Политическа партия "Нова Зора"
Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
12.06.2018 г.

ПЛЕВЕН – ДУХОВЕН ЦЕНТЪР НА ПАТРИОТИЧНИЯ ДУХ

Васил МИЛЕВ

• Седми фестивалът на патриотичната песен „Отечество“

В днешните трудни времена усмихнатите човешки лица са истинска рядкост. 

Затова в един такъв ден - 3 юни т.г., с 30-градусови температури, изобилието от усмивки и хубаво настроение сториха от фестивала на патриотичната песен „Отечество“ в гр. Плевен радостен факт и повод за патриотичен оптимизъм.

Българският фолклор още веднъж демонстрира великата си неповторимост и звучност. А когато пък гласовете на нашите певци - мъже и жени, разказват за хайдушки подвизи и затрогваща сърцата обич, сърдечните вълнения и усмивките през сълзи стават част от атмосферата на майчица България, за която няма ерозия и забрава. 

Фестивалът на патриотичната песен „Отечество“ за седми път събра - този път в летния театър на парк „Кайлъка“, - 6 хора, 17 индивидуални изпълнители, 33 вокални групи, 2 танцови колектива, акробати с ръководител змс Галя Паралийска, 3 детски състава. Участниците са от Плевен, Русе, Бургас, Черноморец, Созопол, Разград, Смолян... Фестивалът тази година бе посветен на падналите за свободата на България и Дойранската епопея.

05.06.2018 г.

МЕЖДУ ЧАСА НА КЛЮНА И ВОЛЯТА ЗА ПРЕБЪДВАНЕ
Минчо МИНЧЕВ

В сряда, 30 май, министър-председателят Борисов се приземи в Москва. Преди това бе летял до Загреб, където откри паметник на Дядо Вазов, после до Киев, където също откри паметник - на Димитър Пешев, подпредседател на 25-ото обикновено народно събрание, един от инициаторите за спасяването на българските евреи. После, заедно с президента Порошенко, гледаха финала на Купата на европейските шампиони по футбол между “Реал”-Мадрид и Ливърпул. Както се казва, полезното и приятното се редуваха в една особена градация, която започна десет дни по-рано. Там, на Моста на влюбените в София, бе посрещал канцлерината Меркел, президента Макрон, брекзитицата Мей и онзи поцелуйко Юнкер, дето все обърква графика с неназованите причини на своите закъснения. По това време ще да е чул от “приятеля Доналд”, този път обаче на български, и онова скандализиращо всеки евроатлантически слух изречение, което обиколи света с надеждата, че “Европа най-сетне прогледна, защото с такъв приятел като Тръмп врагове не ти трябват”. Това бе казал самият председател на Съвета на Европа Доналд Туск, комуто отнапред ще да е било известно, че нема лабаво - от 1 юни влиза в сила протекционният режим в САЩ спрямо произведените в Европа стомана и алуминий. Няма тън-мън, няма принципи на СТО. 25 % мито не са шега работа.

Така или иначе обаче, преведено от дипломатическия новоговор, това си е направо ругатня. Да не му се надяваш на Туск. И ако да бе дочул Дядо Вазов, щеше направо да издекламира: “И всичко честно се засмя, от Лондра до Батак”.


05.10.2017 г.

Надеждата не чака ва вашия перон

Минчо МИНЧЕВ 

Открито писмо

до г-жа Корнелия Нинова, председател на БСП и на Политическия съвет на коалиция „БСП за България“

Уважаема госпожо

Нинова,

Вече много месеци Политическият съвет на Коалиция „БСП за България“, на която Вие сте председател, не е свикван и този факт предпоставя невъзможността за диалог, още по-малко за равнопоставеност на участниците в Коалицията, което иначе би било най-естествената форма на общуване между съратници. Това обстоятелство, което не говори за крепко коалиционно здраве и издава рецидивите на може би зле прикривана авторитарност, според мен е крайно непродуктивно като политическа практика за едно колективно дело, и то е, което ме кара да се обърна към Вас с това писмо.

Пиша Ви не само защото натрупаните мълчания достигнаха своя предел и не само защото негативното отношение към ПП „Нова Зора“ отбеляза отдавна застрашителен пик, а  поради скоротечния процес на накърняване на политическите цели на Коалицията, които прокламирахме и в които хиляди хора повярваха. Ние, „БСП за България“, твърдяхме, че ние сме промяната, че ние сме алтернативата, че едва ли не ние сме пътят, истина и животът; че ние сме волята и енергията на лява България; че сме и ще бъдем концентрираният патриотичен отпор на геноцидните политики и практики на прехода спрямо българския народ; че водени от Вас, чаровния и очакван образ на промяната в БСП, тръгваме на честен и открит разговор с народа за нови спасителни национални хоризонти и нови социални отговорности и приоритети.

