Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
12.10.2021 г.

ПП „НОВА ЗОРА“ – НА ПОЗИЦИЯ В ПОРЕДНОТО СРАЖЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ


Уважаеми членове и симпатизанти 

на ПП „Нова Зора“, 

Драги читатели и съмишленици, 


Безплодни бяха усилията на народа в изборите за 45-то и 46-то Народно събрание. Избраните не оправдаха народното доверие. На 14 ноември предстоят два нови важни избора – за президент на Република България и за народни представители в 47-то Народно събрание.

През всички години, през които сме заедно, ПП „Нова Зора“ и вестник „Нова Зора“ винаги са препотвърждавали своята пълна отдаденост на каузата за Отечеството. На борбата за българско бъдеще и български хляб за народа ни. 

И сега ви призоваваме: с открити чела и сърца да защитим правото ни за място под слънцето, да защитим името си на българи и стопани на тази земя. 

Политическият съвет на Коалиция „БСП за България“ утвърди позициите и имената от ПП „Нова Зора“, с които партията ще участва  в парламентарните избори на 14 ноември т.г. Всички имена са ви добре известни. Хората зад тях, както и деянията им – също! Днес мнозина се кълнат, че няма да предадат народа. За 32 години, народът е разбрал за нас, че е напълно немислимо да го направим. И в този смисъл клетви не са необходими. 

Дръжте по-високо и от гръмоотводите честните си чела! 


12.10.2021 г.

НАЦИОНАЛНОТО ОБЕДИНЕНИЕ: С КОГО И ЗА КАКВО?

Петко ПЕТКОВ

Като заваляха едни „национални обединители“ – та цяла неделя! Започвайки от Бойко Борисов и Росен Плевнелиев, минавайки през ректора на СУ професор Анастас Герджиков, издигнат от инициативен комитет, но подкрепен от ГЕРБ, докато стигнем до Мустафа Карадайъ – обединител до обединител, мила моя майно льо! Да не говорим за патриотите, родолюбците и националистите като Волен Сидеров, Веселин Марешки, Красимир Каракачанов и Валери Симеонов. Ами двете руси кандидатки, едната от които е вдъхновена от пророчеството на баба Ванга, че „руса жена ке оправи България“, а другата – Луна Йорданова, се включва в президентската надпревара, за да весели българите? От тях само Костадин Костадинов вдъхва доверие, но според нас е грешка участието му в президентската надпревара на тези избори.

12.10.2021 г.

УРОЦИ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ

Инж. Христо ВЕЛИКОВ

На всички избори са губили, губят и ще губят тези, които не гласуват

Пиша това писмо до главния редактор на в. „Нова Зора“ и си мисля: дано да не стигне до коша преди той да го прочете. Изкушавам се да взема отношение по някои събития, случващи се в последно време в нашата държава и тяхното отражение върху бъдещето на Българската социалистическа партия. Уведомявам и него, и читателите, ако то все пак види бял свят, че съм дългогодишен член на партията и, че тя взе от мен това, което можа, а аз от нея, това, което ми даде: безплатно и – както преценяват тези, с които съм работил, стабилно образование; безплатни здравни услуги; спокоен и сигурен живот за мен и за народа ни. От много време обаче съм само симпатизант на партията, защото организиран партиен живот не забелязвам край себе си, а доколкото в света на комуникациите се чувам с мои познати в страната, структурите или едва мъждукат, или ги разваля умишлено вътрешнопартийната опозиция, начело с Кирил Добрев. 

21.09.2021 г.

СТИГА, СЕРГЕЙ!

 

Минчо МИНЧЕВ


Вече няколко дни в душата ми тътне глухият ропот на обидата. Опитах се да я приглуша, да я подтисна, да проявя разбиране, да потърся обяснение, да намеря извинение... Тя ръмжи. И напира отвътре. „Колкочи буря, адска буря вдън душата ври“ – би казал навярно поетът и аз се досещам защо е нямало как да не добави: „И моят ум осветкавичен гори./ И слепоочията ми се замерят със светкавици.“

Не, тези думи не са подредени така само за да изобразяват една привидна драма. Аз преживях тези особени за мен „дни на проверка“. Преподреждах в ума си всичко, надежди и илюзии, епизоди и откъслечни фрази. И признавам: гледах белия лист и най-често побутвах по-далече от мен тетрадката. Не, не се страхувах, както може да си помислят мнозина. Страдах. На мое място генерал Лебед би казал – „За държавата е обидно“. Друг, че „Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа.“ Да, патерици са това. Извинения. Такива, в забоите на живота, с лопата да ги ринеш. И миньорска лампа дори за това няма да ти потрябва.


05.07.2021 г.

НА ИЗБОРИТЕ – В ЕДИНЕН НАРОДЕН ФРОНТ!


