Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
27.11.2018 г.

ЗЕМЕДЕЛСКАТА ЗЕМЯ НА БЪЛГАРИЯ НЕ Е СТОКА. ТЯ Е ДЪРЖАВНА ТЕРИТОРИЯ!

Тодор ПРЕДОВ

Около 20 октомври 2018 г. в продължение на няколко дни българска правителствена делегация,  ръководена от г-н Б. Борисов премиер на Република България посети Обединените арабски емирства и Египет. В състава на делегацията влизаха и г-ж Екатерина Захариева – министър на външните работи и г-н Владислав Горанов – министър на финансите. Съобщенията в медиите за целта на посещенията бе охарактеризирана най-общо като укрепване и развитие на двустранните отношения, разширяване на  икономическите връзки,  борбата с тероризма и пр. Конкретни договорености не бяха оповестени, подписани конкретни договори и споразумения не станаха достояние на широката общественост. Както се казва, „всяко чудо за три дена”! Месец по-късно бе вдигната частично завесата за посещението от Н.Пр. Мериям бинт Мохамед Сайед – Ал Мхейри, принцеса, а от м.октомври 2017 г. министър за продоволствената сигурност на емирствата. Това се случи в интервюто дадено на журналистката г-жа Ирина Цонева, излъчено по БНТ на 19.11.2018 г. в централните новини. Нейното посещение  у нас е продължение на  разговорите на най-високо ниво между премиера Б. Борисов и  престолонаследника на Абу Даби принц Зайед, по темата храни и сигурност. В интервюто принцесата заявява: „Продоволствената сигурност за която отговарям е сред националните приоритети на ОАЕ. Ние внасяме 90% от  храните си, не сме богати на  водни ресурси и обработваеми земи и затова имаме интерес от диверсификация на източниците и трябва да работим с повече страни. В тази връзка разглеждаме България като страна с огромен потенциал, защото Вие  сте известни с вашите  изключително вкусни и здравословни храни.”. На обширния въпрос на журналистката: Вие със сигурност сте запозната с идеята на премиера за така наречените хранителни хъбове на Балканите, където с общи усилия и от останалите страни в региона могат да се  предложат работещи проекти в земеделието, животновъдството и производството на храни, които да заинтригуват и ОАЕ ?, Н.Пр. Мериям ал Мхейри отговаря: „ За мен Балканският регион е като фризерът на Европа. Вие имате плодородна земя, много възможности за производство на храни. Огромен потенциал виждам и във вашите стопанства за производство на шафран, продукт който ние  консумираме много. Имате висококачествено животновъдство, което представлява интерес за нас, произвеждате и изключително розово масло, ние пък обичаме  парфюмите, за част от които  това масло е продукт. Така, че  един скорошен двустранен бизнес форум би дал широка платформа за обсъждане на конкретни проекти”. В интервюто  Н.Пр. Мериям ал Мхейри  посочва още, че ОАЕ имат интерес към закупуване на земеделска земя в България и заявява, че  България  също би била заинтересована от такава инвестиция. Освен това изтъква, че има сериозен потенциал в развитието на двустранните отношения в областта на туризма.


20.11.2018 г.

ПОСЯГАТ НА ВЕЧНИЯ НАЦИОНАЛЕН СИМВОЛ – „ШИПКА“

О.з. полк. Георги Й. ГЕОРГИЕВ

О.з. полк. Георги Й. ГеоргиевПрез 2007 г. в три поредни броя на столичен седмичник и в един регионален вестник се разгърна дискусия за името на връх Шипка. След моята статия „Символ на свободата“ бе поместено противоположно становище от Стойко Стойков и Георги Чорчопов. Отговорих им със статията „Шипка не се измерва в метри“. 

Великият Иван Вазов пише знаменитото стихотворение „Опълченците на Шипка“ през 1883 г. Той добре знае, че най-високия връх се нарича Свети Никола. Преди да възкликне: „О,Шипка!“ неговата талантлива ръка е написала 28 неповторими поетични стихоредове. Да си припомним: „...в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди...“ И още: „…там нейде навръх планината, що небето синьо крепи с рамената“. И защото „в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторья кат легенда грей, едно име ново, голямо, антично...“

13.11.2018 г.

