Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
23.10.2019 г.

КАК ДА СИ ИЗБЕРЕМ КМЕТ?


Проф. д-р Евгений ГИНДЕВ


Изборите са първото и основно качество на всяко народовластие, което на научен език се нарича демокрация. От изборното мнозинство произтича легитимността на демократичната власт. Казано с няколко думи : прави са тези, които са повече. 

Защо напомням това първо правило на демокрацията?

Искате ли да участвате във формирането на властта? Искате ли да легитимирате властта? Искате ли да бъдете прави?

Ако искате, отидете до урните, гласувайте и станете мнозинство. Това е демокрацията.

Гласувайте, а не се крийте в къщи, по кръчмите, и не диплете политиката на чаша ракия. Правете политика – това също е демокрацията.

Не абдикирайте от вашето свещено право на избор, защото в такъв случай няма на кого да се сърдите.

Това е моят първи призив,

братя и сестри, 

госпожи и господа,

а сега за местните избори.

Ние, всички българи, се намираме в много тежко положение. И това не е всичко.



20.10.2019 г.

KАКВО ДА СЕ ПРАВИ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ?

 

Уважаеми читатели,

Драги членове и симпатизанти на ПП „Нова Зора“,

Две са бюлетините, които са важни за всеки от нас и за всеки гражданин на България, който иска промяна: в – София – това е кандидатът за кмет 

Мая Манолова, за която трябва да се гласува с бюлетината № 75;

Другият важен избор е с листата на БСП - бюлетина № 56! Водач на листата за общински съветници в София е Калоян Паргов.

Гласувайте за промяната в София и страната!

Подкрепете новото начало на съзидателния живот в България!

 

Изборите за местни органи на властта винаги са били фундамент на стремежа да се осигури на обществото и държавата най-добрия подбор от кадри за обезпечаване на един съзидателен процес. Особено когато основната идея на властта е да служи на обществото. В обратният случай местните органи на властта стават инструментариум, който генерира най-зловредните за общественото развитие процеси. 

Много са факторите, които могат да влияят на крайния резултат от изборите. Предлаганият по-долу бегъл анализ, надяваме се, че би ви послужил като отправна точка за размисъл и преценка на обстоятелствата.  


10.10.2019 г.

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ НАЦИОНАЛНО ДРУЖЕСТВО „ТРАДИЦИЯ“?


Тодор ПРЕДОВ


ДО

ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА 

В-К „НОВА ЗОРА”

Г-Н МИНЧО МИНЧЕВ

УВАЖАЕМИ Г-Н ГЛ. РЕДАКТОР,

 

Обръщаме се към Вас и Вашият вестник, в който много пъти са печатани материали във връзка с живота и дейността на НД „Традиция”. Затова и отново го търсим, разтревожени от незаконосъобразните действия на органите за контрол над оръжията и боеприпасите (КОС) и Дирекция „Борба с организираната престъпност”- към МВР, извършени на 8 октомври 2019 г. в 6 града на страната, вкл. гр. София. Молим Ви да публикувате във Вашия вестник нашите съображения за дейността на споменатите органи, за достоверността на които декларираме с цялата отговорност пред закона.


10.09.2019 г.

ПРОВОКАЦИЯ С МНОГОВЕКТОРНА НАСОЧЕНОСТ


Минчо МИНЧЕВ


На 3 септември т.г. МВнР разпространи Съобщение, относно събитие, организирано от Посолството на Руската федерация - „Изложба – 74 години от освобождението на Източна и Централна Европа от нацизма“. Изложбата предстои да бъде открита на 9 сепетември и МВнР намира, че тя е „намеса във вътрешно-политическия дебат“ на страната ни. Като не отрича приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, в Съобщението на МВнР на РБългария се заявява, „че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави“. След като подчертава, че МВнР няма никакво отношение към тази проява, дипломатическото ведомство на България отправя съвет: „Руското посолство да не заема позиция в подкрепа на съмнителната теза („освобождение“), която привилигирова само някои политически среди в България“. МВнР подчертава също, „че от гледна точна на международното право, деветосептемврийският преврат е  пряка последица от обявяването на война на България от страна на СССР на 5 септември 1944 г. и последвалото навлизане на съветски войски на територията на неутралната, спрямо СССР, България“. По-нататък в Съобщението се посочва, че всичко това се е случило, „когато на власт е ново демократично правителство, което се е обявило за прекратяване на връзките с нацистка Германия и е потвърдило позицията на неутралитет на Царство България, спрямо Русия.“ „Последвалата временна окупация на България от Съюзниците, която формално се е администрирала от представители на коалицията, де факто се е упражнявала изключително чрез съветското военно присъствие, поради което дългосрочните последици за България били същите, каквито и за страните от източна Европа, попаднали в Съветската зона на влияние – 45 години управление на тоталитарен режим опиращ се на болшевишко-ленинския вариант на комунистическата идеология“.


25.04.2019 г.

