Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
16.10.2018 г.

ОТ ОЦЕЛЯВАНЕ КЪМ ОСМИСЛЯНЕ


Проф. Евгени ГИНДЕВ


Какво е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения ? Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер.Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защитават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ?

 
 

16.10.2018 г.

СМОКИНОВИЯТ ЛИСТ НА КРИВОРАЗБРАНАТА ДЕМОКРАЦИЯ


Петко ПЕТКОВ


При своето слизане към Земята, Малкият принц на Антоан Дьо Сент Екзюпери пита краля на една планета може ли да заповяда на Слънцето да спре. „Мога, отговаря кралят, но не бива да се отдават неразумни заповеди“. Погледнати от този ъгъл, директивите, нормите, критиките и ултиматумите, с които ЕК засипва някои от страните членки на ЕС, са също толкова неразумни, колкото и опитът да се спре небесното ни светило.



19.07.2018 г.

НЕ ПРИВИКВАЙ С БОЛКАТА, НАРОДЕ!
Вдигни глава! И от Ада има изход!

 
• Слово на Минчо МИНЧЕВ, председател на ПП „Нова Зора”, пред делегатите на Третия редовен конгрес, проведен в София на 14 юли 2018 г.

 
Уважаеми делегати на Третия редовен конгрес на ПП “Нова Зора”

Уважаеми гости, приятели и симпатизанти, 

дами и господа,

 Днес е особен ден. В световната история тази дата, 14 юли, е свързана с красивия символ на победата над злото, на разрушаването на неговите устои, на разбиване на решетките и скъсване на тъмничните вериги на роба, на онеправдания, на потиснатия, на оскърбения и унижения. И столетие вече падането на Бастилията се свързва с възторжената надежда на вдъхновяващите принципи за свобода, братство и равенство. А когато три години по-късно пристигащите от Марсилия отряди на френската национална гвардия, тръгнали в защита на отечеството, запяват “Allons enfants de la patrie”, безсмъртните стихове на Роже де Лил сътворяват великото чудо на една нерушима сплав - съединението на порива на сърцето към свобода и извечната памет на кръвта, в която никога не умира любовта към отечеството. И както е казал войводата на българската национално-демократична революция Георги Сава Раковски, тя “превъзходи сичките световни добрини”.

17.07.2018 г.

ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ

 

Третият редовен конгрес на политическа партия “Нова Зора”

 

• като изразител на непреклонната воля на своите делегати, за които България винаги е била над всички и над всичко

• като обсъди тревожните процеси и обстоятелства в живота на българския народ

• като анализира геноцидно-изтребителния модел на политиката на българските наемници на чуждестранни интереси

• като разгледа цивилизационните похвати и перфидния инструментариум на съюзни, икономически, регионални, геостратегически и геополитически фактори с пряко въздействие в българската съдба, приема с единодушния вот на законно избраните свои представители на мнозинството от членовете на ПП “Нова Зора” настоящата политическа резолюция.


17.07.2018 г.

С ОТГОВОРНОСТ КЪМ БЪЛГАРИЯ И БЪДЕЩЕТО

Третият редовен конгрес на ПП “Нова Зора” може да бъде наречен исторически. На него единодушно и в условия на политически подем бяха приети новите политически ориентири на партията, бяха утвърдени новите политически принципи, представляващи съдържанието на новата политическа воля на партия “Нова Зора”.

169 делегати изслушаха и единодушно приеха с висока политическа оценка политическия доклад, прочетен от председателя Минчо Минчев, като израз на задълбочената оценка на ръководството на партията за днешното състояние на българското общество. Политическите принципи, управленските и геополитическите основания и изводи, които делегатите подкрепиха категорично, бяха огласени в Политическата резолюция на конгреса.

Третият редовен конгрес на партия “Нова Зора” постанови България да търси и намери своято място в преобразуващия се пред очите ни Европейски съюз. Волята на делегатите бе насочена към намирането на достойно и съобразено с българската национална специфика и интереси европейско обединение. ЕС досега бе един неуспешен опит за съединени европейски щати, и вече има всички изгледи да се превърне в една доброволна общност на свободни и суверенни държави.

страница: 1  2  ...  45  46 
09.09.2014 г.

