Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
24.06.2008 г.

Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни?

Людмил НЕДЯЛКОВ

Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
В същото време, докато президентът даваше интервю за в. „Труд”, премиерът се стягаше за командировка в САЩ, а когато президентът се появи в предаването на Бареков по Би Ти Ви (18.06.2008 г.), Станишев вече беше в Ню Йорк. От далечна Америка премиерът даде да се разбере, че се е запознал с казаното от Първанов, но откликна многозначително на президентската покана за диалог: диалог на четири очи - да, но не и публично обсъждане на повдигнатите въпроси. При завръщането си от САЩ премиерът щял да разговаря с Първанов за реформата, но щял да му докладва и за резултатите от своята визита, които били „извънредно полезни за България”.

 


24.06.2008 г.

Политик на честта и великодушието

Н. А. Киряев ще живее в сърцата и паметта на българския и руския народ

 

Олга РЕШЕТНИКОВА,
кандидат на историческите науки 

Освободителната Руско-турска война още не е започнала, а Ф. М. Достоевски писал в своя “Дневник на писателя”, през ноември 1871 г., че когато Русия освободи славяните от вековното чуждо иго, ще се намерят такива, които за нищо на света няма да признаят войната за велик подвиг. Напротив, ще изтъкнат политическата, а после и "научната" истина, че ако я нямаше освободителката Русия, те отдавна-отдавна да са се освободили от турците сами или с помощта на Европа. Освен това - предупреждава Достоевски - някои дори за турците ще говорят с по-голямо уважение, отколкото за Русия, ще се подмилкват пред европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват срещу нея. Ще почнат да говорят как, видите ли, Русия освободи България “пътем”, решавайки своите външнополитически задачи, разчитайки ако не да погълне, то поне да подчини славяните. Онзи, който разбира цялото величие и святост на руското дело, ще бъде обречен на насмешка, ненавист и дори политическо преследване.
Всичко се сбъдна, както бе писано. Веднага след Освободителната война се чуха гласове, че Русия освободи България не навреме, не така, както трябваше, та резултатите от войната да имат необходимата тежест. Подобни мнения са актуални и досега и особено процъфтяват в последно време. Както и преди, отпор им дават честни хора, обективни, и които, за щастие, са доста на брой. Те са верни на истината, каквито са и заветите на бащите и дедите им, и в тях се разбиват опитите на псевдоучени и поборници за "политическа коректност" да “освободят” българина от бремето на паметта за вековното турско робство, за героите от Априлското въстание, за светите мъченици от Батак...
Ф. М. Достоевски точно очерта посоката на русофобската ревизия на историята на освободителната Руско-турска война, само че руският гений не можа да предположи, че не другаде, а именно в България някой ще предложи на Шипка да се издигне паметник на Сюлейман паша и неговите приближени.

17.06.2008 г.

Трябва ли да спра да се боря

Как и защо ПП "АТАКА" се лумпенизира

 

Антонина ИВАНОВА, Димитровград

Тежко и трудно е да се признае, но ПП „Атака” не е и никога не е била национално отговорна и патриотична организация. Още от самото си зараждане. Всъщност как явлението Волен Сидеров се появи на политическата сцена като лидер на „националистическата” партия, в. „Нова Зора” неведнъж вече разяснява пред своите читатели. Всеки здравомислещ българин знае чие отроче и чий сателит е партия „Атака”. Но нека се върнем малко назад, във времето на президента Желю Желев, за да припомним няколко факта. И те са свързани със ситуацията, която се оформи с времето. Тогава, Република Македония бе призната от страна на България. Имаше и множество отстъпления и предателства на българската дипломация. Последва "народно въстание" - на 10 януари 1997 г., после дойде дойде на власт Иван Костов и обяви (при гласуването в парламента на Рамковата конвенция за националните малцинства), че веднъж завинаги е погребал българския национализъм. По-късно Командирът разбра, че е прибързал с това изявление и реши да „поправи” грешката. Извади на политическата сцена едно палячовско, гротескно лице на българския национализъм, сякаш за да бъде той завинаги компрометира пред българското общество. Паралелно с него "проклятието на България" Ахмед Доган, виждайки все по-ясно несъстоятелността на ДПС, „подсказа”, че е нормално и даже е добре в България да има българска националистическа партия. А щом Ахмед Доган хвърли някаква реплика в публичното пространство, то няма начин казаното да не се случи. Така е от времето на възродителния процес, чийто идеен вдъхновител и изпълнител бе самият той, та до наши дни. Сметката му не бе особено сложна: кой друг, ако не някой нов фюрер, ще събира и стяга редиците на електората му? На Доган му трябваше плашило. И той реши да си го отгледа и финансира. И ето го новият месия, който хем ще дава лъжливи надежди на отчаяния народ, хем ще изпуска парата на социалното напрежение чрез крясъци по митингите и по „любимата на народа” телевизия СКАТ, хем ще играе както кукловодите му наредят.

 


10.06.2008 г.

