Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
17.07.2018 г.

КОНГРЕС НА ЕДИННАТА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ
 
В събота, 14 юли т.г., в София се проведе Третият редовен конгрес на ПП “Нова Зора”. В зала 4 на Федерацията на научно-техническите дружества, на ул. “Раковски” 108, се събраха 169 делегати от общо избраните 179 от структурите на партията в цялата страна. 

В 10 часа председателят на партия “Нова Зора” Минчо Минчев откри конгреса и приветства гостите. От партиите в коалиция “БСП за България” присъстваха от БСП - Атанас Зафиров, член на Изпълнителното бюро и отговарящ за коалиционната политика и връзките с обществените организации, и Георги Ванев, от Комунистическа партия в България.

Като гости на конгреса присъстваха и други представители на левия и патриотичен сектор: “Социалистическа партия “Български път” бе представена от своя председател проф. д-р Ангел Димов; Движението за социален хуманизъм - от председателя Александър Радославов; Партия на българските комунисти - от Пеню Костадинов; и проф. Тодор Рашев - председател на Национално движение за спасение на Отечеството.

12.06.2018 г.

КАТО ЕДИН СТРАНДЖА ЗА ЦЯЛА ГЛАДНА БЪЛГАРИЯ

Зора

От трибуната на НС, след 11 месеца отсъствие, в отговор на въпрос за постигнатото в Москва, премиерът заяви, че това, което е трасирал президентът Радев, това е и постигнато. Нищо.
 
„Донякъде и аз нося вина за това напрежение в отношенията”, разкайваше се Бойко Борисов в Кремъл пред своя домакин, президента на Руската федерация Владимир Путин. Тоест, искаше да подскаже, че има други, по-виновни от него за застоя и дори отстъплението в руско-българските политически, икономически и културни връзки. Ако Путин го беше накарал да назове кои са тези грешници, сигурно щеше да посочи правителството на премиера Пламен Орешарски. Дали щеше да спомене тримата американски сенатори, начело с бившия военнопленник от „мръсната война” във Виетнам и бивш кандидат за президент на САЩ Джон Маккейн, не е известно. Неотдавна Маккейн беше опериран от тумор в мозъка, след което заяви, че не желае Доналд Тръмп да присъства на погребението му, ако и да са от една и съща партия – Републиканската. А тъкмо след срещата на Маккейн и другите двама американски сенатори с Пламен Орешарски последният обяви, че България спира всякакви дейности по газовия проект „Южен поток”, докато се отстранят противоречията с изискванията на Европейската комисия. Значи Еврокомисията е 

вторият голям виновник 

за това, че газовите потоци заобиколиха нашата страна. И вместо ЕС да получава руски природен газ от страна членка като България, той се самоосъди на благоволението и доброто настроение на властите в  Турция, която никога не е била част от европейската християнска цивилизация. На всичко отгоре Еврокомисията прояви върховно лицемерие, размахвайки пред България третия енергиен пакет, докато „Северен поток-1” и „Северен поток-2” се радват на специални изключения (т. нар. дерогации) от третия енергиен пакет, понеже газът, който тече, или ще тече по тях, е за Германия. 

12.06.2018 г.

ПЛЕВЕН – ДУХОВЕН ЦЕНТЪР НА ПАТРИОТИЧНИЯ ДУХ

Васил МИЛЕВ

• Седми фестивалът на патриотичната песен „Отечество“

В днешните трудни времена усмихнатите човешки лица са истинска рядкост. 

Затова в един такъв ден - 3 юни т.г., с 30-градусови температури, изобилието от усмивки и хубаво настроение сториха от фестивала на патриотичната песен „Отечество“ в гр. Плевен радостен факт и повод за патриотичен оптимизъм.

Българският фолклор още веднъж демонстрира великата си неповторимост и звучност. А когато пък гласовете на нашите певци - мъже и жени, разказват за хайдушки подвизи и затрогваща сърцата обич, сърдечните вълнения и усмивките през сълзи стават част от атмосферата на майчица България, за която няма ерозия и забрава. 

Фестивалът на патриотичната песен „Отечество“ за седми път събра - този път в летния театър на парк „Кайлъка“, - 6 хора, 17 индивидуални изпълнители, 33 вокални групи, 2 танцови колектива, акробати с ръководител змс Галя Паралийска, 3 детски състава. Участниците са от Плевен, Русе, Бургас, Черноморец, Созопол, Разград, Смолян... Фестивалът тази година бе посветен на падналите за свободата на България и Дойранската епопея.

05.06.2018 г.

