Политическа партия "Нова Зора"
Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
24.06.2008 г.

Нацията отново търси себе си

Ст.н.с. д-р Петър ВЕЛЧЕВ

Никога в България не се е говорило и писало толкова много на тема националната "идентичност". Тази гръмко звучаща чуждица, както често става у нас, се превърна в мисловен и езиков шаблон, употребяван за щяло и нещяло. Всъщност става дума за културно-историческата ни самобитност, а причините за толкова усиленото й обсъждане са поне две: първо, нашата самобитност има всички основания да се чувства застрашена и отвън, и отвътре; второ, по силата на политически обстоятелства България е принудена хем да влезе в общежитието на други култури, нации и държави, хем да се оразличи от тях.
Трудна диалектика!
И сякаш все ни се налага да се явяваме на невзети "изпити" по история, за да търсим своя устойчив образ във времето, да спорим доколко е той автентичен, и т.н.
Достатъчно е да си припомним, в недалечното минало, острастените спорове за държавен герб, е също и проведения, хайде да го наречем референдум "Великите българи", който ни поднесе някои будещи недоумение резултати.
Сега подобна проблематика отново изплува от глъбините на колективната психология. И отново е поверена на вездесъщата масова култура. Този път - по повод кампанията "Българските символи", имаща за цел да избере изображение върху българския вариант на монетата "евро". На 15 юни т.г. БНТ излъчи номинацията на петте предлагани символа: Мадарския конник, кирилицата, розата, Царевец, Рилския манастир.

24.06.2008 г.

Революция на рододендроните

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

 

През далечната 1980 г. българските алпинисти насочиха поглед към хималайските осемхилядници. 1300-годишнината на българската държава трябваше да бъде отбелязана с изкачване на един от най-високите върхове на земята - Лхоце (8511 м). Националната експедиция през 1981 г. беше предшествана от разузнаване, което извършихме с майсторите на спорта Христо Проданов и Методи Савов.
Когато през март 1980 г. кацнахме в загадъчното хималайско кралство, станахме свидетели на странни демонстрации. По това време свещените крави и велорикшите бяха повече от автомобилите и големите улици около кралския дворец бяха свободни. Демонстрантите се движеха в индийска нишка по осевата линия с превръзка на устата... “Тихите” демонстрации се оказаха в подкрепа на многопартийната демокрация, която беше просъществувала само 10 години (1950-1960), след което кралят Махендра разпуснал политическите партии, прогонил половината лидери в Индия, а останалата половина тикнал в затвора. Безпартийната демокрация за 20 години беше направила от Непал рай за туристи и хипита, но в същото време не можа да придвижи държавата от последното място по жизнен стандарт в Азия. Народът негодуваше, но на всеки ъгъл стоеше армията с плетени щитове и бамбукови тояги.

24.06.2008 г.

Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни?

Людмил НЕДЯЛКОВ

Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
В същото време, докато президентът даваше интервю за в. „Труд”, премиерът се стягаше за командировка в САЩ, а когато президентът се появи в предаването на Бареков по Би Ти Ви (18.06.2008 г.), Станишев вече беше в Ню Йорк. От далечна Америка премиерът даде да се разбере, че се е запознал с казаното от Първанов, но откликна многозначително на президентската покана за диалог: диалог на четири очи - да, но не и публично обсъждане на повдигнатите въпроси. При завръщането си от САЩ премиерът щял да разговаря с Първанов за реформата, но щял да му докладва и за резултатите от своята визита, които били „извънредно полезни за България”.

 


24.06.2008 г.

Политик на честта и великодушието

Н. А. Киряев ще живее в сърцата и паметта на българския и руския народ

 