Ще работим честно за Русия

Владимир ПУТИН в интервю за в. “Монд”
1 юни 2008 г.

В. “Нова Зора” винаги се е стремял към обективно и своевременно отразяване на ситуацията в Русия, последователно и в достатъчен обем сме публикували важните изказвания, обръщения и изявления на досегашния руски президент Вл. Путин, и на други знакови фигури от съвременния политически и интелектуален елит в страната. От близо месец Вл. Путин е вече министър-председател на Руската федерация и първото интервю, което даде извън Русия, бе за френския ежедневник “Монд”. Публикуваме го с мотива, че в разговора се съдържат и отговори на важни въпроси от актуалния политически и икономически ден на Русия, както и защото вероятно ще изясни и въпроси, които си задава мислещото българско общество. И защото - както обичат да казват колеги и неприятели, като български патриоти, сме последователни. Русофили, разбира се, не русофоби и русопаразити!
Публикуваме това интервю на националния лидер на Русия пред националния празник на Руската федерация - 12 юни, за да запълним, доколкото е по силите ни, отсъствието на обективна и цялостна информация в българските медии, отразяваща добронамерено актуалната и официална позиция на православна, братска и велика Русия.
"Зора"

10.06.2008 г.

България, Амазония на Балканите?

Людмил НЕДЯЛКОВ

"Какви е чеда раждала,
раждала, ражда и днеска
българска майка юнашка"
Христо Ботев

 

Как в дните на епичната му гибел човек да не си спомни великите стихове на Ботев и да не въздъхне с жал за миналото?! Ако някой от легендарните ни ханове или царе възкръсне и види в какво се е превърнала земята, наречена България, веднага ще скочи обратно в гроба. Не заради кражбите, пиянството, измените, предателствата и лъжите. Тях ги е имало и по времето на Крум Страшни, прочул се и като Законодател. Свети цар Борис Михаил, кръстителят на българския народ, също не си поплювал. От отговорите на папа Николай Първи на питанията, изпратени му от Борис, става ясно, че заради съпротива срещу новата вяра нашият кръстител е изклал 50 боилски рода и е ослепил собствения си син, престолонаследника Владимир Расате. Да не говорим как е наказвал лъжеепископите, лъжесвидетелите, дезертьорите от бойното поле, немарливите към коня и оръжието си или пограничните стражи, допуснали бегълци от България да преминат във Византия.

страница: 1  2  ...  42  43  44 
10.06.2008 г.

Ще работим честно за Русия

Владимир ПУТИН в интервю за в. “Монд”
1 юни 2008 г.

В. “Нова Зора” винаги се е стремял към обективно и своевременно отразяване на ситуацията в Русия, последователно и в достатъчен обем сме публикували важните изказвания, обръщения и изявления на досегашния руски президент Вл. Путин, и на други знакови фигури от съвременния политически и интелектуален елит в страната. От близо месец Вл. Путин е вече министър-председател на Руската федерация и първото интервю, което даде извън Русия, бе за френския ежедневник “Монд”. Публикуваме го с мотива, че в разговора се съдържат и отговори на важни въпроси от актуалния политически и икономически ден на Русия, както и защото вероятно ще изясни и въпроси, които си задава мислещото българско общество. И защото - както обичат да казват колеги и неприятели, като български патриоти, сме последователни. Русофили, разбира се, не русофоби и русопаразити!
Публикуваме това интервю на националния лидер на Русия пред националния празник на Руската федерация - 12 юни, за да запълним, доколкото е по силите ни, отсъствието на обективна и цялостна информация в българските медии, отразяваща добронамерено актуалната и официална позиция на православна, братска и велика Русия.
"Зора"

Това е първото Ви посещение във Франция, първата визита зад граница в качеството Ви на министър-председател. Вечерята Ви с Никола Саркози премина в необичаен формат от гледна точка на протокола. Това подчертава ли някаква двусмисленост по отношение на въпроса кой командва външната политика на Русия - Вие или г-н Медведев?

 

Няма никаква двусмисленост освен тази, че работата на политиците е да изпълняват определени функции и същевременно да си остават обикновени хора. Ние с г-н Саркози се запознахме още когато бях президент на Руската федерация. По това време ние установихме добри, човешки отношения. Когато се решаваше въпросът с какво ще се занимавам след края на президентските ми пълномощия, тогава той ме питаше за тези неща, - и аз отговарях, че още не съм решил. Още тогава г-н Саркози ми каза - “Във всички случаи ще се радвам да те видя в Париж. И в новото си поприще, искам да ми дадеш дума, че тук в Париж, ще дойдеш най-напред, при първото си задгранично пътуване”. Така и направих.
Ако говорим за деловата част, естествено, по основните въпроси говорихме с г-н Фийон. Обсъдихме преди всичко търговско-икономическите връзки, но и с г-н президента засегнахме същата област. Като президент г-н Саркози говори за политико-отбранителната компонента на нашите връзки, за международните работи. Аз съм ваш покорен слуга, разбира се, но днес се занимавам с икономика, със социалната сфера, а като член на Съвета за сигурност на Русия, естествено до голяма степен имам отношение и към въпросите, които обсъждахме с президента на Франция. Ако става дума за разпределението на пълномощията вътре в Русия, разбира се, думата има президентът. А президент на Русия днес е г-н Медведев.