Днес за съжаление от всичко това останаха по-скоро само намерения, отколкото някакви видими резултати. 


04.10.2017 г.

С мярка на непримиримост и всеотдайност

• или защо вярват на „Нова Зора” в Плевен

Това, което наричаме преход, разруши не само достоянията на българското общество в материалната сфера, но и нанесе неотвратима рана в идейната убеденост и отдаденост на хората на социалната кауза. Във време на срутени кумири и рухнали мечти, във време на резигнация и пълзящ нихилизъм стана почти невъзможно да намериш и да събереш на едно място и млади, и възрастни, които най-напред се интересуват от правдата и истината, а повече от всичко обичат най-вече отечеството си.

Има обаче и опровержения. Такъв е случаят с общинската и областна организация на ПП “Нова Зора” в гр. Плевен. Онези, които все още си спомнят и знаят какво е партиен и организационен живот, какво е идейна сплотеност и патриотизъм, които се интересуват как се постига това в днешни условия, може да потърсят Евгения Иванова, областен председател на партия “Нова Зора” в гр. Плевен. Тя е причината, аргументът и двигателят на една завидна организационна активност, с която трудно може да се похвали някоя друга обществена организация в града.


22.09.2017 г.

Тодор Живков: "Има един... Той България като чифлик ще я продаде"

Минчо МИНЧЕВ 

 

Връщам се там, където приключих наполовина своя разказ за срещата ми с Тодор Живков на 11 септември 1996 г. Накрая споменах и Москва и вече си мисля, че моето писание досущ заприличва на руска матрьошка: разказ в разказа, че и още един в добавък. Но така е в живота. Отдавна съм наясно, че нищо в него не става случайно и само за себе си. Колкото и несистемна да изглежда подредбата на случки и преживявания, в края на краищата излиза, че всичко е подчинено на удивителна закономерност и целеполагане, на една желязна логика и последователност. Тъкмо затова и споменах, че в онзи ден, на 12 ноември 1976 г., за втори път почувствах как омекнаха колената ми. Тодор Живков на сбогуване изрече сакралната препоръка за моя по-нататъшен път в живота, в смисъл, че нямало нищо по-достойно от това да карам влакове и да пиша такива стихове. Първият партиен и държавен ръководител, чиято дума не ставаше на две, си замина и увлечен и вглъбен в неразборията и шумотевицата на т. нар. мултипликационен подход, който тогава го занимаваше, едва ли можеше и да се досети дори, че всъщност в своята добронамереност и оценка е произнесъл една неотвратима присъда над моя съкровена тайна и мечта.

 

С две думи, налага се в този мой разказ в разказа да отворя страничка, и за кратко макар, да защриховам тогавашната двойствена същност на собствения си живот. Бях локомотивен машинист, дръзнал пряко безсъници, скорости и разстояния, да поеме по нелекия път на избраниците на словото. Поетът Андрей Германов ме бе наградил в един анонимен национален конкурс, а след като любимият ми поет е преценил, можех ли да не оправдая доверието му! По-трудно ще е за читателя – нему дължа извинение, но ако все пак съм спечелил поне неговия интерес, надявам се, ще дочете това мое свидетелство до края, в което разбира се, не аз, а Тодор Живков е истинският субект на историята, докато моя милост е само нейният неизкушен от славата за изключителност свидетел.


страница: 1  2  3  ...  45  46 
10.12.2015 г.

Великото противостоене и изборът на България

Без съюз с Русия не може да има България.

Свидетели сме на събития в Близкия изток, динамиката и остротата на които може да променят политическата карта на Черноморския регион за десетилетия напред. Тези събития пряко засягат България, българската държавност и бъдещето на народа ни.

Острата криза, възникнала между две съседни на България държави – Русия и Турция, изисква бърза и ясна оценка от страна на българските държавни власти на събитието от 24 ноември, станало повод за кризата, когато над сирийска територия турски изстребител Ф-16 свали завръщащия се в базата си руски военен самолет Су-24 М, незастрашаващ с действията си територията на Р Турция. А въоръжени ислямисти, противно на всички международни конвенции и военни кодекси на честта, разстреляха във въздуха катапултиралия руски летец подп. Олег Пешков.

Това е опасен прецедент, носещ взривоопасния потенциал на истински казус бели и да си затваряме очите пред суровата реалност, означава незрелост и престъпна безотговорност. Необходимо е ясно послание на българските власти както до правителствата на двете съседни държави, така и до техните съюзници, в което да се посочи кои действия, съгласно принципите на международното право, България счита за оправдани и приемливи, и кои не.

Ситуацията е сложна. Изборът не е лесен, но е задължителен, още повече че България може да разчита в случая само на предполагаемия щит на правото, но не и на силата на военните си аргументи. Нещо повече, както никога в своята история, България няма респектиращи военни ефективи, няма надеждни съюзници, няма верни приятели.