МЕЖДУ ЧАСА НА КЛЮНА И ВОЛЯТА ЗА ПРЕБЪДВАНЕ
Минчо МИНЧЕВ

В сряда, 30 май, министър-председателят Борисов се приземи в Москва. Преди това бе летял до Загреб, където откри паметник на Дядо Вазов, после до Киев, където също откри паметник - на Димитър Пешев, подпредседател на 25-ото обикновено народно събрание, един от инициаторите за спасяването на българските евреи. После, заедно с президента Порошенко, гледаха финала на Купата на европейските шампиони по футбол между “Реал”-Мадрид и Ливърпул. Както се казва, полезното и приятното се редуваха в една особена градация, която започна десет дни по-рано. Там, на Моста на влюбените в София, бе посрещал канцлерината Меркел, президента Макрон, брекзитицата Мей и онзи поцелуйко Юнкер, дето все обърква графика с неназованите причини на своите закъснения. По това време ще да е чул от “приятеля Доналд”, този път обаче на български, и онова скандализиращо всеки евроатлантически слух изречение, което обиколи света с надеждата, че “Европа най-сетне прогледна, защото с такъв приятел като Тръмп врагове не ти трябват”. Това бе казал самият председател на Съвета на Европа Доналд Туск, комуто отнапред ще да е било известно, че нема лабаво - от 1 юни влиза в сила протекционният режим в САЩ спрямо произведените в Европа стомана и алуминий. Няма тън-мън, няма принципи на СТО. 25 % мито не са шега работа.

Така или иначе обаче, преведено от дипломатическия новоговор, това си е направо ругатня. Да не му се надяваш на Туск. И ако да бе дочул Дядо Вазов, щеше направо да издекламира: “И всичко честно се засмя, от Лондра до Батак”.


05.10.2017 г.

Надеждата не чака ва вашия перон

Минчо МИНЧЕВ 

Открито писмо

до г-жа Корнелия Нинова, председател на БСП и на Политическия съвет на коалиция „БСП за България“

Уважаема госпожо

Нинова,

Вече много месеци Политическият съвет на Коалиция „БСП за България“, на която Вие сте председател, не е свикван и този факт предпоставя невъзможността за диалог, още по-малко за равнопоставеност на участниците в Коалицията, което иначе би било най-естествената форма на общуване между съратници. Това обстоятелство, което не говори за крепко коалиционно здраве и издава рецидивите на може би зле прикривана авторитарност, според мен е крайно непродуктивно като политическа практика за едно колективно дело, и то е, което ме кара да се обърна към Вас с това писмо.

Пиша Ви не само защото натрупаните мълчания достигнаха своя предел и не само защото негативното отношение към ПП „Нова Зора“ отбеляза отдавна застрашителен пик, а  поради скоротечния процес на накърняване на политическите цели на Коалицията, които прокламирахме и в които хиляди хора повярваха. Ние, „БСП за България“, твърдяхме, че ние сме промяната, че ние сме алтернативата, че едва ли не ние сме пътят, истина и животът; че ние сме волята и енергията на лява България; че сме и ще бъдем концентрираният патриотичен отпор на геноцидните политики и практики на прехода спрямо българския народ; че водени от Вас, чаровния и очакван образ на промяната в БСП, тръгваме на честен и открит разговор с народа за нови спасителни национални хоризонти и нови социални отговорности и приоритети.

Днес за съжаление от всичко това останаха по-скоро само намерения, отколкото някакви видими резултати. 


страница: 1  2  3  ...  45  46 
14.05.2015 г.

Горе сърцата, приятели!

Минчо МИНЧЕВ

• 25 години от първия брой на в. „Зора”

Казват, че когато лъжата е вече на другия край на земята, истината тепърва навлича очуканите си калеври. Така и ние тръгнахме, драги приятели, скъпи читатели и съмишленици. Преди 25 години!

Вървяхме през мастиления мрак на новата убога действителност, в която нищите духом ставаха водачи, безродниците – патриоти, посредствениците – гении... Дребните лъжци и мошеници не ги слагахме в сметката, защото истината влачеше изтерзаните си нозе и както ни се струваше, и както се надявахме, – към разсъмването, към светлината! Чрез нея и заради нея, познахме и вълчите ями, и безкръвните гилотини на тоталната инквизиция на духа, и пещерния хлад на новите мъртви времена. И оцеляхме подир всичките загуби тежки. И съпреживяхме болката на всеки погром и на всяка разруха. С едно голо сърце и с несломимия щит на правдата. Поетът би казал: „Но стига ми тази награда”! Войводата би добавил „Жив е, той, жив е!”

