Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
11.01.2022 г.

БЕЗ ТЯХ, НАПРЕД И НАГОРЕ!


Минчо МИНЧЕВ


Честита Нова Година, 

другарю Пирински! 

Отминаха Светлите Рождественски Празници. Пробляснаха ярко и унило угасваха фойерверките в новогодишната нощ. Днес е вече 5 януари, последният от „мръсните дни“. Утре е Богоявление, Ден на неумиращата надежда, ръси се с китка босилек и Мълчана вода за здраве, късмет и път. Пожелавам Ви ги от сърце. И искам да Ви уверя, че и Вие понякога имате прозрения за истината. 

Напълно съм съгласен с Вас, че не друго, а живият живот е най-високият критерии за нея. Все пак не ми стана съвсем ясно защо го измервате само с късия аршин на току-що отминалата година? Може би защото тя е повод отново, както се надявате, всички социалисти да прочетат Вашите 15 основания, с които, образно казано, искате главата на Корнелия Нинова? 

Уважаваният д-р Анко Иванов сигурно пак би ми напомнил, че не бива да се намесвам във вътрешно-партийните дебати и процеси в БСП. И с него бих се съгласил, с едно условие: ако 

разгромът на българската държава не беше пряко следствие от разгрома на БСП!


04.01.2022 г.

САМ И ЗАКЛЮЧЕН ЗА ИСТОРИЯТА


Атанас СТОЙЧЕВ


Георги Пирински затръшва врати, но едва ли знае от коя страна го прави, и на коя ще се озове. Като часовник без време.


Чели ли сте някога програмен партиен документ, политически текст или публицистична статия, изготвени и писани от другаря Георги Пирински? Не сте?! Прекрасно!

Потомственият другар, Пирински пише скучно, но за сметка на това пък дълго. И никакъв контент-анализ на текстовете му няма да регистрира чрез своята измерителна скала, някакво впечатляващо читателя съдържание. Нула. Zero. Ето на какъв главен редактор е поверен днес теоретичният орган на БСП - списание „Ново време”, на който броят на читателите му, за съжаление, е вече почти равен на броя на списователите му. Дотам я докараха от редколегията на основания от Дядо Благоев през далечната 1897 г. „месечен преглед на умствения и обществения живот”.

Социаллиберализмът не прощава!


21.12.2021 г.

ИДЕЙНИТЕ ТЕРМИНАТОРИ НА БСП


Минчо МИНЧЕВ


• Социаллиберализмът – отровата на една токсична секта

• Сардоничният смях на съдбата и моралистите от „Свидетели срещу Нинова, от последния ден“


Този отговор се забави. Наложи се да пиша текста повторно. За моя голяма изненада се оказа, че публикацията „Емоциите в политиката са лош съветник“, не е безименно колективно творение на Идейно-политическото обединение в БСП Платформа „Социализъм 21 век“. Своето авторство, в нарочно писмо до Валерия Велева, е потвърдил самият Георги Пирински. В този смисъл се наложи отново да препрочитам публикацията му, в отговор на моята – „Сама – като Антоний срещу Римската империя“.

Да си призная отначало не повярвах. Помня Георги Пирински от Кръглата маса, а и отпреди това, още от времето, когато „ненавършил и 30 години, по специален скоростен асансьор, без междинни спирки, бе издигнат до длъжност първи заместник-министър на външната търговия, а през 1986 г., влезе и в състава на ЦК на БКП.“ Това са думи на инж. Иван Пехливанов от публикация във в. „Нова Зора“.

„До 10 ноември той бе известен сред директорите на стопанските организации главно като „неподписващият зам.-министър, при когото се отиваше като в поща – да се пусне „писмо“ до министъра.“ - допълва инж. Пехливанов.


14.12.2021 г.

