Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
27.11.2018 г.

ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ НА БЪЛГАРИЯ НЕ Е СТОКА. ТЯ Е ДЪРЖАВНА ТЕРИТОРИЯ!

Тодор ПРЕДОВ

Около 20 октомври 2018 г. в продължение на няколко дни българска правителствена делегация,  ръководена от г-н Б. Борисов премиер на Република България посети Обединените арабски емирства и Египет. В състава на делегацията влизаха и г-ж Екатерина Захариева – министър на външните работи и г-н Владислав Горанов – министър на финансите. Съобщенията в медиите за целта на посещенията бе охарактеризирана най-общо като укрепване и развитие на двустранните отношения, разширяване на  икономическите връзки,  борбата с тероризма и пр. Конкретни договорености не бяха оповестени, подписани конкретни договори и споразумения не станаха достояние на широката общественост. Както се казва, „всяко чудо за три дена”! Месец по-късно бе вдигната частично завесата за посещението от Н.Пр. Мериям бинт Мохамед Сайед – Ал Мхейри, принцеса, а от м.октомври 2017 г. министър за продоволствената сигурност на емирствата. Това се случи в интервюто дадено на журналистката г-жа Ирина Цонева, излъчено по БНТ на 19.11.2018 г. в централните новини. Нейното посещение  у нас е продължение на  разговорите на най-високо ниво между премиера Б. Борисов и  престолонаследника на Абу Даби принц Зайед, по темата храни и сигурност. В интервюто принцесата заявява: „Продоволствената сигурност за която отговарям е сред националните приоритети на ОАЕ. Ние внасяме 90% от  храните си, не сме богати на  водни ресурси и обработваеми земи и затова имаме интерес от диверсификация на източниците и трябва да работим с повече страни. В тази връзка разглеждаме България като страна с огромен потенциал, защото Вие  сте известни с вашите  изключително вкусни и здравословни храни.”. На обширния въпрос на журналистката: Вие със сигурност сте запозната с идеята на премиера за така наречените хранителни хъбове на Балканите, където с общи усилия и от останалите страни в региона могат да се  предложат работещи проекти в земеделието, животновъдството и производството на храни, които да заинтригуват и ОАЕ ?, Н.Пр. Мериям ал Мхейри отговаря: „ За мен Балканският регион е като фризерът на Европа. Вие имате плодородна земя, много възможности за производство на храни. Огромен потенциал виждам и във вашите стопанства за производство на шафран, продукт който ние  консумираме много. Имате висококачествено животновъдство, което представлява интерес за нас, произвеждате и изключително розово масло, ние пък обичаме  парфюмите, за част от които  това масло е продукт. Така, че  един скорошен двустранен бизнес форум би дал широка платформа за обсъждане на конкретни проекти”. В интервюто  Н.Пр. Мериям ал Мхейри  посочва още, че ОАЕ имат интерес към закупуване на земеделска земя в България и заявява, че  България  също би била заинтересована от такава инвестиция. Освен това изтъква, че има сериозен потенциал в развитието на двустранните отношения в областта на туризма.


20.11.2018 г.

ПОСЯГАТ НА ВЕЧНИЯ НАЦИОНАЛЕН СИМВОЛ – „ШИПКА“

О.з. полк. Георги Й. ГЕОРГИЕВ

О.з. полк. Георги Й. ГеоргиевПрез 2007 г. в три поредни броя на столичен седмичник и в един регионален вестник се разгърна дискусия за името на връх Шипка. След моята статия „Символ на свободата“ бе поместено противоположно становище от Стойко Стойков и Георги Чорчопов. Отговорих им със статията „Шипка не се измерва в метри“. 

Великият Иван Вазов пише знаменитото стихотворение „Опълченците на Шипка“ през 1883 г. Той добре знае, че най-високия връх се нарича Свети Никола. Преди да възкликне: „О,Шипка!“ неговата талантлива ръка е написала 28 неповторими поетични стихоредове. Да си припомним: „...в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди...“ И още: „…там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената“. И защото „в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо, антично...“

13.11.2018 г.