Истината, която трябва да помним

Минчо МИНЧЕВ

9. IX. 1944 г. е най-значимото събитие за България през ХХ век, а годините на социалистическото съзидание - връх в 1300-годишната българска история

Фалшифицирането или отричането на антифашистката борба на българския народ, поставянето на въпроса - “Преврат ли беше 9 септември 1944 г. или революция?”, меко казано е кощунство и предателство спрямо паметта и подвига на героичното поколение българи, които отначало въоръжени само със своите идеи, застанаха на пътя на монархо-фашистката държавна машина. Тази машина извърши два военно-политически преврата - през 1923 и 1934 години, а по-късно превърна България във военен съюзник и суровинен придатък на хитлеристката нацистка доктрина за нов световен ред.

През 1942 г. по идея на Георги Димитров, в условията на бушуващата Втора световна война, се създава Отечественият фронт като антифашистка и антинацистка политическа организация, обединила в равнопоставен съюз комунисти, социалдемократи, земеделци и др.

 

През 1943 г. десетките партизански отряди, които бяха повели неравната борба, отрицаваща човеконенавистната расистка теория на новия световен ред и във великото противостоене на доброто и злото стояха на страната на правдата, бяха организирани от БКП в Народно-освободителната въстаническа армия (НОВА). Тази борба на антифашистките сили в България завърши с победоносно въоръжено въстание на Девети септември 1944 г. Победата бе дълбоко изстрадана. За периода на българската антифашистка съпротива (1941-1944 г.) са убити 9140 партизани и 20 700 ятаци. Изгорени са 2139 къщи. 31 250 души са въдворени в концентрационните лагери. За награди на войската и жандармерията, за извършените от тях зверства срещу съпротивата на несъгласния с фашисткото развитие на България народ, са раздадени по документи 62 150 000 лв.

С тях са заплатени отрязаните глави на партизаните, мъченията и убийствата на ятаците, страданията, причинени на всички, които вярваха в едно ново бъдеще за народа и не се поколебаха да тръгнат на смъртен бой с идеята за един по-добър свят.

След победата българският народ отхвърли монархията чрез всенароден референдум и с огромен ентусиазъм започна изграждането на нова социалистическа България.

За 45 години в съдружие със Съветския съюз България достигна невиждани върхове в своето развитие. От ограбена селска държава се превърна в незаобиколим фактор в международното разделение на труда в такива сектори като енергетика, машиностроене, електротехника, електроника, химия и земеделие. Създаден бе българският индустриален и научен интелект, най-голямото богатство на социалистическа България. Създаден бе с потенциала на над 650 000 души висшисти: инженери, лекари, учители, проектанти, агрономи и дейци на българската култура. Обединената енергия на народа, плодовете на неговия труд и перспективите на българското бъдеще създадоха реалностите, отразени в доклада на ООН за 1989 г., който класира България на 28-мо място в света по темпове на човешко развитие. За съжаление, след 1989 г., в условията на действащата доктрина на т. нар. Вашингтонски консенсус, икономиката на България бе целенасочено унищожена. Разгромена бе българската промишленост – тежка и лека, селското стопанство с мощните отрасли на промишлено земеделие, зеленчукопроизводство, животновъдство и овощарство бе унищожено. Това остави без суровини стотици предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Мощните мелиоративни съоръжения бяха разграбени, на народа бе натрапен убийственият за личностния му бит и семейни взаимотношения процес на връщане на земята в реални граници. Крамолите и съдебните дела, свързани с него, обогатиха не само адвокатското съсловие. И ако това е все пак обяснимо, непонятно е защо държавните мъже, избирани по законите на демокрацията, не предвидиха и ужасяващото бъдещо обезземляване на българския народ, което процесът на програмираната бедност щеше да докара. Днес масово се изкупува българска земя от чужденци, мощни арендаторски фирми допълват перспективата за едно латиноамериканизирано настояще на България, в което латифундиите ще имат неколцината свои едри собственици на земя и една армия от безимотни селяни, с всички произтичащи от тези пропорции отношения и последици. Днес българското село умира пред очите ни, линеят градовете без поминък за населението, демографски колапс души българското бъдеще. Цели отрасли в икономиката ни са мъртви. Черната металургия е вече спомен. Чужди собственици владеят цветната металургия, няма ги чугунолеярните и стоманодобивните предприятия, “Кремиковци” успешно се нарязва на скрап.