БЪЛГАРИЯ ИСКА ПРОМЯНА


Калоян Паргов, лидер на градския съвет на БСП, пред „Нова Зора“, в разговор с Минчо Минчев


Обществото се събуди и волята ни за победа няма алтернатива


Заседанието на Националния съвет на БСП в неделя определи окончателния състав на листата с кандидати за депутати в парламента на Европа. Споровете и дискусиите бяха разгорещени и продължиха до рекордните 9 часа. В резултат на това, предложената от председателя на БСП Корнелия Нинова и одобрена от Изпълнителното бюро на партията листа беше променена. В нея до проведеното тайно гласуване не фигурираше името на председателя на ПЕС Сергей Станишев. Не присъстваше и името на Валентин Вацев, предложен от ПП „Нова Зора“. Както вече е известно, членовете на Националния съвет пренаредиха листата. Така на второ и трето място бяха поставени млади и не толкова известни социалисти като народният представител Петър Витанов и заместник-председателят на "Милениум" Цветелина Пенкова. А председателят на ПЕС Сергей Станишев получи петото място.

За случилото се в неделя и за предстоящата кампания, която възнамерява да води БСП преди евроизборите на 26-и май своето отношение пред „Нова Зора“ изрази Калоян Паргов лидер на БСП - София и член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на социалистическата партия. Попитахме го също и за отпадането на т.нар „кафява“ добавка предложена в Закона за енергетиката от бившия народен представител от ГЕРБ Делян Добрев и неговия съпартиец Валентин Николов.


страница: 1  2  ...  47  48 
09.09.2014 г.

Истината, която трябва да помним

Минчо МИНЧЕВ

9. IX. 1944 г. е най-значимото събитие за България през ХХ век, а годините на социалистическото съзидание - връх в 1300-годишната българска история

Фалшифицирането или отричането на антифашистката борба на българския народ, поставянето на въпроса - “Преврат ли беше 9 септември 1944 г. или революция?”, меко казано е кощунство и предателство спрямо паметта и подвига на героичното поколение българи, които отначало въоръжени само със своите идеи, застанаха на пътя на монархо-фашистката държавна машина. Тази машина извърши два военно-политически преврата - през 1923 и 1934 години, а по-късно превърна България във военен съюзник и суровинен придатък на хитлеристката нацистка доктрина за нов световен ред.

През 1942 г. по идея на Георги Димитров, в условията на бушуващата Втора световна война, се създава Отечественият фронт като антифашистка и антинацистка политическа организация, обединила в равнопоставен съюз комунисти, социалдемократи, земеделци и др.

 

През 1943 г. десетките партизански отряди, които бяха повели неравната борба, отрицаваща човеконенавистната расистка теория на новия световен ред и във великото противостоене на доброто и злото стояха на страната на правдата, бяха организирани от БКП в Народно-освободителната въстаническа армия (НОВА). Тази борба на антифашистките сили в България завърши с победоносно въоръжено въстание на Девети септември 1944 г. Победата бе дълбоко изстрадана. За периода на българската антифашистка съпротива (1941-1944 г.) са убити 9140 партизани и 20 700 ятаци. Изгорени са 2139 къщи. 31 250 души са въдворени в концентрационните лагери. За награди на войската и жандармерията, за извършените от тях зверства срещу съпротивата на несъгласния с фашисткото развитие на България народ, са раздадени по документи 62 150 000 лв.

С тях са заплатени отрязаните глави на партизаните, мъченията и убийствата на ятаците, страданията, причинени на всички, които вярваха в едно ново бъдеще за народа и не се поколебаха да тръгнат на смъртен бой с идеята за един по-добър свят.

След победата българският народ отхвърли монархията чрез всенароден референдум и с огромен ентусиазъм започна изграждането на нова социалистическа България.

За 45 години в съдружие със Съветския съюз България достигна невиждани върхове в своето развитие. От ограбена селска държава се превърна в незаобиколим фактор в международното разделение на труда в такива сектори като енергетика, машиностроене, електротехника, електроника, химия и земеделие. Създаден бе българският индустриален и научен интелект, най-голямото богатство на социалистическа България. Създаден бе с потенциала на над 650 000 души висшисти: инженери, лекари, учители, проектанти, агрономи и дейци на българската култура. Обединената енергия на народа, плодовете на неговия труд и перспективите на българското бъдеще създадоха реалностите, отразени в доклада на ООН за 1989 г., който класира България на 28-мо място в света по темпове на човешко развитие. За съжаление, след 1989 г., в условията на действащата доктрина на т. нар. Вашингтонски консенсус, икономиката на България бе целенасочено унищожена. Разгромена бе българската промишленост – тежка и лека, селското стопанство с мощните отрасли на промишлено земеделие, зеленчукопроизводство, животновъдство и овощарство бе унищожено. Това остави без суровини стотици предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Мощните мелиоративни съоръжения бяха разграбени, на народа бе натрапен убийственият за личностния му бит и семейни взаимотношения процес на връщане на земята в реални граници. Крамолите и съдебните дела, свързани с него, обогатиха не само адвокатското съсловие. И ако това е все пак обяснимо, непонятно е защо държавните мъже, избирани по законите на демокрацията, не предвидиха и ужасяващото бъдещо обезземляване на българския народ, което процесът на програмираната бедност щеше да докара. Днес масово се изкупува българска земя от чужденци, мощни арендаторски фирми допълват перспективата за едно латиноамериканизирано настояще на България, в което латифундиите ще имат неколцината свои едри собственици на земя и една армия от безимотни селяни, с всички произтичащи от тези пропорции отношения и последици. Днес българското село умира пред очите ни, линеят градовете без поминък за населението, демографски колапс души българското бъдеще. Цели отрасли в икономиката ни са мъртви. Черната металургия е вече спомен. Чужди собственици владеят цветната металургия, няма ги чугунолеярните и стоманодобивните предприятия, “Кремиковци” успешно се нарязва на скрап.