 

Какви са изходните позиции, от които Бълграия тръгва, за да направи, както ми се струва, своя съдбовен избор.

1. Турция твърди, че е упражнила свещеното право за защита неприкосновеността на своята държавна граница и суверенитет. Право, безусловно прието от общността на цивилизованите държави.

2. Русия черпи права за своята мисия в Сирия от две основания: покана от законно избраното правителство на Сирия да окаже помощ за защита на териториалната цялост, суверенитет и национална независимост на страната. И второто основание – борба с международния тероризъм в лицето на т.нар. Ислямска държава, който заплашва, от една страна, сирийската независимост и териториална цялост, и от друга страна, цивилизационните постижения на държави с различна политическа, религиозна и ценностна ориентация, включително САЩ, Русия, Франция и някои други членки на ЕС. Към тази общност, допреди инцидента, Русия вярваше, че принадлежи и Турция. Оказа се, че цивилизационният фактор и идеологията на неоосманизма – новата геополитическа доктрина на Турция, са определящи.

3. При изпълнение на мисия срещу позиции на терористични формирования на „Ислямска държава“ на територията на Сирия, идентифицирани от Русия и останалите участници от анти-ИДИЛ-овската коалиция, в район, близо до сирийско-турската граница, руски бомбардировач бе свален от турски изстребител от засада. Президентът на Русия Владимир Путин без колебание заяви, че това е „удар в гръб“.

4. Турският президент Реджеп Ердоган потърси подкрепа за своите действия от НАТО, без да предложи каквито и да е мотиви или обяснения за нуждата от сваляне на чужд самолет над чужда територия.

5. Между Русия и Турция, към днешна дата, все още се поддържат дипломатически отношения, но дипломация няма, въпреки срещата между външните министри на двете страни в Белград, на 3 декември т.г.

В създалата се ситуация България, като член на военно-политическия съюз НАТО, се самонатоварва с отговорност, която категорично се разминава и с националния ни интерес, и с преобладаващото мнение на българския народ, защото НАТО се солидаризира с акта на агресия от страна на Турция, с което се цели да бъде оправдано свалянето на руския самолет. Остава единствената възможност неоосманистка Турция да е насърчена в тази неразумна и предизвикателна постъпка, която всъщност е казус бели.

Това е крайно опасно за България и нейното бъдеще. В този смисъл всеки опит да се скрием зад отправения апел към Турция да уреди отношенията си с Русия, е непродуктивен и може да нанесе само негативни щрихи към образа на България. Трябва ясно да се разграничим от този варварски акт на агресия, на подлост и коварство. Страхът и малодушието винаги са били лоши съветници, особено в компанията на мними приятели и съюзници, които откровено не се интересуват от нас като от народ с велика култура и история, а изчисляват единствено територията ни като удобен плацдарм в своя трети завоевателен поход срещу Русия.

Изобщо има ли някой илюзия дали някой от тях би чул отчаяния ни вик за помощ утре, когато неоосманистка Турция поеме по кървавия път на Сюлейман Великолепни?

В този смисъл истински влог в сигурността на българското бъдеще би била само подкрепата на Русия. И българската страна би трябвало да я даде днес чрез ясна декларация, че България не е и не би могла да бъде солидарна със силите, замислили свалянето на руския самолет; че България не е сред държавите, оправдаващи този варварски акт, венец на който бе разстрелът във въздуха на беззащитния руски пилот. България трябва ясно да определи коя от силите в този по същество цивилизационен конфликт е неин брат - Русия и героят на Русия подп. Олег Пешков, или Турция и ислямските бандити от организацията на “Сивите вълци”?

Въпросът, който също не може и не трябва да остане без отговор, е за истинската причина за свалянето на руския самолет. На фона на рязко влошаващите се отношения между Турция и Русия след инцидента трябва ясно да бъдат идентифицирани целите, които всяка от двете държави е преследвала, за да се стигне до този инцидент. Само така могат да бъдат намерени основанията за оправдание или осъждане на този акт.