С пълна стопанска неграмотност е белязан новият български капиталистически експеримент. Вносът на 10 пъти по-скъпи първични метали означава на първо място убийство на машиностроенето, а без машиностроене, доказано е, че безработицата не може да бъде премахната. А с растяща безработица благоденствие не се постига. Химическата промишленост и производство на калцинирана сода, на стъклопроизводство бяха харизани за дребни пари и тлъсти комисиони. Сега дори произведеното вино наливаме в бутилки чуждестранно производство. За производството на химически торове, не искам да отварям дума. Няма го АТЗ “Стара Загора”, няма го “Химко” и пр. От фармацевтичната промишленост, от електрониката, от леката промишленост са останали само жалки остатъци, купуваме лекарства на цени 35 пъти по-скъпи отколкото в 1989 г. През същата година леката ни промишленост е произвела 20 милиона мъжки и женски облекла, 50 милилона ризи, 25 млн. чифта обувки. Сега 80 % от народа на България се облича от магазините за дрехи втора употреба. И на това му се вика просперитет, европейско бъдеще, а БНТ създаде дори предаване с нарочната рубрика “25 години свободна България”.

Няма да говоря за утвърждаващия патос на колегите, в който най-съкрушителните аргументи са вечните опашки за банани при социализма и вездесъщата и всесилна ДС.

За 25 години свободна България успешно бе превърната, според израза на Джозеф Щиглиц, в онова, което той нарича държава-трътка, народът на която се топи като юлска пряспа. Но още древинте са забелязали, че най-нетърпимото в разгула на победителя не е разгромът на войската на победения, не са пожарите на ниви и домове, не са насилените жени и продадените в робство мъже. Най-непоносимото за победения е, когато победителят реши да пише учебниците по история на децата му. Тогава Vae victis – горко на победения. Защото с този вик изтича кръвта на паметта, светостта на правдата, костната система на традицията и вярата омекват и душата остава беззащитна като сърце пред върха на копието. Не са словесни бълнувания думите на великия Идалго: “Свободата, Санчо, е на върха на копието”. Ето затова ни боли, когато изтриват фактите, премълчават истината и пренаписват историята ни.

Не, господа, на Шипка не се е сражавала с пълчищата на Сюлейман Безумни американската морска пехота, а рамо до рамо са мрели в боя с българските опълченци солдатите от Брянския и Орловския полкове. С пламъка на тяхната кръв възкръсна за нов живот като Феникс от пепелта на времето България, за да може светът, удивен и възхитен, да заяви с думите на Луи Леже, че чудото на 19 век не е парният локомотив, а възкресението на българите за нова държавност в нов държавен живот. И всеки път през тези 136 години, когато сме заставали срещу Русия по волята на продажни управници сме губили – територии, народ и чест.

Днес младите поколения са лишени от благодаттта на правдата и божествената истина. И не е въпрос да славословим датата девети септември, макар че поколенията негови съвременници са го направили преди нас. Но как да забравим, че когато нещо се прави в името на народното добруване, резултатите изумяват и най-скептично настроените сърца? Само за седем години от 1944 г. България, бомбардирана, преживяла по същество гражданска война, както и горещата фаза на участието ни във Втората световна война, до 23 март 1951 г. успява да превърне във всенародно и безплатно българското здравеопазване. След още три години ликвидира неграмотността, а след още една, през 1955 г., успява да пребори и туберкулозата, най-страшният бич за народа през 19 и първата половина на 20 век.

Ето тези факти няма да бъдат споменати в инициативата на БНТ “25 години свободна България”. Те имат ли отношение към свободата, или свободата ги зачерква завинаги?!

Аз и моите другари не искаме народът ни да е неграмотен отново. Не искаме да е оглупяван с лъжи и измами. Не искаме да измира под бездушните погледи на мними демократи, които кършат пръсти, че нямало пари, а мълчат, че с ръцете си развалиха къща, за да направят колиба.

България бе като слънчогледова нива, уютен дом с прозорци, вперени в слънцето. И никой няма право да забравя реката на тази истина. Тя тръгва от всенародния тътен на гнева в един септемврийски ден преди 70 години. Днес стоим смутени на нейния бряг, но не умира надеждата ни, че ще съзрем безформените трупове на лъжата и нищетата, които тя, все едно ще донесе.