Днес с покрусени очи всички виждаме мъченическия лик на истината и с болка изричаме нейното име: България! България на разлютените преливащи реки, на обезлюдените и умиращи села, на запуснатите нивя, на все по-безлесните планини, на смъртно ранените убежища на българската душевност; България на жестоките пробойни в народната свяст, на размитите граници между доброто и злото, на раненото мироздание на извечните български добродетели, на историческото безпаметство, на майцеотрицателството и братоотричането, на воденичните камъни на битовия терор, на бавната отрова на предателствата спрямо българското бъдеще. Страшен е списъкът!

И ако трябва да вземем перото за приписка в жестоката българска книга на нашето време, бихме извикали: „Разорение велико и загуби непрежалими са, Господи! А тази земя ще ни е нужна за хляб, дом и гроб. Нея ще трябва да оставим на децата си, на внуците си, на внуците на техните внуци – нине и присно и во веки веков!...“

И за да не заслужим тяхното порицание, нежели проклятието им, и защото преливат от отврата душите ни към мерзавците и нечестивците, към чуждопоклонниците и безродниците, и защото за съжаление се нагледахме как все в името на доброто люде с най-чисти помисли вкарват вълци в кошарата, ние не се отрекохме от истината. Цялата истина и само истината! В името на справедливостта и бъдещето народно. Нея отстоявахме. Нея търсихме! Тя беше нашата клетва и ориентир през тези двайсет и пет години.

И от всички български думи за тържеството на светлината над мрака избрахме словото ЗОРА. И заради мастиления мрак, който като надгробна плоча легна върху всички времена на България, минали и нежели бъдещи, удостоихме Зората с оптимистичното слово НОВА.

Ние вярваме, че над тази земя, пропищяла от робства и тирании, най-после ще разсъмне, ще се възземе зората на един нов живот, на едно неотменимо ново българско възраждане. Но как невъзможен понякога ни се струва изгревът на новия български ден. Как трудно и мъчително е това разсъмване! – държавата ни е разнебитена; земята и душите ни са отровени от генно-модифицирани думи, клетви, обещания, химикали и всевъзможни радиации; народът ни е хванат в скотобойната на най-жестокия капитализъм, превърнат е в статист в най-безочливия театър на демокрация, където безпардонната политическа мимикрия на довчерашни исторически врагове се представя като нова цивилизационна хармония на духа по пътя към благоденствието и свободата. И всичко е толкова чудовищно и невероятно, че и небесата над площадите сигурно биха извикали „Долу!” и „Стига!”. И става студено. И става страшно. И заслепение и лудост е да не бъде съзирана гибелната пропаст, към която върви Отечеството ни, към която е тикана България.

През тези 25 години, от 14 май 1990 г. до днес, ние служехме със „Зора” не само на жадуваното просветление в обществения ни живот. Ние бяхме винаги на страната на слабите, на онеправданите, на страната на разума, на живота срещу смъртта, на справедливостта, на идеята, обединяваща всички не само в името на просперитета и осигуреното свободно бъдеще на България, но и на правдата. А тя, като слана понякога попарваше душите ни, защото идеше реч по-скоро за спасение на народа ни от гибелно изтребление, на държавността ни – от унищожение, на българската чест и българското име от поругание. И трябваше да лекуваме отчаянието с надежда.

Като се връщам отново към името на вестника, който стана смисъл на живота ни и надежда за хиляди, ще отбележа, че за нас то носи усещането за начало, за възход, за слънчево присъствие, толкова необходимо за изтерзаната душа на България. Затова ми се иска да припомним пламенния бунтовен повик: „Изгрей, зора на свободата!...“ И химнословния стих на поета: „Питат ли ме дей зората...“, които също бяха основание за нашия избор. И защото 25 години минаха оттогава, а сякаш беше вчера, може би имам правото да добавя с гордост „Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила”! Не само заради прозрението на онзи „мечтател безумен, образ невъзможен” Раковски, че любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини, но и защото за тази Зора, която е синоним на вечната българска участ, и за тези добрини народни ние работихме. И ще работим до сетния си дъх. И се надяваме с делата си да защитим нетленното име България. И се надяваме идеите на нашето съдружие и начинание да осветят още много български сърца. Ние врекохме на България своите сили, своите надежди за добруване и свободен живот!..

Горе сърцата, приятели!

Зора е!

И от щедрия спектър на светлината, от неумиращата българска надежда ние избираме безсмъртните цветове на Родината: бяло – зелено – червено!

Да живее България!

Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его