 

Днес се срещнахте с Жак Ширак. Той Ваш приятел ли е, или става дума за специален интерес?

 

Не, няма специален интерес, ние с г-н Ширак работихме много години заедно, той се отнася топло към Русия, познава я дълбоко. Аз споделям възгледите му, че не само миналото, но и бъдещето на Русия и Европа, на Русия и Франция може и трябва да има важна роля в световните дела. И точно това ни свързва.
Освен всичко друго, Жак е много приятен човек, блестящ събеседник. Той има енциклопедични познания, казвам го без преувеличение. Още докато работехме в Голямата осморка, докато се срещах с колеги, имах възможност да констатирам, че той винаги е бил център на вниманието. Той винаги има собствено мнение, обосновано, по различни въпроси на развитието на цивилизацията и съвременния свят. С него е много интересно да се общува. Като отчете големия му принос за развитието на руско-френските отношения, президентът Д. Медведев взе решение - подписа Указ за награждаването му с Държавното отличие на Руската федерация.
Ние очакваме в Деня на Русия, на нашия национален празник - 12 юни, г-н Ширак да дойде в Кремъл, за да може лично президентът на Русия да му връчи наградата.

 

Днес системата на властта в Русия работи като двойствена структура - това временно решение ли е, или Вие искате и в бъдеще руският министър-председател да бъде еквивалент на немския канцлер, така да се каже?

 

Вие знаете, че Русия е президентска република и нямаме намерение да променяме ключовата роля на държавния глава в политическата система на страната. Но може би друго е по-важно. Това, че аз едновременно оглавявам партията, която има лидерско място в политическия ни живот и разполага със стабилно мнозинство в парламента.
Това е знак, че в Русия се отделя голямо внимание към многопартийността и степента на парламентарното влияние в политическия живот на страната. И точно това е основният политически сигнал.

 

Когато предавахте властта, Вие говорихте за дългосрочните планове пред Русия за близките 10-20 години. За същото говори и Д. Медведев. Може ли да се случи нещо, което да Ви накара да слезете от своя пост след една, две или три години?

 

Вчера ние с Никола (Саркози, б.р.) си говорихме, и той ми разказа за своите планове да модернизира Франция. Той е доста увлечен в това. Искрен е. И искрено желае да промени страната в полза на французите и за французите. Но това са решения, които не винаги имат положителен ефект в краткосрочен план. Някои от тях безспорно са разчетени да имат положителен ефект след няколко години. И когато се вземат подобни решения, в обществото възниква дискусия. Трябва да кажа, че и Русия е изправена пред нуждата да взема решения за модернизацията по различни направления в дейността ни, в живота ни. Имам предвид не само икономиката, където трябва да постигнем иновации и често говорим за това.
Впрочем много неща вече стават реалност. Ние обаче трябва да променим системата на заплащане, примерно в бюджетната сфера, трябва да преминем към отраслова система в заплащането на труда, трябва да модернизираме системата на пенсионното осигуряване, да гарантираме на гражданите достойна старост и достойни доходи. Трябва да повишим коефициента на приемственост, т.е. размерът на пенсията трябва да съответства в по-голяма степен на нивото на заплатата, която човек получава докато работи. Трябва да модернизираме селското стопанство.
Пред нас има много предизвикателства и възнамеряваме да работим абсолютно честно спрямо гражданите на Русия. Нямаме намерение да политиканстваме. Ако всичко работи както трябва, ако действията ни са успешни, то на практика едва ли има значение как точно е организирана властта по висшите ешелони. Дори не е никак важно. Важното е да постигаме общите ни цели.
Днес в Русия има дееспособен екип от специалисти и политици в парламента, които ни подкрепят. И как се разпределят техните роли в парламента, е второстепенен въпрос.

 

Г-н Министър-председател, по повод проведената модернизация - през последните години Русия бележи несъмнен икономически успех. Каква част от този успех се пада на цената на нефта и каква е Вашата, лично, роля?

 

