготвен за този обрат, Първанов побърза да разсее слуховете за конфликт със Станишев, като заяви, че били приятели. И че той, Първанов, бил за запазване на политическата стабилност и това правителството да си довърши мандата. На „Позитано" 20 Ивелин Николов вече бе припомнил на бившия си председател, че след изтичането на втория му президентски мандат може да се върне в Института по история на БАН. С други думи, три години преди края на мандата му за Николов и компания Първанов е политически труп! Как си позволява той да критикува новия любим вожд Станишев?
Разбира се, не е в стила на Столетницата да вади на показ вътрешните си крамоли. Немалко нейни активисти биха дали мило и драго това прехвърчане на искри между стария и новия председател на партията да го няма, или да си остане под килима, но станалото, станало. Надяваме се, че „червените” няма да стигнат дотам да горят портретите на президента, както сините го сториха с портретите и книгите на Желю Желев. Няма как те да отрекат и рационалността на неговото настояване Законът за изборите на народни представители да се приеме навреме, а не в последния час, и да включва засилен мажоритарен елемент. От формалното съгласие с доводите на Първанов, до реализирането на тази идея обаче, има да се извърви дълъг път. Дори БСП да приеме варианта с изцяло мажоритарен вот, без съгласието на останалите съдружници в коалиционното управление този вот няма как да види бял свят. Друг е въпросът, че дори Столетницата не може да издигне достатъчно познати и уважавани от електората личности, които да спечелят вота в съответните избирателни райони - 30 или 18, все тая. „Старите муцуни” в Народното събрание са омръзнали на хората и за тях са просто „съдружници в престъплението” на всички управлявали ни в годините на прехода. Искат или не, след като са мълчали за провалите и на това правителство, те ще носят на гърба си всички негативи и омрази у хората спрямо „политическия елит”. Ако евентуалните „нови лица” бъдат предложени и препоръчани от същия този „елит”, те ще срещнат само недоверие и презрение. Точно затова по време на общинските избори на редица места през последните години БСП заставаше зад независими кандидати. Понякога в странно съгласие с уж алтернативните СДС, ДСБ или ГЕРБ.
До същите хватки прибягваха и други партии. Ако бъде въведен изцяло мажоритарен вот, партии като НДСВ, ДСБ и СДС могат да останат без представители в НС, което е равносилно на политическо самоубийство. Те страдат не толкова от неизвестността на потенциалните си кандидат-депутати, колкото от лошата им известност. Представете си например „Негово Величество” Симеон Сакскобургготски да се бори за място в НС с някой, който не е реституирал като него „царски имоти”, заграбвайки незаконно 5000 дка гори. Защото през 1991 г. в интервю за „Всяка неделя” Кобургът уверяваше, че нямал никакви материални, имуществени претенции към България. Днес не само си реституира „ония” имоти, но и съди държавата за двореца „Кричим”. Понеже държавата не съди него. Кога да му „верваме”?
Не, много малко днешни депутати и министри биха могли да излъжат електората при мажоритарен вот. Съзнавайки безнадеждността на тази кауза, от БСП лансират идеята за смесена система с мажоритарен елемент, а от НДСВ настояват за „преференциален елемент”, който уж бил подобен на мажоритарния. Демек, ако на избирателите се даде възможност да пренареждат съответните партийни листи в деня на изборите, това било „засилен мажоритарен елемент”. Нали мажоритарните кандидати щели пак да се посочват от партийните централи? Съчетаването на пропорционалните листи с издигане на мажоритарни кандидати в някои райони щяло да ни върне към двуполюсния модел. То удряло по малките партии. Значи НДСВ е малка партия! „Жълтият” Минчо Спасов отхвърли шикалкавенето на колегите си, напомняйки, че Стамболийски е спечелил изборите с напълно мажоритарен вот, след което установил селска диктатура и предизвикал военния преврат на 9 юни 1923 г. Така че да се пазим от мажоритарен вот. Още повече че той нямало да реши проблема с купуването на гласове, в което, разбира се, е прав и това е практика, срещу която се обявяват всички политически партии. Не защото са против да се печелят гласове по всички възможни начини, а защото са разбрали, че бизнесът вече не ще да плаща на посредници, а посяга направо към властта.