С пълна стопанска неграмотност е белязан новият български капиталистически експеримент. Вносът на 10 пъти по-скъпи първични метали означава на първо място убийство на машиностроенето, а без машиностроене, доказано е, че безработицата не може да бъде премахната. А с растяща безработица благоденствие не се постига. Химическата промишленост и производство на калцинирана сода, на стъклопроизводство бяха харизани за дребни пари и тлъсти комисиони. Сега дори произведеното вино наливаме в бутилки чуждестранно производство. За производството на химически торове, не искам да отварям дума. Няма го АТЗ “Стара Загора”, няма го “Химко” и пр. От фармацевтичната промишленост, от електрониката, от леката промишленост са останали само жалки остатъци, купуваме лекарства на цени 35 пъти по-скъпи отколкото в 1989 г. През същата година леката ни промишленост е произвела 20 милиона мъжки и женски облекла, 50 милилона ризи, 25 млн. чифта обувки. Сега 80 % от народа на България се облича от магазините за дрехи втора употреба. И на това му се вика просперитет, европейско бъдеще, а БНТ създаде дори предаване с нарочната рубрика “25 години свободна България”.

Няма да говоря за утвърждаващия патос на колегите, в който най-съкрушителните аргументи са вечните опашки за банани при социализма и вездесъщата и всесилна ДС.

За 25 години свободна България успешно бе превърната, според израза на Джозеф Щиглиц, в онова, което той нарича държава-трътка, народът на която се топи като юлска пряспа. Но още древинте са забелязали, че най-нетърпимото в разгула на победителя не е разгромът на войската на победения, не са пожарите на ниви и домове, не са насилените жени и продадените в робство мъже. Най-непоносимото за победения е, когато победителят реши да пише учебниците по история на децата му. Тогава Vae victis – горко на победения. Защото с този вик изтича кръвта на паметта, светостта на правдата, костната система на традицията и вярата омекват и душата остава беззащитна като сърце пред върха на копието. Не са словесни бълнувания думите на великия Идалго: “Свободата, Санчо, е на върха на копието”. Ето затова ни боли, когато изтриват фактите, премълчават истината и пренаписват историята ни.

Не, господа, на Шипка не се е сражавала с пълчищата на Сюлейман Безумни американската морска пехота, а рамо до рамо са мрели в боя с българските опълченци солдатите от Брянския и Орловския полкове. С пламъка на тяхната кръв възкръсна за нов живот като Феникс от пепелта на времето България, за да може светът, удивен и възхитен, да заяви с думите на Луи Леже, че чудото на 19 век не е парният локомотив, а възкресението на българите за нова държавност в нов държавен живот. И всеки път през тези 136 години, когато сме заставали срещу Русия по волята на продажни управници сме губили – територии, народ и чест.

Днес младите поколения са лишени от благодаттта на правдата и божествената истина. И не е въпрос да славословим датата девети септември, макар че поколенията негови съвременници са го направили преди нас. Но как да забравим, че когато нещо се прави в името на народното добруване, резултатите изумяват и най-скептично настроените сърца? Само за седем години от 1944 г. България, бомбардирана, преживяла по същество гражданска война, както и горещата фаза на участието ни във Втората световна война, до 23 март 1951 г. успява да превърне във всенародно и безплатно българското здравеопазване. След още три години ликвидира неграмотността, а след още една, през 1955 г., успява да пребори и туберкулозата, най-страшният бич за народа през 19 и първата половина на 20 век.

Ето тези факти няма да бъдат споменати в инициативата на БНТ “25 години свободна България”. Те имат ли отношение към свободата, или свободата ги зачерква завинаги?!

Аз и моите другари не искаме народът ни да е неграмотен отново. Не искаме да е оглупяван с лъжи и измами. Не искаме да измира под бездушните погледи на мними демократи, които кършат пръсти, че нямало пари, а мълчат, че с ръцете си развалиха къща, за да направят колиба.

България бе като слънчогледова нива, уютен дом с прозорци, вперени в слънцето. И никой няма право да забравя реката на тази истина. Тя тръгва от всенародния тътен на гнева в един септемврийски ден преди 70 години. Днес стоим смутени на нейния бряг, но не умира надеждата ни, че ще съзрем безформените трупове на лъжата и нищетата, които тя, все едно ще донесе.