В Програмите на своите три редовни конгреса (последният на 14.07.2018 г.) ПП „Нова Зора” поставя като трето основно направление в соята дейност, създаването на Единен народен фронт (ЕНФ) за  излизане на България от перманентните кризи и нейното оцеляване, чрез нов модел за политическо и социално-икономическо развитие, в условията на съдбоносните предизвикателства. Защото в  своята над 140 г. история, Третата Българска държава никога не е претърпявала такъв срив, граничещ с откровен цинизъм на външните „ментори” и поставилите се в тяхна услуга български политици, по време на т.нар. „преход” от социализъм към див капитализъм, наречен пазарна икономика. Ръководени от тези съображения, ние предложихме обединяване на националната енергия, на базата на  преодоляване на конфронтацията в обществото чрез помирение, единение и възраждане, като основа за консолидация на левия и десния патриотизъм, за спасяването на Отечеството ни - Република България. В Програмата подчертаваме, че нито една  политическа партия или социална група не може да изведе сама страната от дълбоката материална и морална криза.


страница: 1  2  ...  49  50 
09.09.2014 г.

Истината, която трябва да помним

Минчо МИНЧЕВ

9. IX. 1944 г. е най-значимото събитие за България през ХХ век, а годините на социалистическото съзидание - връх в 1300-годишната българска история

Фалшифицирането или отричането на антифашистката борба на българския народ, поставянето на въпроса - “Преврат ли беше 9 септември 1944 г. или революция?”, меко казано е кощунство и предателство спрямо паметта и подвига на героичното поколение българи, които отначало въоръжени само със своите идеи, застанаха на пътя на монархо-фашистката държавна машина. Тази машина извърши два военно-политически преврата - през 1923 и 1934 години, а по-късно превърна България във военен съюзник и суровинен придатък на хитлеристката нацистка доктрина за нов световен ред.

През 1942 г. по идея на Георги Димитров, в условията на бушуващата Втора световна война, се създава Отечественият фронт като антифашистка и антинацистка политическа организация, обединила в равнопоставен съюз комунисти, социалдемократи, земеделци и др.

 

През 1943 г. десетките партизански отряди, които бяха повели неравната борба, отрицаваща човеконенавистната расистка теория на новия световен ред и във великото противостоене на доброто и злото стояха на страната на правдата, бяха организирани от БКП в Народно-освободителната въстаническа армия (НОВА). Тази борба на антифашистките сили в България завърши с победоносно въоръжено въстание на Девети септември 1944 г. Победата бе дълбоко изстрадана. За периода на българската антифашистка съпротива (1941-1944 г.) са убити 9140 партизани и 20 700 ятаци. Изгорени са 2139 къщи. 31 250 души са въдворени в концентрационните лагери. За награди на войската и жандармерията, за извършените от тях зверства срещу съпротивата на несъгласния с фашисткото развитие на България народ, са раздадени по документи 62 150 000 лв.

С тях са заплатени отрязаните глави на партизаните, мъченията и убийствата на ятаците, страданията, причинени на всички, които вярваха в едно ново бъдеще за народа и не се поколебаха да тръгнат на смъртен бой с идеята за един по-добър свят.

След победата българският народ отхвърли монархията чрез всенароден референдум и с огромен ентусиазъм започна изграждането на нова социалистическа България.

За 45 години в съдружие със Съветския съюз България достигна невиждани върхове в своето развитие. От ограбена селска държава се превърна в незаобиколим фактор в международното разделение на труда в такива сектори като енергетика, машиностроене, електротехника, електроника, химия и земеделие. Създаден бе българският индустриален и научен интелект, най-голямото богатство на социалистическа България. Създаден бе с потенциала на над 650 000 души висшисти: инженери, лекари, учители, проектанти, агрономи и дейци на българската култура. Обединената енергия на народа, плодовете на неговия труд и перспективите на българското бъдеще създадоха реалностите, отразени в доклада на ООН за 1989 г., който класира България на 28-мо място в света по темпове на човешко развитие. За съжаление, след 1989 г., в условията на действащата доктрина на т. нар. Вашингтонски консенсус, икономиката на България бе целенасочено унищожена. Разгромена бе българската промишленост – тежка и лека, селското стопанство с мощните отрасли на промишлено земеделие, зеленчукопроизводство, животновъдство и овощарство бе унищожено. Това остави без суровини стотици предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Мощните мелиоративни съоръжения бяха разграбени, на народа бе натрапен убийственият за личностния му бит и семейни взаимотношения процес на връщане на земята в реални граници. Крамолите и съдебните дела, свързани с него, обогатиха не само адвокатското съсловие. И ако това е все пак обяснимо, непонятно е защо държавните мъже, избирани по законите на демокрацията, не предвидиха и ужасяващото бъдещо обезземляване на българския народ, което процесът на програмираната бедност щеше да докара. Днес масово се изкупува българска земя от чужденци, мощни арендаторски фирми допълват перспективата за едно латиноамериканизирано настояще на България, в което латифундиите ще имат неколцината свои едри собственици на земя и една армия от безимотни селяни, с всички произтичащи от тези пропорции отношения и последици. Днес българското село умира пред очите ни, линеят градовете без поминък за населението, демографски колапс души българското бъдеще. Цели отрасли в икономиката ни са мъртви. Черната металургия е вече спомен. Чужди собственици владеят цветната металургия, няма ги чугунолеярните и стоманодобивните предприятия, “Кремиковци” успешно се нарязва на скрап.