Що се отнася до моята лична роля, не бих искал да давам оценки на себе си, на своята работа в предишните години. Мисля, че работих добросъвестно, честно, и наистина имаше успех - като започнем от възстановяването на териториалната цялост на страната, конституционната законовост, осигуряването на висок ръст на руската икономика и намаляване на бедността. Що се отнася до ролята на ценовите фактори и световната конюнктура, тя разбира се, изигра положителна роля. И е забележима и съществена.
Заедно с това искам да обърна вашето внимание на това, че преди, още по времето на Съветския съюз, също имаше периоди на високи цени на нефта, но това бе “непазарно”. Всичко бе изядено и нямаше ефект за развитието на икономиката. Нека напомня, че цените на нефта започнаха да растат от 2004 г., а през 2000 г. ние осигурихме рекорден ръст на руската икономика - 10% годишно. Това бе най-високият ръст. И не е свързан с цените на нефта. Преди това бяхме взели решение в данъчната област, в администрирането, с оглед да осигурим преди всичко ръст на преработващите отрасли в икономиката, която е най-важната ни задача, да осигурим иновационно развитие на руската икономика. И според мен вече имаме определен успех. В какво се изразява той? В структурата на нарасналия БВП преработващите отрасли имат все по-голям дял в сравнение със суровинните. И вече е по-голям. Въпреки че не смятам за достатъчно това, което днес се случва. И го казах публично наскоро, на среща с членовете на правителството.
Ние планираме иновационно развитие на икономиката, а увеличаването на иновациите за бъдещите пет години е в плановете на правителството засега. Но мисля, че такова увеличение е крайно незначително. И е свидетелство, че сме насочили вниманието си тъкмо към тези проблеми и ще търсим решаването им.

 

Няма ли противоречие тук? Вие искате да въвеждате иновации, и в същото време определяте по-голяма роля на държавата в икономиката? Това се случи в последните години в Русия, когато държавата пое контрола върху стратегическите сектори в икономиката, например нефтения. Днес виждаме, че добивът на нефт е в стагнация. Това не е ли неблагоприятен фактор, защото държавата заема все по-голяма роля в икономиката. Това не е ли контрапродуктивно?

 

Не, не, изобщо не е така. Споменахте за нефтения сектор в икономиката. Представата за онова, което се случва в нефтения сектор на руската икономика, е погрешна. Добивът не е увеличен за изминалата година. Това е вярно, увеличението е незначително. Но не защото държавата е придобила контролните функции.
Искам да ви обърна внимание на няколко фактора. Първо, Русия е член на ОПЕК. Второ, в много от страните-производителки, в повечето от тях, няма нищо друго освен държавен сектор. И трето, в Русия, в нефтогазовия сектор е представен най-вече частният капитал. Най-вече. В руския нефтен сектор работят всички световни компании, в това число и европейски, в това число и френски - “Газ де Франс”, “Тотал”. И то в богати местонаходища. Ние наистина отделихме особено внимание на това да подкрепяме компании, където е представена държавата, където тя притежава контролния пакет. Например “Газпром” или “Роснефт”. Но всички останали - а това са десетки големи компании - са в частния сектор. При това и с чужд капитал. Въобще нашият енергиен сектор е доста по-либерален, отколкото много други подобни сектори в Европа. Ето сега завършваме по същество голяма реформа в електроенергетиката. От юли т.г. вече няма да съществува най-голямата енергийна електрическа компания РАО “ЕЕС Русия”. Ще се създадат няколко големи компании, които ще са част от голямата компания. А генериращите мощности, и не само отделни електростанции, но и обединения на тези електростанции, ние ще предложим да се продадат на частни инвеститори. И тук идва редът на големите европейски играчи като “Ени” от Италия, немски компании, които ще вложат 6, 8, 10, 12 млрд. долари и евро. Инвестиции за милиарди. Обръщам ви внимание, че не са толкова много европейските страни, където е налице подобен либерализъм. Нас, руските инвеститори, в такива проекти там засега не ни пускат. Но ние го правим. Защо тогава казват, че нашият енергиен сектор, в това число и миннодобивът, бил затворен? Абсолютно неправилно е.
Има обаче проблеми в този икономически сектор. Къде са те? Когато енергийните, и преди всичко нефтогазовите компании реализираха свръхпечалба, поради високия ръст на цените не енергоресурсите, правителството реши да насочи тези свръхпечалби за бюджета на Руската федерация. Използвани бяха инструментите на митническите такси и данъците върху добива на полезни изкопаеми. Сега разбрахме, че това е остаряла мярка, че средствата, които остават в разпореждане на нефтените компании, не позволяват осъществяване на геоложки проучвания, не са достатъчни да се възобновява и разширява добива, че се използват нерентабилни, ниско дебитни, както казват специалистите, нефтени кладенци за добив. И ние взехме решение - всъщност ние всички взехме решението, за понижаване на данъците за добив на полезни изкопаеми. Очакваме положителен ефект и сме уверени, че в близките няколко години добивът в Русия ще расте. Приехме и преференциален режим за новите местонаходища, в това число и за шелфа на северните морета и в Източен Сибир, където няма инфраструктура.
Аз не се съмнявам, че този сектор на руската икономика активно ще се развива в близките години.

 

За чуждестранните компании понякога възникват проблеми. Не мислите ли, че това в крайна сметка може да отблъсне инвеститорите. Особено след случилото се с ТНК-ВР, “Шел”, и т.н.?