КАКВА ТИ НОСТАЛГИЯ! – ТА НИЕ ИЗЧЕЗВАМЕ


Тодор ПРЕДОВ


 В почти  всички български средства за масова информация, наред с повсеместното затъмнение на реалните проблеми пред обществото и държавата, дезинформацията, фалшивите новини, цензурата и самоцензурата на журналистите, често се застъпва тезата, че  отделните примери и резултатите от предишния социалистически период до 10 ноември 1989 г. са резултат на …носталгия по едно отминало време. Но безпристрастните резултати от статистическите данни на сериозните научни изследвания напълно опровергават  тези твърдения. Най-пресен пример за това е изследването на БАН, представено от доц. Г. Бърдаров на пресконференция проведена на 18 октомври 2018 г. Чрез проследяване на демографските тенденции в България от началото на ХХІ век, т.е. за последните 18 години, се прави прогноза за  следващото десетилетие. В изследването се подчертава, че най-големия проблем за страната е изключително бързото намаляване на държавно български етнос, образуващия - с един милион, наред с увеличаването на т.н. „ромски”, който към 2050 г. ще достигне 1.3 милиона души, както и във възрастовата структура на населението. Прогнозата е, че само след 12 години от картата на България ще бъдат заличени 20 % от селата, понеже ще останат без нито един жител и по същество 60% от територията ще бъде обезлюдена. Като най-застрашени се очертават населените места в пограничните и планинските райони.  Основната част от населението ще бъде концентрирано в 6 големи града: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Тук ще добавя своя спомен от прогнозите в плана Ран-Ът, а по-късно на ЦРУ, че населението ще се „стопи” до около 5 милиона души, съсредоточено най-вече в няколко града, а в страната ще вилнеят цигански банди, поради което придвижването ще се осъществява с въоръжена охрана ?!....

16.10.2018 г.

ОТ ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ


Проф. Евгени ГИНДЕВ


Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения ? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер.Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?

 
 

16.10.2018 г.

СМОКИНОВИЯТ ЛИСТ НА КРИВОРАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ


Петко ПЕТКОВ


При своето слизане към Земята, Малкият принц на Антоан Дьо Сент Екзюпери пита краля на една планета може ли да заповяда на Слънцето да спре. „Мога, отговаря кралят, но не бива да се отдават неразумни заповеди“. Погледнати от този ъгъл, директивите, нормите, критиките и ултиматумите, с които ЕК засипва някои от страните членки на ЕС, са също толкова неразумни, колкото и опитът да се спре небесното ни светило.



страница: 1  2  ...  46  47 
05.06.2018 г.

МЕЖДУ ЧАСА НА КЛЮНА И ВОЛЯТА ЗА ПРЕБЪДВАНЕ
Минчо МИНЧЕВ

В сряда, 30 май, министър-председателят Борисов се приземи в Москва. Преди това бе летял до Загреб, където откри паметник на Дядо Вазов, после до Киев, където също откри паметник - на Димитър Пешев, подпредседател на 25-ото обикновено народно събрание, един от инициаторите за спасяването на българските евреи. После, заедно с президента Порошенко, гледаха финала на Купата на европейските шампиони по футбол между “Реал”-Мадрид и Ливърпул. Както се казва, полезното и приятното се редуваха в една особена градация, която започна десет дни по-рано. Там, на Моста на влюбените в София, бе посрещал канцлерината Меркел, президента Макрон, брекзитицата Мей и онзи поцелуйко Юнкер, дето все обърква графика с неназованите причини на своите закъснения. По това време ще да е чул от “приятеля Доналд”, този път обаче на български, и онова скандализиращо всеки евроатлантически слух изречение, което обиколи света с надеждата, че “Европа най-сетне прогледна, защото с такъв приятел като Тръмп врагове не ти трябват”. Това бе казал самият председател на Съвета на Европа Доналд Туск, комуто отнапред ще да е било известно, че нема лабаво - от 1 юни влиза в сила протекционният режим в САЩ спрямо произведените в Европа стомана и алуминий. Няма тън-мън, няма принципи на СТО. 25 % мито не са шега работа.

Така или иначе обаче, преведено от дипломатическия новоговор, това си е направо ругатня. Да не му се надяваш на Туск. И ако да бе дочул Дядо Вазов, щеше направо да издекламира: “И всичко честно се засмя, от Лондра до Батак”.