КАКВА ТИ НОСТАЛГИЯ! – ТА НИЕ ИЗЧЕЗВАМЕ


Тодор ПРЕДОВ


 В почти  всички български средства за масова информация, наред с повсеместното затъмнение на реалните проблеми пред обществото и държавата, дезинформацията, фалшивите новини, цензурата и самоцензурата на журналистите, често се застъпва тезата, че  отделните примери и резултатите от предишния социалистически период до 10 ноември 1989 г. са резултат на …носталгия по едно отминало време. Но безпристрастните резултати от статистическите данни на сериозните научни изследвания напълно опровергават  тези твърдения. Най-пресен пример за това е изследването на БАН, представено от доц. Г. Бърдаров на пресконференция проведена на 18 октомври 2018 г. Чрез проследяване на демографските тенденции в България от началото на ХХІ век, т.е. за последните 18 години, се прави прогноза за  следващото десетилетие. В изследването се подчертава, че най-големия проблем за страната е изключително бързото намаляване на държавно български етнос, образуващия - с един милион, наред с увеличаването на т.н. „ромски”, който към 2050 г. ще достигне 1.3 милиона души, както и във възрастовата структура на населението. Прогнозата е, че само след 12 години от картата на България ще бъдат заличени 20 % от селата, понеже ще останат без нито един жител и по същество 60% от територията ще бъде обезлюдена. Като най-застрашени се очертават населените места в пограничните и планинските райони.  Основната част от населението ще бъде концентрирано в 6 големи града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Тук ще добавя своя спомен от прогнозите в плана Ран-Ът, а по-късно на ЦРУ, че населението ще се „стопи” до около 5 милиона души, съсредоточено най-вече в няколко града, а в страната ще вилнеят цигански банди, поради което придвижването ще се осъществява с въоръжена охрана ?!....

16.10.2018 г.

ОТ ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ


Проф. Евгени ГИНДЕВ


Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения ? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер.Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?

 
 

16.10.2018 г.

СМОКИНОВИЯТ ЛИСТ НА КРИВОРАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ


Петко ПЕТКОВ


При своето слизане към Земята, Малкият принц на Антоан Дьо Сент Екзюпери пита краля на една планета може ли да заповяда на Слънцето да спре. „Мога, отговаря кралят, но не бива да се отдават неразумни заповеди“. Погледнати от този ъгъл, директивите, нормите, критиките и ултиматумите, с които ЕК засипва някои от страните членки на ЕС, са също толкова неразумни, колкото и опитът да се спре небесното ни светило.



страница: 1  2  ...  46  47 
12.06.2018 г.

КАТО ЕДИН СТРАНДЖА ЗА ЦЯЛА ГЛАДНА БЪЛГАРИЯ

Зора

От трибуната на НС, след 11 месеца отсъствие, в отговор на въпрос за постигнатото в Москва, премиерът заяви, че това, което е трасирал президентът Радев, това е и постигнато. Нищо.
 
„Донякъде и аз нося вина за това напрежение в отношенията”, разкайваше се Бойко Борисов в Кремъл пред своя домакин, президента на Руската федерация Владимир Путин. Тоест, искаше да подскаже, че има други, по-виновни от него за застоя и дори отстъплението в руско-българските политически, икономически и културни връзки. Ако Путин го беше накарал да назове кои са тези грешници, сигурно щеше да посочи правителството на премиера Пламен Орешарски. Дали щеше да спомене тримата американски сенатори, начело с бившия военнопленник от „мръсната война” във Виетнам и бивш кандидат за президент на САЩ Джон Маккейн, не е известно. Неотдавна Маккейн беше опериран от тумор в мозъка, след което заяви, че не желае Доналд Тръмп да присъства на погребението му, ако и да са от една и съща партия – Републиканската. А тъкмо след срещата на Маккейн и другите двама американски сенатори с Пламен Орешарски последният обяви, че България спира всякакви дейности по газовия проект „Южен поток”, докато се отстранят противоречията с изискванията на Европейската комисия. Значи Еврокомисията е 

вторият голям виновник 

за това, че газовите потоци заобиколиха нашата страна. И вместо ЕС да получава руски природен газ от страна членка като България, той се самоосъди на благоволението и доброто настроение на властите в  Турция, която никога не е била част от европейската християнска цивилизация. На всичко отгоре Еврокомисията прояви върховно лицемерие, размахвайки пред България третия енергиен пакет, докато „Северен поток-1” и „Северен поток-2” се радват на специални изключения (т. нар. дерогации) от третия енергиен пакет, понеже газът, който тече, или ще тече по тях, е за Германия. 