 

С ТНК-ВР засега нищо не се е случило. Те имат проблем с руските партньори, и аз преди няколко години ги предупреждавах за това. И работата е там, че преди няколко години “ТНК-ВР” създадоха съвместно предприятие с пакет акции 50 на 50, и когато го направиха, аз присъствах на подписването на документите. Тогава още им казах: “Не бива да го правите. Споразумейте се помежду си, така че някой от вас да има контролния пакет, и ние нямаме нищо против това да е “ВР”. Ние ви поддържаме и ако се разберете това да е руската част от съвместното предприятие - то нека бъде руската компания ТНК”. Обаче трябва да има ясен стопанин, а когато няма ясно изразени и овластени пълномощия, винаги възникват проблеми. Те ми отговориха: “Не, не, ние ще се споразумеем”, “Е, добре тогава, разберете се”. И ето резултатът - постоянно има търкания кой е главният. Ето в това е същността. Главният проблем са търговските спорове вътре в компанията.
Що се отнася до “Шел”, ние изгладихме въпросите с тях и се надяваме, че за в бъдеще няма да има подобни проблеми. Освен това не би следвало да се появяват такива проблеми, защото нашите партньори са длъжни да знаят, че колониален метод за използване на руските ресурси няма да мине.

 

Не се ли страхувате, че инфлацията може да стане дестабилизиращ фактор за руското общество и аргумент за Вашата политическа опозиция?

 

По много причини няма защо да се страхуваме от това. Първо, изцяло разбираме негативната компонента на инфлацията, даваме си сметка за нея, предприемаме и ще предприемаме необходимите мерки, така че да неутрализираме евентуалните заплахи. Инфлацията не дойде от самите нас. Инфлацията бе внесена в Русия от развитите икономики, в това число от Европа. Свързана е с необосновано високите цени на суровините на световния пазар. Аз няма да говоря сега за причините, специалистите по-добре знаят, че тук влияе и ръстът на потребление в Китай, в Индия. Това е и голямата вяра в т. нар. алтернативни видове горива, когато част от зърнените култури, рапицата, царевицата, и въобще зърнените култури, се използват като биогориво. И е свързано с голям приток на инвестиции в Русия.
Ако имаше отлив - та в Русия влизат около 20-25 млрд. долара за година, - нима за миналата година щяхме да имаме приток на чуждестранна валута в доларов еквивалент за 81 млрд. долара. Това са нефтодолари - инвестиции, които идват у нас, плюс нефтодоларите на нашите нефтени компании. Централната банка ги прибира. Тя е задължена да емитира рубли и да ги насочва към икономиката. Има и други фактори. Ние ги виждаме и ги знаем, можем обективно да ги анализираме и да вземем съответните мерки, за да неутрализираме подобни опасности като инфлацията.
Обаче най-важното е да развиваме собственото си агропромишлено производство. Ние, естествено, сме принудени да осигурим необходимите обеми зърно за собствени нужди при помощта на митнически механизми, трябва да осигурим приток на нужното продоволствие от внос, и ще използваме традиционните инструменти и средства за борба с инфлацията, които прилагат и другите страни.
Например наскоро нашата Централна банка повиши до 10,5% ставката за рефинансиране и засили мерките за резерв на средства. Надеждата е, че това ще окаже положителен ефект и ще се ограничи притокът на парична маса в икономиката. Ние ще го правим и занапред.
Ако говорим за социалния фактор, разбираме, че повишаването на цените и преди всичко цените на хранителните стоки удря по населението. И особено се отразява на онези групи граждани, които са с ниски доходи. Защото в структурата на семейния бюджет най-много пари се отделят за храна. И именно те страдат най-силно.
Но ние ще се постараем да повишим работната заплата, пенсиите, помощите и дотациите, за да минимизираме негативните последици за тези хора в периода на инфлация. Разбираме добре, че това е всъщност увеличаване на паричната маса в страната - но ние сме задължени да го сторим за гражданите. И ще го правим.

 

Ако президентът Д. Медведев би Ви попитал какво е мнението Ви за възможното облекчаване на режима на задържания Михаил Ходорковски или за намаляване срока на наказанието му, какво бихте отговорили?

 

Бих отговорил, че това е решение, което той трябва да вземе самостоятелно. Но във всички случаи ние - и когато аз бях президент, и той (Медведев) днес сме длъжни да спазваме руското законодателство. Г-н Медведев, също както и аз, е завършил юридическия факултет на Петербургския университет. Ние имаме много добри преподаватели и те ни създадоха изключителния “навик” да уважаваме закона.
Познавам г-н Медведев от много години. Той ще се отнася с уважение към законите. Впрочем, той публично го подчерта няколко пъти вече. И ако законът разрешава, няма никакви пречки. Всичко зависи от конкретната ситуация и от това как ще се развие предвидената от закона процедура.

 

Условията на задържането зависят ли от администрацията? От задържания?

 

Ами да, също като при вас. Че от кого трябва да зависят? От самите задържани ли?

 

Аз имам предвид, законът разрешава ли подобряване условията на задържаните?

 

Да, разбира се. Но за това е необходимо и самите лица, задържани под стража, да изпълняват изискванията на закона.

 

Г-н Министър-председател, Вие често казвате, че Русия споделя европейските ценности. Но от друга страна, ние виждаме, че в Русия понятието конкуренция, и в икономиката, и в политиката, не е възприето. Как обяснявате това противоречие?