Олга РЕШЕТНИКОВА,
кандидат на историческите науки 

Освободителната Руско-турска война още не е започнала, а Ф. М. Достоевски писал в своя “Дневник на писателя”, през ноември 1871 г., че когато Русия освободи славяните от вековното чуждо иго, ще се намерят такива, които за нищо на света няма да признаят войната за велик подвиг. Напротив, ще изтъкнат политическата, а после и "научната" истина, че ако я нямаше освободителката Русия, те отдавна-отдавна да са се освободили от турците сами или с помощта на Европа. Освен това - предупреждава Достоевски - някои дори за турците ще говорят с по-голямо уважение, отколкото за Русия, ще се подмилкват пред европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват срещу нея. Ще почнат да говорят как, видите ли, Русия освободи България “пътем”, решавайки своите външнополитически задачи, разчитайки ако не да погълне, то поне да подчини славяните. Онзи, който разбира цялото величие и святост на руското дело, ще бъде обречен на насмешка, ненавист и дори политическо преследване.
Всичко се сбъдна, както бе писано. Веднага след Освободителната война се чуха гласове, че Русия освободи България не навреме, не така, както трябваше, та резултатите от войната да имат необходимата тежест. Подобни мнения са актуални и досега и особено процъфтяват в последно време. Както и преди, отпор им дават честни хора, обективни, и които, за щастие, са доста на брой. Те са верни на истината, каквито са и заветите на бащите и дедите им, и в тях се разбиват опитите на псевдоучени и поборници за "политическа коректност" да “освободят” българина от бремето на паметта за вековното турско робство, за героите от Априлското въстание, за светите мъченици от Батак...
Ф. М. Достоевски точно очерта посоката на русофобската ревизия на историята на освободителната Руско-турска война, само че руският гений не можа да предположи, че не другаде, а именно в България някой ще предложи на Шипка да се издигне паметник на Сюлейман паша и неговите приближени.

17.06.2008 г.

Трябва ли да спра да се боря

Как и защо ПП "АТАКА" се лумпенизира

 

Антонина ИВАНОВА, Димитровград

Тежко и трудно е да се признае, но ПП „Атака” не е и никога не е била национално отговорна и патриотична организация. Още от самото си зараждане. Всъщност как явлението Волен Сидеров се появи на политическата сцена като лидер на „националистическата” партия, в. „Нова Зора” неведнъж вече разяснява пред своите читатели. Всеки здравомислещ българин знае чие отроче и чий сателит е партия „Атака”. Но нека се върнем малко назад, във времето на президента Желю Желев, за да припомним няколко факта. И те са свързани със ситуацията, която се оформи с времето. Тогава, Република Македония бе призната от страна на България. Имаше и множество отстъпления и предателства на българската дипломация. Последва "народно въстание" - на 10 януари 1997 г., после дойде дойде на власт Иван Костов и обяви (при гласуването в парламента на Рамковата конвенция за националните малцинства), че веднъж завинаги е погребал българския национализъм. По-късно Командирът разбра, че е прибързал с това изявление и реши да „поправи” грешката. Извади на политическата сцена едно палячовско, гротескно лице на българския национализъм, сякаш за да бъде той завинаги компрометира пред българското общество. Паралелно с него "проклятието на България" Ахмед Доган, виждайки все по-ясно несъстоятелността на ДПС, „подсказа”, че е нормално и даже е добре в България да има българска националистическа партия. А щом Ахмед Доган хвърли някаква реплика в публичното пространство, то няма начин казаното да не се случи. Така е от времето на възродителния процес, чийто идеен вдъхновител и изпълнител бе самият той, та до наши дни. Сметката му не бе особено сложна: кой друг, ако не някой нов фюрер, ще събира и стяга редиците на електората му? На Доган му трябваше плашило. И той реши да си го отгледа и финансира. И ето го новият месия, който хем ще дава лъжливи надежди на отчаяния народ, хем ще изпуска парата на социалното напрежение чрез крясъци по митингите и по „любимата на народа” телевизия СКАТ, хем ще играе както кукловодите му наредят.

 


страница: 1  2  ...  43  44  45  46 
10.06.2008 г.

Атаката на ПП “Атака” срещу България продължава

Минчо МИНЧЕВ

В миналия брой публикувахме статията “Лумпенизирането на “Атака”. Публикувахме и кореспонденцията - “Прецедент, недопустим в политическата практика”, от нашия уважаван сътрудник от гр. Стара Загора Енчо Енчев. Въпросите, разглеждани в тях, бяха поставени на принципна основа: загриженост и нетърпимост по отношение на дългосрочното компрометиране на национализма като идея в изявите на ПП “Атака”, и по-специално в изявите на нейния лидер, самообявил се за вожд, учител и месия.
Във втората статия темата бе защитата на националния суверенитет, незачетен в едно писмо, иначе написано не без основание, от посланика на Държавата Израел, г-н Гал Гендлер. Това, което имахме да кажем на Негово превъзходителство, го казахме. Остана обаче неизяснена в голяма степен връзката между проблема за раковото заболяване, каквото е лумпенизацията на ПП “Атака”, изгризваща потенциала, енергията и бъдещето на българския патриотизъм и свежите кълнове на нацификацията, на възраждащите се фашистки практики вследствие на опростачването на единствено спасителната важна и вечна идея, каквато е просветеният български национализъм.
Пътем само ще отбележим, че статията ни бе посрещната с огън от всички възможни атакистки цеви, като особено се отличи “четящият между редовете” Антон Сираков. Неговият гняв бе така гръмогласен и велеречив, че ако не беше толкова театрален и показно жалък, човек можеше и да рече с думите на древните: “Гневиш се, Юпитере, значи си виновен”. Но как да отнесеш към една карикатура думи, изречени за гръмовержеца?! И наистина нима цвърченето на едно тънковрато, пооскубано врабче би ни заставило да вземем перото, та да му отговаряме. Отнюд! - ако въпросът не беше от първостепенна важност. Смяхме се, цъкахме с език, после пак се смяхме, но все пак дългът надделя. Могат ли да се отминат с мълчание току-така прозренията Сиракови, че Волен Сидеров бил пуснал заявката за приемането на ПП “Атака” в ЕНП съвсем по примера на хан Телериг, който поискал от ромеите да му съобщят доверените си хора сред болярите в ханския двор, уж за да се опре на тях, пък то било, за да им изреже главите, каквито са историческите сведения. Ето, такива се между редовете "прозренията Сиракови". Както се казва на майчин език, ексик олсун и от лъжите му, и от защитата им. Такъв Сидеров на рамо да си го носи.
Но все пак необходимо е да добавим още няколко думи за юриста Антон. Става въпрос за манипулативното четене на избрани от него пасажи в нашата статия. Подобно на скрупульозен граматик, той дълго занимава аудиторията с печатната грешка в думата корпулентен.
Не сме занели санким как се пише! Причината била, че главният редактор на "Нова Зора" бил имал битие на локомотивен машинист, сиреч, втора ръка човек. На такъв, ако му кажеш - Знаем, Сираков, знаем, - ще помисли, че се оправдаваме. Ако го попита човек, а той знае ли какво е текст и контекст, ще си помисли, че го препитваме.
А ако му напомним, че когато се цитира извън контекста, е първо лъжа, а второ е наказуемо, ще викне сърцераздирателно - “Бьют Паниковского!”
Може ли с такъв човек да се говори за големите патриотични задачи пред обществото. Той едно си знае, едно си бае. Щом си ляв, вика, значи си интернационалист и нямаш право да се бориш за отечеството си. Не ставаш като ПП “Атака” за ЕНП, нямаш място редом с Иван Костов и превратаджиите от ДСБ до разбитите авари, наследници на бат'Петьо и кака Надка, до новите ГЕРБ-ери, и както се казва в продължението на руския хусарски тост, “и вся остальная сволоч”.
Ето, Сираков, и ти, Волене, затова ни боли. Не защото нямаме място до клептоманите и разсипниците на България, а защото си позволявате да създавате превратното впечатление, че хора патриоти могат да се омешат с майкопродавци, с хора, погребали българския национализъм и разпродавали България и всичко българско.
Винаги сме знаели, че сте десни, и в това не би имало нищо лошо, ако бяхте честни. Когато “Нова Зора” създаваше коалицията с името "Атака", вие бяхте по-ниски от тревата. Ние пък добронамерено вярвахме и виждахме “Атака” като сдружение на българските патриоти, като птица с две крила: ляво и дясно. Надявахме се, че така идеята ще полети и ще помогнем на народа ни. Причината обаче се оказа в главите ви. И затова днес ясно ви заявяваме: няма да ви позволим да мътите главите на честните и изстрадали хора, ще ви изобличаваме за манипулациите ви, за ролята ви на подставеници. Няма да позволим да залъгвате лява България, че вие сте изразители на нейните въжделения. Няма да ви позволим да спекулирате с чувствата на българина към освободителката Русия и да се представяте за борци против колонизацията на България. Нищо че нямаме телевизия.
Но да си дойдем на думата. Няма да мълчим и когато правите опити да събуждате вкаменелия звяр на нацизма. Твърде късно е да се разграничавате от хора като Тихомир Томов, злополучния зам.-кмет на Стара Загора. Нали ти, Волене, лично го избра и лично го посочи? Да не да е било заради общите ценности: той, влюбен в нацистките символи; ти - с книгите си, апология на антисемитизма?!
Можеш ли да отречеш, че още на 11 септември 2007 г., при откриването на паметника на жертвите на турския тероризъм на гара Буново, аз, Минчо Минчев, лично те предупредих за забежките на бившия рейнджър в Камбоджа Тихомир Томов. Заключението ми и моята загриженост бяха, че той има потенциала на бомба, която ако гръмне, ще пострада не просто ПП “Атака”, а ще опръска с кал и цялото патриотично движение на България.
И бомбата гръмна. И нямаше начин това да не стане. Твоите речи и жестове, неумелите ти опити да скриеш любовта си към “светлия пример на фюрера” и към шармантния любовник на Клара Петачи - Дучето, доведе до това, че подкрепен от слабоумните монолози на Георги Жеков и арийските въздишки на Антон Сираков, твоят избраник Тихомир Томов има на своите мобилни телефони като сигнал за повикване избрани делириуми на фюрера, речи на Гьобелс, а над всички тях иначе простичката, но красноречива песен за старата казарма и момичето Лили Марлен. Да не говорим за сведенията, излъчени от подопечната ти телевизия СКАТ от твои съпартийци, че кабинетът на Тихомир Томов е бил украсен с различни нацистки символи. Ето докъде довежда партийната лумпенизация, особено когато е целенасочена и със стратегическа задача - дългосрочното компрометиране на национализма и българската идея.
Направих си труда да разбера как ехото заглъхва в гр. Стара Загора след "бомбата Томов". Ето дословно кореспонденцията до “Нова Зора”, която получих.
"В Стара Загора през миналата седмица 41 членове на партия „Атака” публично обявиха напускането на организацията, несъгласни, както те се изразяват, с методите на ръководството на областния им координатор Михаил Михайлов, и липсата на каквато и да е комуникация със Сидеров и компания. Пак през миналата седмица петима от общо 9 общински съветници на ПП „Атака” в местния парламент напуснаха съветническата група и се обособиха в нова, самостоятелна. Срутването на организацията бе предшествано от скандал на Гергьовден, когато зам.-кметът на Стара Загора от квотата на ПП „Атака” Тихомир Томов се появи на официалната церемония по отбелязване на Деня на храбростта пред паметника на Св. Георги в старозагорския парк „Александър Стамболийски”, окичен с нагръдния знак на Вермахта (орел, държащ в ноктите си свастика). Бдителен репортер от в. "7 дни Стара Загора” запечата с фотооапарата си любопитния, меко казано, факт. Последва реакция на БСП, Българския антифашистки съюз, изключване на Томов и трима негови приближени от ПП „Атака” по нареждане на Сидеров, ултимативно писмо на израелския посланик до кмета на Стара Загора за отстраняването на Томов, който впоследствие сам си подаде оставката като зам.-кмет. Според Сидеров в партията му нямало място за хора, проповядващи националсоциализма (какъвто бил Тихомир Томов), а пък според областния му координатор Михаил Михайлов „Израел е образец на демокрация и пример за държава, от която ние трябва да се учим” (думи, изречени в предаване по партийната телевизия „СКАТ”). Иначе същият чете като „Отче, наш” плагиатските антисемитски книги на Сидеров „Бумерангът на злото” и „Властта на Мамона”. Други книги никому не е известно да е чел."
Така завършва кореспонденцията до "Нова Зора" от Стара Загора, която не е от Енчо Енчев. Както се казва, и смях, и грях. Трагикомедията в старозагорската организация на ПП „Атака”, ще добавим ние, продължава с взаимните обвинения между фракциите на бившия зам.-кмет Томов и координатора на ПП “Атака” Михайлов относно това кой е по-малко привърженик на фашистката идеология от другия – този със значката на Вермахта, или Михайлов, който на партийно събрание пред поне 40 души заявил, че ако Хитлер бил жив днес, щял да бъде член на партия „Атака”. Фактът е оповестен на пресконференция от вече бившия му съпартиец Георги Трендафилов. Трендафилов бе за кратко време председател на комисията по култура и вероизповедания в старозагорския общински съвет, но само за два месеца успя да обиди всички значими фигури от културните среди на Стара Загора, да се скара с културните институции в града, да ги настрои срещу себе си с невероятните глупости, които изговори по техен адрес. А твоят любимец, Волене, Мишо Михайлов, на 1 май, международния ден на труда, в реч пред паметника на Христо Ботев в парк „Аязмото”, е обявил гениалния български поет и национален революционер за... анархист. Според мнозина запознати в случая явно сработва родовият комплекс. Бащата на Михайлов, ако не знаеш, да ти кажа, като човек свързан родово с този град, иначе уважаван кардиолог, е анархист по убеждение и един от малкото такива официално признати за активен борец против фашизма и капитализма по време на режима на Тодор Живков.
Както и да е. През 2007 г., както добре си спомняш, Михайлов заедно с тебе се извади на кадро с Жан-Мари льо Пен, лидер на крайната десница във Франция. Дали ви е известно на двамата, че тази партия е създадена по проект на ЦРУ като реакция срещу напускането на Франция на военната организация на НАТО през 60-те години на миналия век?
И друго да ти съобщя, а с тебе и на читателите на "Нова Зора": напусналите партия “Атака” 40 и повече човека в Стара Загора, се оплакаха пред медиите, че "липсва комуникация между тях и Сидеров и компания в София". Единственият им посредник бил твоят човек Михайлов, на когото ти си му кум. А каквото кумът и кумата Капка (най-вече!) кажат, това и става. Според думите на споменатия по-горе Георги Трендафилов Михайлов е човек, лишен от всякаква социално значима биография. На 35 години е, но няма и трийсет пет дни трудов стаж, без образователен ценз е, но пък „работи” като кумец.
Според нас, и това не можем да го премълчим, последните събития в Стара Загора са само последните прояви на процеса по целенасоченото компрометиране на национализма чрез механизмите на кадровия подбор и антиселекцията. В ПП „Атака” идеолози на национализма са семейството ти, а главен партиен изпълнител е Георги Ибришимов, бащата на Капка, както и политическият катунар и юрист със съмнителни компетенции Антон Сираков, който си въобразява, че може да чете между редовете. Всички вие, ведно с юрист-трегера Павел Шопов, въведохте във вашата лъженационалистическа формация своеобразен интелектуален и образователен борд, изхвърляйки всичко що-годе по-образовано и по-интелигентно от вас. Според привържениците на “Нова Зора” в Стара Загора, вие сте, които умишлено назначавате по върховете на партийните структури социални маргинали и формени дегенерати. Случайно ли е това?
Бих добавил още, изброените факти от живота на старозагорската партийна организация на ПП "Атака" няма как да бъдат прочетени в партийната хроника на страниците на в. „Атака”. Там обаче може да се прочете друго, откровенията на архонт Слави Бинев, станал такъв също със старозагорска връзка: „Християнските ценности обединяват „Атака” и Европейската народна партия”, заявява той. Боже, боже, ти ли криво ни разбра, когато създавахме обединението на българските патриоти със стряскащото име "Атака", ние ли криво ти се молихме.
По-важното обаче е друго - изброените факти са показателни за идеологическата и кадрова всеядност на партия „Атака”, която отдавна е доказана на национално и на местно ниво.
Но дори и това не е всичко. Поредният идеологически завой на ПП “Атака” към ЕНП и съюзът й с клептоманите и разсипниците на България е опит да се капитализира засега успешно постигнатата от подставениците и лъженационалистите цел - компрометирането в очите на обществото на българския просветен национализъм за дълго време напред, а глобализаторите - нека заповядат! Атаката на ПП "Атака" срещу България продължава.

"Нова Зора" - брой 23 - 10 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue23/story_01.html