САМА - КАТО АНТОНИЙ СРЕЩУ РИМСКАТА ИМПЕРИЯ


Минчо МИНЧЕВ


Корнелия Нинова в решителна битка с „петата колона“ в БСП


Нито един председател на БСП, преди и след Жан Виденов, не е бил така организирано, премислено и целенасочено сатанизиран, както Корнелия Нинова! И за да няма недоразумения, съмнения и подозрения в слагачество, ще припомня, че аз първи съм „хвърлил камък“ по нея. Писал съм открито, честно и нелицеприятно за всичко онова, което е било наследство и продължение на мерзкото отношение към „Нова Зора“ – към вестника и към партията, още от времето на Луканов и Лилов, през Първанов, Николай Добрев, та чак до  ден днешен. Участниците в Политическия съвет на „Коалиция за България“, в която „Нова Зора“ членува от 2009 т., и в „БСП за България“ – сега, както и протоколите от заседанията, могат да свидетелстват, че никога в заявената от името на ПП „Нова Зора“ позиция, аз не съм си позволявал, никакъв нюанс в поведението ми, който би могъл да бъде възприет като опит да се харесам. Или пък да се приобщя към общия хор на словославенето и блаженния дух на Аркадия, на които понякога съм бил свидетел. Не бих искал да пропусна и факта, че никога не съм висял и пред кабинета на председателя на БСП, на 4 етаж на „Позитано“ 20. И никога не съм отварял дума да договоря изгодни условия и услуги, от което през годините са страдали най-вече и вестник „Нова Зора“, и партията със същото име. Когато се е налагало да се срещна с Корнелия Нинова по важни въпроси на политическото сътрудничество, аз съм заявявал  това си желание по надлежния ред, чрез секретарката Ани или началник-кабинета Асен Марков, светла му памет. Не мога да не призная, че от 2016 г., такива срещи все пак са се случвали, два или три пъти, със съдействието на Асен Марков. Заявките ми пред чаровната Ани, оперативен секретар на председателя, винаги много внимателно и вежливо са били приемани и е било обещавано да ми се върне обаждане за резултата. 


12.10.2021 г.

ПП „НОВА ЗОРА“ – НА ПОЗИЦИЯ В ПОРЕДНОТО СРАЖЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ


Уважаеми членове и симпатизанти 

на ПП „Нова Зора“, 

Драги читатели и съмишленици, 


Безплодни бяха усилията на народа в изборите за 45-то и 46-то Народно събрание. Избраните не оправдаха народното доверие. На 14 ноември предстоят два нови важни избора – за президент на Република България и за народни представители в 47-то Народно събрание.

През всички години, през които сме заедно, ПП „Нова Зора“ и вестник „Нова Зора“ винаги са препотвърждавали своята пълна отдаденост на каузата за Отечеството. На борбата за българско бъдеще и български хляб за народа ни. 

И сега ви призоваваме: с открити чела и сърца да защитим правото ни за място под слънцето, да защитим името си на българи и стопани на тази земя. 

Политическият съвет на Коалиция „БСП за България“ утвърди позициите и имената от ПП „Нова Зора“, с които партията ще участва  в парламентарните избори на 14 ноември т.г. Всички имена са ви добре известни. Хората зад тях, както и деянията им – също! Днес мнозина се кълнат, че няма да предадат народа. За 32 години, народът е разбрал за нас, че е напълно немислимо да го направим. И в този смисъл клетви не са необходими. 

Дръжте по-високо и от гръмоотводите честните си чела! 


страница: 1  2  ...  50  51 
09.09.2014 г.

Истината, която трябва да помним

Минчо МИНЧЕВ

9. IX. 1944 г. е най-значимото събитие за България през ХХ век, а годините на социалистическото съзидание - връх в 1300-годишната българска история

Фалшифицирането или отричането на антифашистката борба на българския народ, поставянето на въпроса - “Преврат ли беше 9 септември 1944 г. или революция?”, меко казано е кощунство и предателство спрямо паметта и подвига на героичното поколение българи, които отначало въоръжени само със своите идеи, застанаха на пътя на монархо-фашистката държавна машина. Тази машина извърши два военно-политически преврата - през 1923 и 1934 години, а по-късно превърна България във военен съюзник и суровинен придатък на хитлеристката нацистка доктрина за нов световен ред.