Така наречените бизнеспартии и коалиции, създавани засега само за общинските избори, са прецедент, който наистина застрашава „политическия елит”. Първо, защото ще намалеят „даренията” за партиите от страна на бизнеса; второ, защото купувачите на гласове все пак дават нещо на техните притежатели, докато другите партии ги „хранят дор до гроба, само със надежди голи”.
Спомнете си за предизборните обещания на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. и тези на другарката Емилия Масларова през 2005 г, сравнете ги с днешната „социална” политика и ще разберете защо народът намрази политиката и политиците. Ако Столетницата кандиса на някаква форма на мажоритарен вот, най-вероятно тя ще бъде пропорционално мажоритарна. Както каза президентът Първанов, едно „намигане” към електората с 30 мажоритарни депутати не е излишно. Друг е въпросът дали това е „намигане” или завързване очите на избирателите, което на майчиния език на ДПС се нарича „гьозбааджилък” (не „гьозбояджилък”, което означава „боядисване на очите”). Но дори и ограниченият мажоритарен вот ще бъде отхвърлен от НДСВ. А защо не и от ДПС, което чудесно се обслужва и от досегашната система на гласуване. От там се опасяват, че мажоритарните депутати можели да се държат като „свободни електрони” и да подкопаят стабилността в парламента. Свободни от партийните вождове, разбира се. Нали обаче дори и във футбола не сменят схемата на игра, когато мачът се развива „правилно”?!
Друг е въпросът, че и пропорционалната система не гарантира вождовете срещу отцепници като тези от БНД на Николай Свинаров, или групата на „независимите” депутати. Но такива явления в ДПС са почти невъзможни: обръчът от „приятелски фирми” се контролира еднолично от Доган. Да видим как Бате Бойко ще събори „Догановите сараи” в Бояна...
Партия ГЕРБ също не може да подкрепи мажоритарния вот, понеже освен неформалния си лидер Бойко Борисов и още няколко лица, няма други ярки фигури, които да влязат в очите на избирателите. Провалът на генерал Ваньо Танов на изборите за кмет в Русе е показателен за това, че Бойко Борисов не може да прелива от своя имидж, доколкото въобще го има. Освен това ГЕРБ все още няма изградени местни структури в цялата страна. Феноменът с НДСВ от 2001 г., тоест спечелването на избори без местни партийни структури, няма да се повтори. Пък и хората още не са забравили, че Борисов беше бодигард на „Царя” и главен секретар на МВР по време на неговото правителство. Когато Борисов се бореше за кметския стол в София, писах, че той се е превърнал от резервен в основен играч на СКГ и смятам, че това важи и за тези избори.
Що се отнася до партия „Атака”, тя също не гъмжи от уважавани личности, но парадира с готовността си за мажоритарни избори. Волен Сидеров заяви още, че част от предложените от Първанов поправки, засягащи регистрирането на партиите, съществуват и сега и просто трябва контрол при спазването им. Той подкрепял ограничението за регистрирани структури минимум в две трети от общините за участие в парламентарни и местни избори. Така щели да участват само „доказали се партии в национален план”, а не измислени само за едни местни избори. За разлика от него Стефан Софиянски от БНС смята тези предложения за „антидемократични”. Понеже не са изгодни за формацията, в която се е приютил бившият зелен седесар, християндемократ, вожд на ССД, софийски градоначалник и наблюдател в Европарламента. Отношението на ДСБ към повдигнатите от Първанов въпроси бе изразено от Нено Димов така: „Предложенията на президента щяха да звучат добре, ако не бяха негови”. Тоест, не са важни идеите, а кой ги развива. Затова няма как всички да приемат и вижданията на Първанов за въвеждане на ред и прозрачност във финансирането на политическите партии. Особено идеята за прекратяване на даренията за партиите от юридически лица, за създаване на публичен регистър на физическите лица, „дарители” на партиите, както и за въвеждане на таван на даренията.