Нейсе. В Москва министър-председателят Борисов бе приет най-напред от Дмитрий Медведев, новият стар министър-председател на Русия, който направо изби рибата, като заяви, че “в последните години партньорството между двете страни се активизира. Сега - продължи Медведев, - можем да обсъдим отделни параметри от нашето търговско-икономическо сътрудничество”. Министър-председателят на Русия може би неслучайно използва определението “отделни”, имайки все пак предвид, че съвместната междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество не се е събирала да заседава от почти цяло десетилетие. Точните параметри на това “сътрудничество”, пряко наложените на Русия санкции и в отговор съответните контрасанкции съставляват една действителност с твърде много неизвестни. Точно тук министър-председателят на България Борисов уместно забеляза, че “светът е много тежко място с неспирните конфликти” и тези думи побираха в себе си неизказаното на глас съжаление от реалностите и фактите на една политика, в която, както знаем, когато атовете се ритат, обикновено страдата... магаретата. Страдат, защото все още се намира някой, който вместо да бие самара, за да се сещат, направо вдига телефона.

Вярно е, че политиката не е църква, 

но и след изповед пак няма господ, който да ти прости и забрави, че в последните години България и Русия се отдалечаваха с такава равноускорителна скорост, че дори такива синкопи и сътресения като последователното сриване на проектите “Бургас-Александруполис”, АЕЦ “Белене” и “Южен поток” се явяваха само като контролни етапи по пътя към абсолютната нула.

Разбира се, и двете страни могат да намерят за това убедителни обяснения. 

В България, всички във властта, а и сред народа, знаеха, но малцина признаваха на глас, че индуцираните решения, в един или друг случай насочени срещу Русия, са плод на “трансферирания суверенитет” на държавата ни, ако все пак се изразим по-благовидно и по-благозвучно и не чак дотам искрено. Защото в случая не са конкретизирани нито личният принос, нито колективната отговорност на политическия елит, пък и на народа, с който вкупом съгрешихме спрямо националното ни бъдеще. Всъщност, откакто свят светува, участта на победените винаги е била една и съща. 

Перфидността на случая, който тези жертвени поколения българи преживяват днес, се изразява може би в лекотата, с която т. нар. евроатлантически ценности ни заставиха да забравим Vae victis и ни приучиха, макар и зорноволно, да тананикаме Ода на радостта. От това произтекоха много и различни обстоятелства, които просто ни бодат очите: протолатифундистки форми на земеделие с уклон към латиноамериканските реалности от първата половина на 20 век, утежнени от изкупуването на земеделската земя от чужденци и скоротечното умиране на българското село; преформатиране на векторите в областта на сигурността - армията в жандармерия, службите - за ограничено национално ползване; деиндустриализация в огромни мащаби и деурбанизация; оглупяващо образование по критериите на Болонската система; народоизтребителен модел на здравесъсипване. И като съвкупност от още неизредени реалности, демографска катастрофа. В края на краищата резултатът може да бъде само един - България като територия, като регион и географско понятие, като спомен за държава. Не, не е черногледство. Тема за размисъл е. И за противодействие. Е, как човек да не вярва на Дядо Вазов: “Немци, френци, англичани, наши са изедници”. И има ли причина да се учудваме защо вече 28 години не се уморяват да го изличават от учебниците?! Българските опачини край нямат!

Неприятно ми е да го кажа, но няма да го спестя и по отношение на Русия. За съжаление, там някак забравиха, че това отдалечаване, тези многогодишни вече мразове и ледове и отчуждения имат и своето московско начало; че “Возьмите всю заграницу” не е само унизителната география на едно поражение, в което до последния ден България и българите бяха като непробиваема плочка от ризницата на братството, току над сърцето на Русия. Освен още много неща, то е и началото на всичко онова, което като лош сън все ни се иска да забравим. Вместо това, като казашка нагайка продължават да плющят през годините словоблудствата от умонастроения и умозаключения на уж неслучайни люде, които наричат България “страна братушек предателей”; които ни напомнят едва ли не някакъв Каинов грях от Първата световна война, че и от Втората, забравяйки, че цял народ лош няма. На мен, на когото не ми се е обръщал езикът през годините да кажа хулна дума срещу Русия, твърде често, в интерес на истината, ми се е налагало да стискам зъби, за да не изкрещя от болка и от обида, когато не чиновници, а обществени фактори от висок ранг в Русия хулят моя народ. Пазя като омерзителен документ изказването на члена на Обществената палата и директор на Института за страните от ОНД Константин Затулин и сега няма да го преразказвам, няма и да превеждам думите му, защото цитатът не е за български адресат: “Когда власти Болгарии говорят о своих братских чувствах, им вообще не приходится доверять. Потому что они на всех етапах ведут себя как люди, которые никакой благодарности к России не испитывают. И хотя среди болгар распространненые дружеские чувства к России и каждой год открываются все новые памятники, посвещенные освобождению Болгарии аж 19-ом веке. У нас об этом все уже забыли, а там все открывают и открывают”.