Турция, в продължение на повече от 10 дни, не предложи обяснения за своите действия. Като оправдание тя сочи само, че руският самолет бил нарушил турското въздушно пространство в продължение на N-секунди, пресичайки въображаемата турско-сирийска граница. Турция не твърди и не представя доказателства, че Русия е заплашвала независимостта, териториалната цялост, суверенитета или каквито и да са други ценности на турска територия. И се налага въпросът: ако турската държавност не е била заплашена, каква друга ценност е по-значителна от нея, за да се реши турското държавно ръководство да рискува бъдещето на добросъседските отношения с Русия – велика сила, притежаваща ядрено оръжие? Според отричана, но и до днес неопровергана информация, това са интересите, които наблюдатели свързват с фамилията Ердоган и контрабандния поток на нефт, който в продължение вече на години обезпечава финансовата независимост и терористичната боеспособност на „Ислямска държава“. В такъв случай свалянето на руския самолет от турската военна авиация не означава ли защита на ИДИЛ, съюзника и търговския партньор на управляващата турска върхушка? И дали това не е акт на солидарност срещу “общия враг” – православна Русия? Защото обстрелването на туркменските племена от страна на анти-ИДИЛ-овската коалиция, включваща Русия, Сирия и Ирак, които живеят на територията на Сирия, и които са всепризнат съюзник на ИДИЛ; които стреляха и убиха във въздуха единия от катапултиралите руски летци и се гавриха с тялото му, не е някакъв драстичен акт на агресия срещу Турция, който може да оправдае свалянето на Су-24 М. Значи остава единствено възможността неоосманистка Турция да е била насърчена да бъде онзи инструмент в предизвикателния казус бели, по-силен от който може да бъде само актът на затваряне на Проливите за корабите на Русия от страна на Турция.

След всичко случило се, Русия вече няма нужда от коалиция за борба срещу терористите от ИДИЛ. Ако Франция и САЩ и присъединилите се към тях Германия и Англия вече се включват в оглозгването на терористичния труп, то е единствено за да спасяват остатъците от присъствието си в района на изток от сирийската граница.

Може би в резултат на сегашната криза ще настъпи краят на ерата на Ердоган в личностен план. Не бива обаче никой да храни илюзия, че това ще е краят на стратегията и амбициите на неоосманистка Турция. Жестоко се лъже всеки, който се надява Турция да промени своята геополитическа доктрина. И нашата надежда е, че Русия разбира това.

В създалата се обстановка крайно време е да се потърси отговор и на друг въпрос: какви са мотивите и основанията и какъв е интересът на българското държавно ръководство, за да продължава да поддържа двойната игра и авантюристичната политика на Турция в Близкия изток? Осъзнава ли то заплахата за Черноморския регион и пряката заплаха за суверенитета на България? Политиката на всички правителства от 25 години насам отдавна изведе България на кръстопътя, на който всички посоки към приятели и съюзници една след друга се затвориха. Фатално за нашето бъдеще би било, ако народът ни и българските патриотични сили позволят управниците ни да пилеят историческо време в очерталия се лабиринт на днешната жестока реалност.

България е едновременно част от Европа, част от Балканите, част от Черноморския басейн. Нашата историческа територия се разпростира по бреговете на половината Черно море. А световната сила в този район е Русия. И този район, люлка на цялата православна цивилизация, е немислим без нея.

Сега е времето, когато изхождайки от своите исторически, цивилизационни, културни и духовни корени, и от неотменимите географски реалности, България веднъж завинаги трябва да осъзнае какво иска да прави и къде е мястото на нейния път през историята. Ние, българите, искаме ли да имаме бъдеще на свободен народ и национална държава, или ще изчезнем вследствие на наложената ни и безропотно възприета от нас роля на слуга на интересите на онези сили, които при всеки удобен случай биха ни осигурили със сатанинска щедрост съдбата или на разделен Кипър, или участта на нов вилает в новото издание на Османската империя?

Във великото противостоене на доброто срещу злото мястото на нашето Отечество е на страната на Русия.

Без Русия няма да има България!

Без съюз с Русия не може да има България!

Всички останали варианти на членства, мними приятелства и избор на поведение на България, която попадна между камъните на една сатанинска мелница, само увеличават греха ни пред Бог и правдата Господня. И този грях е гибелен за народа ни и за неговото бъдеще.

Нашият главен геополитически противник е неоосманистка Турция, не турският народ, а неоосманизмът като държавна доктрина и идеология на могъщия ни съсед. Той има вече и своите неграмотно прикрити адепти дори в Българския парламент. Никой никога не си е позволявал това, което Лютви Местан изрече като декларация уж от името на ПГ на ДПС. Такава откровена наглост струеше от думите му, че си казах: „Изглежда, разпадът на българските ценности е толкова напреднал, че Народното събрание е препълнено с конашки чорбаджии”. Това е, което развързва ръцете на туземната компрадорска необуржоазия, която в ролята си на колониална администрация днес е на държавното кормило. И този връх я кара да си мисли, че е ненаказуема. Тя има последния шанс да осъзнае своята отговорност пред българското бъдеще, да осмисли всички заплахи за българската държавност, които произтичат от новата геополитическа доктрина на Р Турция, и да предприеме незабавни действия за възстановяване на нормални, добросъседски, изградени на солидна договорно-правна основа отношения с Русия. Иначе прошка за нея няма. Нито от народа, нито от историята!

Това е пътят. Другото е бъдеще, повтарящо робското ни минало.

Минчо МИНЧЕВ 

Източник: Нова Зора, бр. 46