 

Накрая недоволството на Първанов от протакането на промените в изборното законодателство, в което той вижда „вкопчване и на управляващите, и на опозицията в сегашното статукво” е същинско сваляне на маските на политическите шмекери. Това те няма да му простят никога!
Най-остро реагираха на президентските предложения „имиджмейкърите” - рекламните, социологическите и пиар агенциите, които Първанов предложи да бъдат вкарани в публичен регистър. За да не се перат чрез тях „голяма част от парите в политиката”, както досега. Търпи ли се такава „обида"? От името на всички засегнати проговори Максим Бехар, който от телевизионния екран взе да обяснява как някой подвел президента. Очакваме „да изокат” и Андрей Райчев, и Кольо Колев...
Излиза, че най-заинтересувани от смяната на политическия модел и избирателната система са президентът Първанов и... извънпарламентарните партии. Първият, понеже няма право на трети мандат; вторите, понеже нямат шанс да влязат в НС при каквато и да е система на гласуване. Важното е да покажат, че в тях нещо шава.
Що се отнася до истински патриотичните политически формации, без съответно финансово рамо и без равностойно медийно присъствие, шансът им да бъдат чути от избирателите е малък. От опит глава не боли, но един пореден неуспех може да обезсърчи и най-верните им симпатизанти.
След лумпенизацията на „Атака” неизкушените в политиката избиратели ще станат по-предпазливи и недоверчиви. За жалост патриотите не могат да им предложат друго освен почтеност. Тя обаче не се яде веднага, а оскотелите от сиромашията искат „незабавно и несимволично” повишаване на жизненото си равнище. Тоест, онова, с което „Н.В.” ги прилъга през 2001 г. Който им обещае подобно „оправяне” в кратки срокове, е или политически демагог, или политически авантюрист и самоубиец. Царското НДСВ е политически покойник, но втора „Атака” ще ни дойде много!
Както се казва, низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому.
Сиреч, прозрачно, честно, без кражби, лъжи и демагогии. И с преклонение пред волята на суверена, а не пред тази на поредния нов голям брат, бил той от Брюксел или от Вашингтон. А погледнете какво направи нашият премиер малко преди да получи критичния доклад на ЕК, запраши за САЩ! Дали една среща с американския еврейски конгрес и с Джордж Буш ще накара ЕК да смекчи критиките си към София? Или напротив, още повече ще я озлоби? Живе щем, види щем!
Може би президентът Първанов е научил какво е съдържанието на този доклад, но дали Станишев вече не е отписал еврофондовете? За изключването ни от ЕС не ни се мисли... Странно впечатление при тази тягостна ситуация направиха изцепките на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, член на българската делегация в САЩ. Той каза, че Бог се бил завърнал в България и американците могат да инвестират у нас без страх. Сякаш Господ е напуснал България заради Станишев и щом той отлетя за Щатите, мигом се завърна...
Защо, Господи, не се завърна една година преди Европейското първенство по футбол, та и ние хаир да видим? Нали уж беше българин! Ако пък си ни зарязал заради управляващата (Не)Света Троица, защо не ни даде знак да я изгоним, както феновете на ЦСКА изгониха Сашо Апашо от „Армията”? Все пак, благодарим Ти, че не направи Томов премиер на тази страна. След неговото управление нямаше да можеш и Ти да ни помогнеш. Както не помагаш на МК „Кремиковци” и ЦСКА.
Благодарим Ти и за това, че Костов и Симеон СКГ бяха премиери само по един мандат. Надяваме се толкова да стои и тройната коалиция, но като си помислим кой се задава след Станишев, кръстим се и плюем в пазвата. Бойко вика, че пред коалицията с БСП и ДПС щял да предпочете „избори до дупка”. До каква дупка? До последната дупка на колана, или до първата?
Ако Борисов се коалира с Костов, Симеон и Софиянски обаче, ще трябва да пробиваме нови дупки. И така, до края на България.
Няма съмнение, че съществуват избиратели, които са готови да дадат на Борисов шанса да се опита да „оправи” нещата. Да видят какво ще стане, санким. После ще си скубят косите, но без файда. Този филм вече сме го гледали... Що се отнася до изборите, те могат да са извънредни, форсмажорни, или мажоретни. Мажоритарни - в никакъв случай! Желанието на президента ще остане само едно раздвижване на въздуха. Надяваме се, че отдавна го е разбрал.
Що се отнася до финансирането на партиите, те и при увеличени държавни субсидии няма да върнат нито едно „дарение” от бизнеса. Още по-малко, ако е по-голямо. Както казват руснаците „Хубавото трябва да е по много”. А дарението е хубаво нещо, когато е предназначено за големите политически сили. Те са, които определят правилата на играта, а за малките е достатъчно изискването да бъдат представени в две трети от общините на страната, за да не бъдат регистрирани от съда. Ако политическите хитреци въведат и 10-процентна бариера за влизане в НС, малките ще си останат честни, но извън парламента и властта. Тогава ще заприличаме по нещо на САЩ, където „двете крила на корпоративна Америка - Републиканската и Демократическата партия” се редуват да управляват, казал го е Гор Видал.

 

Нашето повторение на американския опит обаче ще бъде фарсово като изпълнение, със засилени елементи на трагизъм като резултат. Най-вероятно е политиците ни да се ослушват по въпроса за смяната на системата и да гласуват подобен на сегашния, или още по-калпав, избирателен закон. И в последния момент преди изборите, за да не може да се коригират глупостите им.
Що ли само си чешат езиците?

 

"Нова Зора" - брой 25 - 24 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue25/story_04.html