С пълна стопанска неграмотност е белязан новият български капиталистически експеримент. Вносът на 10 пъти по-скъпи първични метали означава на първо място убийство на машиностроенето, а без машиностроене, доказано е, че безработицата не може да бъде премахната. А с растяща безработица благоденствие не се постига. Химическата промишленост и производство на калцинирана сода, на стъклопроизводство бяха харизани за дребни пари и тлъсти комисиони. Сега дори произведеното вино наливаме в бутилки чуждестранно производство. За производството на химически торове, не искам да отварям дума. Няма го АТЗ “Стара Загора”, няма го “Химко” и пр. От фармацевтичната промишленост, от електрониката, от леката промишленост са останали само жалки остатъци, купуваме лекарства на цени 35 пъти по-скъпи отколкото в 1989 г. През същата година леката ни промишленост е произвела 20 милиона мъжки и женски облекла, 50 милилона ризи, 25 млн. чифта обувки. Сега 80 % от народа на България се облича от магазините за дрехи втора употреба. И на това му се вика просперитет, европейско бъдеще, а БНТ създаде дори предаване с нарочната рубрика “25 години свободна България”.

Няма да говоря за утвърждаващия патос на колегите, в който най-съкрушителните аргументи са вечните опашки за банани при социализма и вездесъщата и всесилна ДС.

За 25 години свободна България успешно бе превърната, според израза на Джозеф Щиглиц, в онова, което той нарича държава-трътка, народът на която се топи като юлска пряспа. Но още древинте са забелязали, че най-нетърпимото в разгула на победителя не е разгромът на войската на победения, не са пожарите на ниви и домове, не са насилените жени и продадените в робство мъже. Най-непоносимото за победения е, когато победителят реши да пише учебниците по история на децата му. Тогава Vae victis – горко на победения. Защото с този вик изтича кръвта на паметта, светостта на правдата, костната система на традицията и вярата омекват и душата остава беззащитна като сърце пред върха на копието. Не са словесни бълнувания думите на великия Идалго: “Свободата, Санчо, е на върха на копието”. Ето затова ни боли, когато изтриват фактите, премълчават истината и пренаписват историята ни.

Не, господа, на Шипка не се е сражавала с пълчищата на Сюлейман Безумни американската морска пехота, а рамо до рамо са мрели в боя с българските опълченци солдатите от Брянския и Орловския полкове. С пламъка на тяхната кръв възкръсна за нов живот като Феникс от пепелта на времето България, за да може светът, удивен и възхитен, да заяви с думите на Луи Леже, че чудото на 19 век не е парният локомотив, а възкресението на българите за нова държавност в нов държавен живот. И всеки път през тези 136 години, когато сме заставали срещу Русия по волята на продажни управници сме губили – територии, народ и чест.

Днес младите поколения са лишени от благодаттта на правдата и божествената истина. И не е въпрос да славословим датата девети септември, макар че поколенията негови съвременници са го направили преди нас. Но как да забравим, че когато нещо се прави в името на народното добруване, резултатите изумяват и най-скептично настроените сърца? Само за седем години от 1944 г. България, бомбардирана, преживяла по същество гражданска война, както и горещата фаза на участието ни във Втората световна война, до 23 март 1951 г. успява да превърне във всенародно и безплатно българското здравеопазване. След още три години ликвидира неграмотността, а след още една, през 1955 г., успява да пребори и туберкулозата, най-страшният бич за народа през 19 и първата половина на 20 век.

Ето тези факти няма да бъдат споменати в инициативата на БНТ “25 години свободна България”. Те имат ли отношение към свободата, или свободата ги зачерква завинаги?!

Аз и моите другари не искаме народът ни да е неграмотен отново. Не искаме да е оглупяван с лъжи и измами. Не искаме да измира под бездушните погледи на мними демократи, които кършат пръсти, че нямало пари, а мълчат, че с ръцете си развалиха къща, за да направят колиба.

България бе като слънчогледова нива, уютен дом с прозорци, вперени в слънцето. И никой няма право да забравя реката на тази истина. Тя тръгва от всенародния тътен на гнева в един септемврийски ден преди 70 години. Днес стоим смутени на нейния бряг, но не умира надеждата ни, че ще съзрем безформените трупове на лъжата и нищетата, които тя, все едно ще донесе.