Както и да е, от 2014 г., когато беше замразен „Южен поток”, минаха четири години, през които с малки изключения – служебните правителства на професорите Близнашки и Герджиков, - управлява все Бойко Борисов. Веднъж в коалиция с „реформаторите”, втори път с патриотите. Сиреч, имаше всичкото време на света да поправи сторената от Орешарски грешка. Но Борисов не само че не размрази проекта „Южен поток”, ами прокара в Народното събрание мораториум и върху строителството на нови ядрени мощности, с което замрази и проекта  АЕЦ „Белене”. При първия кабинет на Борисов (2009-2013 г.) беше „отстрелян” проектът за нефтопровода „Бургас-Александруполис”. Такава е последователността на вината, за която Борисов частично признава, че носи отговорност. Само че от студения поглед на „старшият брат”, както той се изрази, няма как да се скриеш. Особено ако си се похвалил, че лично си спрял три руски стратегически енергийни проекта. Че си номинирал и уредил с президентски пост хлевоустия Росен Плевнелиев, който превърна русофобията в свое главно занимание. Така ли се „топли стол”, дето после не можеш да седнеш на него? 

Ето защо Владимир Путин само потупа по гърба засилилия се да го прегръща и целува насред Кремъл български премиер, който по съвместителство до края на юни е и председателстващ на Съвета на ЕС. А на съвместната пресконференция, в отговор на благодарността, че по-големият прощава, Путин отвърна, че по-големия обикновено го карат да плаща. След което припомни, че в резултат на българското евроатлантическо престараване, руската държавна компания „Газпром” е изгубила 800 млн. евро. Не стана дума за „железобетонни” финансови, политически и други гаранции – това бе вече заявено по отношение на българското правителство и ЕК. Но президентът на Русия 

даде да се разбере, че парен каша духа. 

Затова газовият хъб „Балкан” е в сферата на възможното, но надали. 

Бойко правилно натяква, че на натовските страни Турция и Гърция е позволено това, което забраняват на България, но мястото, където трябва да каже това, е пред Европейския съвет, а не пред Путин и българските журналисти. Впрочем, за разлика от президента Радев, който настоя за пряка доставка на руски газ за България и от там за Европа по „Балканския поток”, Борисов направо изключи тази опция и се примоли за едно отклонение от „Турски поток” до Паша дере, край Варна. Ердоган, според казаното от Путин, се е съгласил, но знае ли някой на каква цена ще получаваме този газ? Защото Турция не желае да бъде обикновен транзитьор на руско или азерско синьо гориво. Турция иска да продава това гориво. В този смисъл едва ли ще строи отделен газопровод до България, за да тече по него румънски, български (от собствен добив) или катарски (втечнен) газ. 

Хъбовете не са просто места, където се събират и разпределят различни газови потоци, а и своеобразни 

газови борси, на които се ценообразува... 

При толкова строящи се в момента руски газопроводи и при положение, че вече е подписано споразумение за сухопътната част на „Турски поток”, България няма как да стане европейски газоразпределителен център. Вместо обещания за хъб, Борисов получи покана от турския си колега Бинали Йълдърм да присъства на 12 юни на откриването в Ескишехир на Трансанадолския проект (ТАНАП). От в. „Миллиет” (2 юни) научихме и за обещанието на Борисов „да осигури присъствие на възможно най-високо равнище”. Колко високо? По-високо от него самия няма.