 

Не виждам тук противоречие. Конкуренцията е борба, ако една от страните извоюва някакви предимства, някоя от страните в тази борба ще победи - значи има конкуренция.
Що се отнася до икономиката, да, във всяка страна участниците в икономическата дейност се стремят към конкурентни предимства. Вашият колега току-що спомена за едно от тях, за “капитаните” на руската икономика, както казвахме преди, пък и сега, за руската нефтена промишленост. На тези хора някога им бе отказвано да посетят САЩ, не им даваха визи, защото ги смятаха за свързани с мафията. Сега вие ме питате - може ли да облекчим пребиваването му в затвора? Нима това не е “двоен стандарт”? Нима не е борба за някакви привилегии, в това число и в икономическата област. И нея винаги я е имало, винаги, и завинаги. И Русия не е изключение. От своя страна, ние се постарахме в последните години да направим така, че представителите на бизнеса да са равно отдалечени от властта. Мисля, че като цяло това ни се удаде.

 

Е, възможно е нещата да опират до това, че Михаил Ходорковски твърде често пътуваше до Америка, и че имаше виза...

 

Той получи виза в крайна сметка. А сега имаме предприемачи, които още нямат визи. Например г-н Дерипаска. Аз питах американските колеги, но защо не му давате виза? Може ли да ми обясните? Ако имате мотиви, ако имате аргументи, според които той се занимава с непозволена дейност, дайте ни тези материали, ние ще ги използваме вътре в страната. Но нищо не ни дават. Нищо не ни обясняват. А му забраняват. Той не ми е нито роднина, нито приятел. Той е представител на големия руски бизнес. Има търговски дейности, за много милиарди, в много страни по света. Защо го ограничават в движението му? Какво е сторил? Ако нещо е направил - покажете го. Ако няма какво да покажете, свалете забраните. А що се отнася до Ходорковски, не става дума, че е пътувал зад граница. А в това, че е нарушил закона. Многократно и грубо. Освен това част от групировката, в която и той участва, е обвинена - и това е доказано в съда - в извършване на престъпления срещу личността, а не само в сферата на икономиката. Зад тях има убийства, и не на един човек. Ето такава конкурентна борба е недопустима. И ние, разбира се, всячески ще я пресичаме.

 

Понякога възниква усещането, че това е честа практика. Например г-н Бродер, който има инвестиционен фонд “Ермитаж”. Сега той не може да се върне в Русия.

 

Знаете ли, за първи път чувам тази фамилия. Не зная кой е г-н Бродер, и защо, както казахте, не може да се върне в Русия. Не мога да го коментирам, защото не знам нищо по въпроса. Е, ...може би защото Русия е голяма страна. Може би има някакви пречки. Може би има конфликти - с властта, с бизнеса, междуличностни конфликти. Но знаете, че животът е сложен и многолик. А пък ако някой мисли, че са му нарушени правата, нека се обърне към съда. Слава богу, нашата съдебна система функционира. Впрочем, наскоро една журналистка бе обвинена, във връзка с това, че пренася през границата валута, много пари, повече, отколкото разрешава законът. Срещу нея е заведено углавно дело. Тя, струва ми се, някъде тук се намира. Така ли е? Преди това се обръщаха към мен, казах - е, нека да дойде. Нека иде в съда и да се пребори. Но тя не се осмели. Сега Конституционният съд реши - да, тя е нарушила закона, но не бива да бъде съдена за криминално престъпление. Подобни случаи се разглеждат в рамките на административния процес. Та това впрочем също доказва, че съдебната система в Русия функционира.

 

Някои наблюдатели, а дори и самите руснаци, често се затрудняват да дадат определение на Руската федерация. Какво е тя: диктатура, тоталитаризъм, демокрация? А според Вас, имате ли усещането, че Вие сам открихте някаква система и каква всъщност е тя?

 