Спирам с цитата на г-н Затулин, защото ако продължа, ще трябва да достигна и до аргумента, от който той фактически черпи своята историческа увереност, която му дава основание да заяви: “Поэтому уж к кому - кому, а к болгарам, я никакого сочувствия не питаю.”

Така че и без да съм Доналд Туск, мога да кажа: с брат като него, врагове не ми трябват.

Мисията на министър-председателя Борисов и на президента Румен Радев в Москва преди него обаче ценя. Не че тя ще върне загубеното, защото знам, че два пъти в една и съща вода от реката на живота е невъзможно да се изкъпеш. Относително ме вълнуват и възможностите за нови газови трасета, и рестарта на АЕЦ “Белене” не защото те са неважни или ненужни, както ни убеждават платени тролове, а защото знам, че и в България, и в Русия не държавата, и не народът, а октоподът на някакви мултинационални корпорации и частни фирми ще ги движи, разбира се, на пазарен принцип, както ни уверява и Владимир Владимирович. От което, под кухата черупка на онова, което сме свикнали да наричаме суверенитет, за който се бориха предците ни, а ние го пропиляхме, едва ли ще остане нещо. 

Като препрочитах с цел каляване на нерви хладните отзиви и снизходително-пренебрежителните коментари и анализи в руския печат, и преди, и след посещението на двамата ни най-важни държавни мъже в близката до сърцето ми Русия; като отбелязах на ум, че и президентът Ердоган бил напълно съгласен продължението на втората тръба на “Турски поток” да излезе на българска територия; като си припомних, че руските загуби от прекратяването на “Южен поток” възлизат на 800 млн. евро, и си спомних, че вече турски изстребители ще охраняват небето на България, прости ми Господи, за тези думи, но се чух да казвам: “Сираци сме! От нине до века!”. Дано все пак да се смилиш, Всеблаги, масрафа на руско-турското приятелство да не плаща Отечеството ми.

Но по начина, по който внезапно отпътува от Москва българската делегация, от обрата, изразен в изявлението на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, ми се струва, че не само “проруският президент Радев”, но и “враждебният понякога към Русия министър-председател на България Борисов”, би трябвало ясно да са осъзнали, че като колективен Одисей в тяхно лице, само с единство и воля, и при пълна мобилизация на остатъчната макар национална енергия, би могло да бъде преведен корабът на българската държава между Сцилата и Харибдата в морето на този безжалостен свят. Че ако си следвал безкритично добрите съвети и си повярвал наивно в двусмислените обещания на членовете на новото си солидарно европейско семейство, днес ще ти се наложи да се радваш в най-добрия случай на огризките на един мизерен газов хъб “Балкан”, или проблематична тръба, макар и наречена “Български поток”, че ако те е командвал един Маккейн, господ да го поживи, казват, че е неизлечимо болен, и една Хилари, която президентът Тръмп наричаше “крадла”, че ако и Брюксел все така умело дърпа юздите на т. нар. европейски субсидии, значи, че вече си прикован като Прометей на скалата и не е далеч часът на клюна, който ще ръфа черния ти дроб, раната от този клюн все ще зараства и все няма да зарасте, дордето българите се свършат. Защото Зевс е могъщ и жестокосърдечен...

Когато вече бях написал всичко дотук, прочетох интервюто на президента Радев, дадено за БТА. Прочетох, че имат шанс и “Белене”, и преките доставки на газ, които той нарича “Български поток”, и газовият хъб “Балкан”, определен от него като рожба на кризисен пи-ар след скандалния провал на проекта “Южен поток”. 

Много истини има в това интервю и много надежда. За да опровергая може би и себе си дори, го помествам в пълния му размер, за да бъде опора и воля за пребъдване на моя народ и на моето Отечество.

в. Нова Зора, брой 23 (5 юни 2018 г.)