Едно е ясно, птичката, която щеше да ни осигури по 400 млн. евро на година само от транзитните такси на „Южен поток”, отлетя безвъзвратно! Вместо само от капризите на Киев, нашето газоснабдяване ще зависи вече и от тези на Анкара. Евентуалното отклонение от „Турски поток” към Варна ще ни излезе през носа, защото ще осигури на Ердоган допълнителен лост за намеса във вътрешните работи на България. Дано поне да хванем последния влак за АЕЦ „Белене”. Само че съкращаването на правителствената визита в Москва и фактът, че министрите, които съпровождаха Борисов, не се срещнаха със своите руски колеги и не подписаха нищо, понеже не носеха никакви документи, оборва твърденията за „историческото” значение на мероприятието. 

Никакво проясняване не настъпи и за бъдещето на АЕЦ „Белене”. Желанието на Борисов България да участва само с апорта на двата реактора и площадката в Белене, без държавни гаранции за изкупуването на произведената от Втора атомна електроенергия, срещу което да получи контролния или блокиращ пакет от акциите, граничи с небъдното. Не Руската федерация, никой инвеститор няма да приеме да вложи милиарди в един проект, а друг, срещу 3-4 милиарда евро, да получи непропорционално голям дял от акциите. „Глупаците, както казва Шолоховият дядо Щукар, се свършиха при оня режим!” 

Например Русия ще държи 51 % от акциите на новостроящата се в Турция АЕЦ „Аккую”. Ако нашето правителство не иска оборудването на площадката в Белене да изгние под найлона, ще трябва да преразгледа концепцията си за участие само с апорт. 

Атомната енергетика е елемент от националната сигурност на всяка държава, 

поради което на света няма частни атомни електроцентрали. България не разполага с много време за умуване, защото животът на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй” може да бъде удължен само с 15 години. През това време Еврокомисията или ще забрани пушливите ТЕЦ, или ще наложи такива такси за замърсяване на въздуха, че функционирането им ще стане безпредметно. 

Затова първото, което трябваше да направи 44-ото НС, беше да отмени мораториума върху изграждането на нови ядрени мощности. Едва тогава инвеститорите – китайски, руски или френски, - ще повярват в сериозните намерения на кабинета „Борисов-3” да рестартира проекта АЕЦ „Белене”.

Преценена от тази гледна точка, визитата на Борисов в Москва може би беше не безцелна, но в голяма степен безрезултатна. Москва отдавна на сълзи не вярва, едва ли ще повярва и на закъснели. Европредседателството не беше никакъв аргумент в наша полза, понеже в Кремъл знаят, че то се дава по азбучен ред, не за някакви особени заслуги. Щом Малта и Естония председателстваха Съвета на ЕС, защо на българското председателство да се приписват някакви особено заслуги? И без да председателстват Съвета на ЕС, Меркел и Макрон се срещнаха с Путин. Но след санкциите, наложени на Русия от ЕС по нареждане на Вашингтон, обтегнатите отношения на Брюксел с Тръмп не накараха Путин да се размекне. Нещо повече, той пресече мерака на Макрон Франция да стане инвеститор № 1 в Русия вместо Германия. Просто каза, че най-големият инвеститор в Русия е Китай. И че само една финландска фирма е инвестирала в Русия 6 млрд. евро, докато цяла Франция има инвестирани 15 млрд. евро. Обидно е, но на този фон в Кремъл България сякаш дори не я броят за жива, какво остава да развиват с нея привилегировани партньорски отношения! Обаче вината за това си е наша. 

Остава утехата от Вазовите „Хъшове”: „Дорде е жив Странджата, гладни ще ходите, от глад няма да умрете!”. Въпросът е може ли Борисов да бъде Странджата за цяла една нация, живееща в най-бедната държава на ЕС? И то докато край властта се навъртат наемници като Спас Гърневски, Антон Тодоров или Тома Биков? 

Неотдавна и Борисов, и Цветанов се озоваха в една близка последователност в Тирана. Албанският господ не разбира много от евроатлантически молитви, защото, подобно на Ердоган, сложна е албанската душа.  Нейната география стига и отвъд Косово, и отвъд Епир. На кой ли Господ са се молили двамата?