Е, ние нищо не измисляме. Развиваме нашата страна според принципите и мерките, утвърдени в света, в цивилизования свят, които са приложими към нашата действителност. Имам предвид историята - и в това число и политическата история, политическата култура на Руската федерация, имам предвид руската традиция. И така ще продължим и занапред. Ето, говорихме вече за съдебната система, която въпреки всички лишения, разноски, все пак укрепва и функционира. Същото бих могъл да кажа и за многопартийността. Защото многопартийност не е само когато има хиляда партии, които не могат да организират политическия процес и които с дейността си, с цялата си работа, с амбициите си, разрушават държавата. Та многопартийността е по-скоро състояние, когато големи групи хора, представляващи интересите на различни групи от населението, функционират ефикасно, когато в хода на политическата борба, цивилизована борба помежду им, изработват решения в полза на интересите на мнозинството от населението в страната. Направихме много за укрепването на парламентаризма и многопартийността. В последните години дори осъществихме конкретни стъпки, записани в закона за предаването на някои федерални пълномощия на регионите и автономиите. Ние фактически децентрализирахме властта и предадохме част от пълномощията и финансовите ресурси по места. Без муниципалната компонента не може да има нормално, цивилизовано и демократично общество. Ние добре го разбираме и работим в тази посока.
Естествено, трябва да се съпоставя онова, което правим, с реалността, така че нашите стъпки да са правилни и да водят към подобряване на ситуацията в държавата. Но има и ясни традиции. Вземете например Ливан. Там, във висшите политически кръгове, задължително трябва да има представители на различните групи население. У нас е същото. Да речем в Кавказ... Република Дагестан. Там има няколко титулни нации. Там има традиция - ако представител на една национална група е начело на републиката, то председател на парламента непременно трябва да е представител на друга национална група, правителството пък оглавява представител на трета националност. И не дай боже, тази йерархия да се наруши. Това няма да се приеме от обществеността в републиката. Ако все пак се случи, ще доведе до деструктивни процеси. Е, може и да кажеш нещо от сорта “ама, моля ви се, толкова е недемократично, толкова лошо”, трябва да има пряко тайно гласуване и да се избере президент на републиката... Но това ще провали републиката и аз не мога да го допусна. Аз съм длъжен да се съобразявам, и ще се съобразявам с мнението на хората, които живеят на тази територия 1000 години, аз ще уважа техния избор и ще уважа отношението им към изграждането на техния собствен живот.
Но това са специфики, които тук, при вас, може би никой не долавя, обаче ги има и ние ги познаваме. И сме длъжни да се съобразяваме с тях, и естествено, да се движим в потока на развитието на общите цивилизационни процеси.

 

Вие нарекохте много добра работата на юридическата система и съда в Русия?

 

Не съм казал това. Казах, че при всички проблеми, които съществуват, все пак съдебната система се развива и доказва жизнеспособност. Трябва още много да се направи, за да работи на 100 процента за благото на хората. Аз не зная дали това може да се постигне и дали някъде тя е съвършена. Но друг път няма.

 

Споменахте за ситуацията в Дагестан и особеностите й, това са различни етноси, които живеят в неголям участък в Кавказ. Виждаме, че ситуацията в Чечения се нормализира в последните години. Но като че ли ситуацията в Ингушетия и в Дагестан се влошава. От Ваша гледна точка, г-н Министър-председател, какъв е основният проблем на тези два региона?

 

В Чеченската република нещата наистина са по-добри. И това стана поради няколко причини. Най-важната е, че чеченският народ сам направи избор. Избор в полза на развитието на републиката в състава на Руската федерация. И ние виждаме това и го знаем. Видяхме и реакцията на чеченския народ по повод опитите да му бъдат наложени нетрадиционни форми на исляма. Оттук се започна.
Уахабизмът, в своя класически вид, е нормално течение в исляма, няма нищо страшно в него. Но има екстремистки течения в рамките на самия уахабизъм. Та тъкмо тези течения се опитваха да налагат в съзнанието на чеченския народ. И хората прекрасно разбраха, че някой отстрани се бори не за техните интереси, а се опитва да ги използва като маша за “разтерзаването” на Руската федерация в качеството й на важен субект на международната сцена. Това донесе за народа само страдания. Осъзнаването на този факт бе най-важното в името на стабилизацията. Така се започна. И това бе факт от живота, ние, разбирайки, че ситуацията в настроението на обществото се промени, предадохме отговорността - в по-голямата й част, в ръцете на самите чеченци - в правоохранителната област, и в сферата на икономиката.
Разбирате ли, трудно бе да си представиш, че министърът на отбраната в правителството на Масхадов ще стане депутат в днешния чеченски парламент. Но в живота е така. И така се създаде нужната политическа обстановка за възстановяването на Грозни, за първите стъпки в икономиката.
Що се отнася до Дагестан, Ингушетия, ние виждаме, и прекрасно разбираме какво се случва. Там има и конфликти, и сблъсък на интереси, но не само политически, а най-вече икономически. Обаче не е свързано с някакви сепаратистки движения, а с вътрешнополитическата борба в самите републики.
Както споменахте, какви са приоритетите за Кавказ днес като цяло и за републиките, за които говорим? На първо място, възстановяване на социално-икономическата сфера. Там много хора живеят под чертата на бедността. Хората страдат преди всичко от безработицата. И това се отнася най-вече до младите хора. Сега приехме програма за развитие на юга на Русия. Това са преди всичко републиките от Северен Кавказ. В програмата се предвиждат значителни финансови ресурси за развитие на икономиката и социалната област. Надявам се и тук да постигнем успех, както по много други направления.

 

Още един малък въпрос за Кавказ. Чечения, трагедията в Беслан, “Нордост” - това са все “черни” страници по времето, когато бяхне президент. Мислите ли днес, че би могло да се постъпи различно, да се решат проблемите по друг начин?