През 1942 г. по идея на Георги Димитров, в условията на бушуващата Втора световна война, се създава Отечественият фронт като антифашистка и антинацистка политическа организация, обединила в равнопоставен съюз комунисти, социалдемократи, земеделци и др.

 

През 1943 г. десетките партизански отряди, които бяха повели неравната борба, отрицаваща човеконенавистната расистка теория на новия световен ред и във великото противостоене на доброто и злото стояха на страната на правдата, бяха организирани от БКП в Народно-освободителната въстаническа армия (НОВА). Тази борба на антифашистките сили в България завърши с победоносно въоръжено въстание на Девети септември 1944 г. Победата бе дълбоко изстрадана. За периода на българската антифашистка съпротива (1941-1944 г.) са убити 9140 партизани и 20 700 ятаци. Изгорени са 2139 къщи. 31 250 души са въдворени в концентрационните лагери. За награди на войската и жандармерията, за извършените от тях зверства срещу съпротивата на несъгласния с фашисткото развитие на България народ, са раздадени по документи 62 150 000 лв.

С тях са заплатени отрязаните глави на партизаните, мъченията и убийствата на ятаците, страданията, причинени на всички, които вярваха в едно ново бъдеще за народа и не се поколебаха да тръгнат на смъртен бой с идеята за един по-добър свят.

След победата българският народ отхвърли монархията чрез всенароден референдум и с огромен ентусиазъм започна изграждането на нова социалистическа България.

За 45 години в съдружие със Съветския съюз България достигна невиждани върхове в своето развитие. От ограбена селска държава се превърна в незаобиколим фактор в международното разделение на труда в такива сектори като енергетика, машиностроене, електротехника, електроника, химия и земеделие. Създаден бе българският индустриален и научен интелект, най-голямото богатство на социалистическа България. Създаден бе с потенциала на над 650 000 души висшисти: инженери, лекари, учители, проектанти, агрономи и дейци на българската култура. Обединената енергия на народа, плодовете на неговия труд и перспективите на българското бъдеще създадоха реалностите, отразени в доклада на ООН за 1989 г., който класира България на 28-мо място в света по темпове на човешко развитие. За съжаление, след 1989 г., в условията на действащата доктрина на т. нар. Вашингтонски консенсус, икономиката на България бе целенасочено унищожена. Разгромена бе българската промишленост – тежка и лека, селското стопанство с мощните отрасли на промишлено земеделие, зеленчукопроизводство, животновъдство и овощарство бе унищожено. Това остави без суровини стотици предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Мощните мелиоративни съоръжения бяха разграбени, на народа бе натрапен убийственият за личностния му бит и семейни взаимотношения процес на връщане на земята в реални граници. Крамолите и съдебните дела, свързани с него, обогатиха не само адвокатското съсловие. И ако това е все пак обяснимо, непонятно е защо държавните мъже, избирани по законите на демокрацията, не предвидиха и ужасяващото бъдещо обезземляване на българския народ, което процесът на програмираната бедност щеше да докара. Днес масово се изкупува българска земя от чужденци, мощни арендаторски фирми допълват перспективата за едно латиноамериканизирано настояще на България, в което латифундиите ще имат неколцината свои едри собственици на земя и една армия от безимотни селяни, с всички произтичащи от тези пропорции отношения и последици. Днес българското село умира пред очите ни, линеят градовете без поминък за населението, демографски колапс души българското бъдеще. Цели отрасли в икономиката ни са мъртви. Черната металургия е вече спомен. Чужди собственици владеят цветната металургия, няма ги чугунолеярните и стоманодобивните предприятия, “Кремиковци” успешно се нарязва на скрап.

С пълна стопанска неграмотност е белязан новият български капиталистически експеримент. Вносът на 10 пъти по-скъпи първични метали означава на първо място убийство на машиностроенето, а без машиностроене, доказано е, че безработицата не може да бъде премахната. А с растяща безработица благоденствие не се постига. Химическата промишленост и производство на калцинирана сода, на стъклопроизводство бяха харизани за дребни пари и тлъсти комисиони. Сега дори произведеното вино наливаме в бутилки чуждестранно производство. За производството на химически торове, не искам да отварям дума. Няма го АТЗ “Стара Загора”, няма го “Химко” и пр. От фармацевтичната промишленост, от електрониката, от леката промишленост са останали само жалки остатъци, купуваме лекарства на цени 35 пъти по-скъпи отколкото в 1989 г. През същата година леката ни промишленост е произвела 20 милиона мъжки и женски облекла, 50 милилона ризи, 25 млн. чифта обувки. Сега 80 % от народа на България се облича от магазините за дрехи втора употреба. И на това му се вика просперитет, европейско бъдеще, а БНТ създаде дори предаване с нарочната рубрика “25 години свободна България”.

Няма да говоря за утвърждаващия патос на колегите, в който най-съкрушителните аргументи са вечните опашки за банани при социализма и вездесъщата и всесилна ДС.

За 25 години свободна България успешно бе превърната, според израза на Джозеф Щиглиц, в онова, което той нарича държава-трътка, народът на която се топи като юлска пряспа. Но още древинте са забелязали, че най-нетърпимото в разгула на победителя не е разгромът на войската на победения, не са пожарите на ниви и домове, не са насилените жени и продадените в робство мъже. Най-непоносимото за победения е, когато победителят реши да пише учебниците по история на децата му. Тогава Vae victis – горко на победения. Защото с този вик изтича кръвта на паметта, светостта на правдата, костната система на традицията и вярата омекват и душата остава беззащитна като сърце пред върха на копието. Не са словесни бълнувания думите на великия Идалго: “Свободата, Санчо, е на върха на копието”. Ето затова ни боли, когато изтриват фактите, премълчават истината и пренаписват историята ни.

Не, господа, на Шипка не се е сражавала с пълчищата на Сюлейман Безумни американската морска пехота, а рамо до рамо са мрели в боя с българските опълченци солдатите от Брянския и Орловския полкове. С пламъка на тяхната кръв възкръсна за нов живот като Феникс от пепелта на времето България, за да може светът, удивен и възхитен, да заяви с думите на Луи Леже, че чудото на 19 век не е парният локомотив, а възкресението на българите за нова държавност в нов държавен живот. И всеки път през тези 136 години, когато сме заставали срещу Русия по волята на продажни управници сме губили – територии, народ и чест.

Днес младите поколения са лишени от благодаттта на правдата и божествената истина. И не е въпрос да славословим датата девети септември, макар че поколенията негови съвременници са го направили преди нас. Но как да забравим, че когато нещо се прави в името на народното добруване, резултатите изумяват и най-скептично настроените сърца? Само за седем години от 1944 г. България, бомбардирана, преживяла по същество гражданска война, както и горещата фаза на участието ни във Втората световна война, до 23 март 1951 г. успява да превърне във всенародно и безплатно българското здравеопазване. След още три години ликвидира неграмотността, а след още една, през 1955 г., успява да пребори и туберкулозата, най-страшният бич за народа през 19 и първата половина на 20 век.

Ето тези факти няма да бъдат споменати в инициативата на БНТ “25 години свободна България”. Те имат ли отношение към свободата, или свободата ги зачерква завинаги?!

Аз и моите другари не искаме народът ни да е неграмотен отново. Не искаме да е оглупяван с лъжи и измами. Не искаме да измира под бездушните погледи на мними демократи, които кършат пръсти, че нямало пари, а мълчат, че с ръцете си развалиха къща, за да направят колиба.

България бе като слънчогледова нива, уютен дом с прозорци, вперени в слънцето. И никой няма право да забравя реката на тази истина. Тя тръгва от всенародния тътен на гнева в един септемврийски ден преди 70 години. Днес стоим смутени на нейния бряг, но не умира надеждата ни, че ще съзрем безформените трупове на лъжата и нищетата, които тя, все едно ще донесе.