 

Не, убеден съм, че ако се бяхме опитали да ги решаваме другояче, всичко щеше да продължи и досега. Вероятно можеше да се разчита на по-ефективни действия на нашите специални части, но това, което трябваше да се пресече, опитите за дестабилизиране на ситуацията в Русия, бяха съвършено очевидни. И всяка страна по света, ако отстъпи пред терористите, в крайна сметка понася повече загуби, отколкото при провеждане на спецоперации. В крайна сметка това разбива държавата и увеличава броя на жертвите.

 

Но правозащитните организации говорят за редица престъпления покрай борбата с тероризма. И голяма част са извършени срещу граждански лица в Чечения. Смятате ли, че е възможно да се проведе разследване спрямо руските спецслужби и чеченските власти? Мислите ли, че тези разследвания са възможни и че рано или късно ще възникне откритост при решаването на този вид въпроси?

 

Освен всичко друго, мога да ви кажа, че в Чеченската република активно работи съдът и прокуратурата. И се провеждат такива разследвания. Привличат се към отговорност лица, ако са извършили углавни престъпления. И няма значение къде са били ръководители и къде са работили или служили по-рано. Това се отнася и за бившите бойци, и за руските военнослужещи. И дори не както попитахте вие “за в бъдеще”. Това се прави днес.
У нас вече приключи съденето на редица лица, които са признати за виновни в извършването на углавни престъпления в качеството им на офицери от федералните органи на властта, или офицери от армията. Те се намират в местата за лишаване от свобода. Трябва да ви кажа, че това не бе просто решение за нашия съд. Защото въпреки очевидността на извършените от тях деяния, съдебните заседатели неведнъж ги оправдаваха, въпреки очевидността - повтарям пак - на извършеното. Това говори за настроенията в руското общество. И особено след онези зверства, които извършиха терористите над наши граждани.
Но аз лично съм убеден, че ако искаме да въведем ред, ако искаме да възстановим гражданския мир, ние сме длъжни да не позволим никому да престъпи чертата, отвъд която се нарушава действащото законодателство.

 

Какво очаквате от френското председателство на ЕС? Какви са перспективите на отношенията с Русия?

 

Франция е наш традиционен и надежден партньор. Дори винаги сме казвали, че партньорството ни е стратегическо. И аз приемам подобно определение. Франция е провеждала, провежда и надявам се, ще провежда независима външна политика. Струва ми се, че това е в кръвта на французите, трудно е да ги принудиш за нещо. И всеки лидер на Франция трябва да се съобразява с това. Днес виждаме тази независимост и високо я ценим. Затова очакваме много и от председателстването на Франция в ЕС. Най-вече очакваме конструктивен диалог, насочен към създаване на нужната правова база за взаимодействието ни с ЕС. Сега, естествено, говоря за основополагащия акт в нашите отношения. Както знаете, срокът на предишния изтече. Е, това не създава правен вакуум, защото са предвидени съответните процедури, и ние можем да го преодоляваме всяка година, но е необходимо да се актуализира.
Много пъти сме казвали, че сме заинтересувани от подписването на нов договор. Но мисля, че същото е нужно и на европейските ни партньори. Затова очаквам, че френското председателство ще отвори нова страница в отношенията ни, ще ни подтикне към съвместна работа на база на взаимния интерес.

 

Един от въпросите, които вълнуват човечеството, е иранската ядрена програма. Смятате ли, че иранците ще се опитат да създадат ядрена бомба? Вчера говорихте ли за това с Никола Саркози?

 

Да, споменахме за този проблем. Не мисля, че иранците ще направят атомна бомба. Нямаме основания да го мислим. Иранците са горд и независим народ. Те се стремят да реализират законните си права в областта на мирните ядрени технологии. И съм длъжен да кажа, че досега иранците не са нарушили нормите, от формална, от юридическа гледна точка. И дори имат право да обогатяват уран. Трябва да се видят документите, за да се убеди човек. Има претенции, и по-точно имаше, преди, за това, че Иран не представя своите програми на МАГАТЕ. И това трябва веднъж завинаги да се изясни. Като цяло Иран откри своите ядрени програми. И пак ще повторя - от формална, от юридическа гледна точка, към него няма претенции. Но аз винаги съм казвал откровено и честно на нашите ирански партньори, че Иран не се намира някъде в безвъздушното пространство, че се намира в много сложен, взривоопасен район на света. И ние молим нашите ирански партньори да го имат предвид. Да не дразнят нито съседите, нито световната общност, а да предприемат такива стъпки, които да убедят международната общност, че иранското ръководство няма тайни помисли. Ние работихме заедно досега както с иранската страна, така и с нашите партньори в рамките на “Шесторката”. И възнамеряваме и по-нататък да работим по същия начин.

 

Как мислите, те дали могат да убедят Никола Саркози, че нямат военна програма?

 

На тази среща не съм си поставял подобна задача. Уверявам ви. Президентът на Франция е не по-малко информиран от президента на Русия, още повече бившият президент на Русия. Не сме обсъждали тази част на проблема. Говорихме за това, че тя засега съществува и трябва заедно да работим, за да я решим.

 

Прочетете цялото интервю: