Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
08.07.2008 г.

Магьосник на словото българско

Димитър ПЕЙЧИНОВ

Писателят Николай Александров Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в с. Яврово, община Куклен. През миналата 2007 г. признателните родопчани му построиха паметник в град Смолян. На тържеството при откриването, кметът на общината г-жа Дора Янкова каза: ”...Може би никой друг в наше време не е дал толкова много на литературата и своя народ, не е бил тъй заразяващ пример за стари и млади, не е вливал смелост на толкова много хора, както авторът на “Шумки от габър”.
“След дядо Вазов, Николай Хайтов е единственият наш писател, който се радва на заслужена всенародна слава”
Николай Хайтов обичаше България заразяващо. “Главата да се търкаля, пак ще викам: да живей България”. Всяка негова книга е продължение на “Аз съм българче”... Не можем да си представим, че днешните и бъдещи поколения ще успеят да се съхранят, без творбите на писателя, и филми като “Козият рог”, обиколил световните екрани, или сагата за “Капитан Петко Войвода”...
Преди години, когато се прожектира филма за легендарния защитник на Родопите, българският капитан Петко Киряков, улиците на градове и села опустяваха. Без разлика на пол и възраст, всеки бързаше да седне пред телевизора в очакване на сериала. Блестящо написаният сценарий на Николай Хайтов накара народа да запее песента на Войводата.

08.07.2008 г.

Да опазим нормалните

за "различните" други се грижат

Боян Расате пред в. "Нова Зора"

 

Новината, че българската гей организация „Джемини” ще организира на 28 юни първият у нас гей-парад не се хареса на мнозина. Но най-остро реагира Българският национален съюз. На пресконференция, а след това и в множество медии, Боян Расате обяви, че желанието на „Джемини” да манифестират своята сексуална ориентация по централните улици на София е провокация към обществото, че цели да подложи на съмнение традиционните български културни ценности, и най-вече уронва морала на българското общество, подложено на всевъзможни "експерименти", не само сексуални, но и социални, и ментални.
По този повод председателят на БНС Боян Расате разговаря с главния редактор на в. "Нова Зора".

 

Г-н Расате, доста мощно реагирахте на гей парада, организиран от "Джемини"? Дали това е най-верният път да покажете, че не приемате подобни нрави? Видяхме какво се случи...

 

Всеки може да избира своята сексуална ориентация, но за нас е недопустимо да ни я натрапват агресивно и демонстративно, и особено на обществени места.
БНС поде кампания срещу хомосексуализма и педофилията в тринадесет областни града. Младежи с тениски, на които пише „Бъди нетолерантен. Бъди нормален”, раздаваха листовки и обясняваха опасностите, които крият хомосексуализмът и педофилията.

 

И все пак останахте като бяла лястовица. Помните ли онези предизборни билбордове на фолкзвездата Азис? Ами светските купони на Евгени Минчев? И колко още подобни случки? Не се ли усещате сами в тази своя борба?

 

Не мисля. В средата на миналата седмица 17 неправителствени организации, общественици и интелектуалци се събраха на кръгла маса и поискаха запланувания гей парад да бъде забранен. В декларация до Народното събрание, Министерския съвет и Президентството на Република България те поискаха публичните прояви и демонстрации на хомосексуалисти да се инкриминират. Поискаха също така и увеличаване на наказанията за педофилски престъпления, като в особено тежките случаи да се прилага смъртно наказание.
Така че не мисля, че сме сами.
По-скоро имаме нужда от още подкрепа.

 

Но в четвъртък, 24 юни, с декларация излезе и Светият Синод на Българската православна църква. Оттам също поискаха забрана на парада и осъдиха хомосексуализма и педофилията.

 

Да, точно така беше, в своята декларация Светият Синод определи гей парада като „срамно и досадно зрелище на обладани от греха човеци и групи от хора, които бесовски ще ликуват, подбудени от низки страсти и извратени чувства, което Св. апостол Павел нарича „безплодни дела на тъмнината”.
Трябва да Ви кажа, г-н Минчев, че още същия ден протестни писма изпратиха и от Главното мюфтийство, от Католическата църква, от Обединените евангелистки църкви и други организации. Но въпреки това кметът на София Бойко Борисов отказа да се съобрази с огромното обществено недоволство и не забрани провеждането на т. нар. гей парад.

 


01.07.2008 г.

Кореспонденция за посещението на Александър А. Киреев в Раковица и даване име на с. Киряево

От Видин, България, 20 май 1882 г.
Преди три дни дойде във Видин от Русия А. А. Киреев, събратът на покойния Н.А. Киреев. Ние отдавна бяхме научили, че А.А. Киреев има намерения да посети нашите глухи места. Както е известно, в югозападния ъгъл на Видински окръг, недалеч от сръбската граница, при селото Раковица, на 6 юли 1876 година, в битката на сръбските войски с турците, падна с юнашка смърт Щаб Ротмистърът на императорската гвардия Н.А. Киреев. Той падна, тъй да кажа, на самата межда, в която лежи между два братски народа, България и Сърбия, падна за свободата на своите менши братя.
На другия ден, подир дохождането на А.А. Киреев, се реши да отидем на селото Раковица и Раковишкия манастир. Аз ще ви разкажа просто, както мога, това, което ми се случи да видя и чуя във време на това любопитно пътувание.
На 17-и А.А. Киреев посети негово Блаженство, бившият Български екзарх, Видински митрополит, Антим. Българският Йерарх посрещна гостенина си като брат. Запитванията на Негово Блаженство за Русия нямаха край. Като му доде време да спомене за българската депутация в Русия, която водеше блажений Антим, като спомена колко милостиво се прие тая депутация в Царско село от Блаженопочившия господар Император Цар Освободител, Негово Блаженство престарелия български йерарх, заплака.

01.07.2008 г.

Смъртта на Киреев

Генади ВЪЛЧЕВ,
Биографичен очерк, Видин, 1995 година

Призори на 19 юни 1876 г. майор Н.А. Киреев повежда 1100 доброволци през Вратарница и Нови хан за Кадъ боаз. Филип Тотю твърди, че това става по заповед на главнокомандващия Моравската армия, генерал-майор М. Черняев. Ето какво разказва Тотю: “Нашите войводи в съвета си решиха в една нощ да минем река Тимок отзад турската войска и да я нападнем нощя. Ние вярвахме, че като нападнем тъй турците, ненадейно и по хайдушки, те щяха да се изтеглят от Извор, и щяхме да го завземем. Този план за нощна атака се съобщи на Н. Киреев, който го одобри, но каза да почакаме съгласието на генерал Черняева.
Отрядът на майор Киреев, според Тильо Колев, се състоял от четирите български чети (на П. Хитов, Ф. Тотю, Ил. Марков и Симо Соколов) и един баталион сръбска милиция І клас.
След изгонването на турците из Ново корито и из Кадъ боаз, отрядът на Киреев завзема с. Салаш, където остава до 5 юли. През този ден получава задача да нападне турските сили при с. Раковица в 11 часа, когато чуе топовна стрелба при с. Велики извор. Майор Киреев повикал командирите и издал заповедта за тръгване по направление през с. Ошане за с. Раковица, за да нападне турците на 6 юли около 11 часа - по същото време, когато Зайчарската войска на полк. Милойко Лешанин нападне Велики извор.
Но става 11 часа, а стрелба не се чува. Сърдит и раздразнен от това, майор Киреев нарежда да се разгърнат два баталиона за сражение.

01.07.2008 г.

Неукият не е свободен

Здравко НЕДКОВ

Наскоро в. “Нова Зора” посвети един хубав брой на празника на славянската писменост и култура 24 май; брой, изпълнен не с общи констатации или отрицания, а с конкретни произведения и имена на автори, които са правили и правят българската култура. Това ме подтикна да споделя мои мисли и впечатления на тема култура.
Не е важна ли?
Под предлог, че културата е нещо второстепенно, а най-важни са бизнесът на парите, сега всъщност се извършва небивал културен прелом. Промените в другите области на живота са или бавни и незначителни, или само на думи. Но резултатни са главно усилията, насочени да бъдем изтръгнати от рамките на традиционните ценности, завещани от нашата история и култура. Повече от очевидно е, че утвърждаването на нов световен ред изисква духовен поврат с промяна на пропорциите и нова класификация на ценностите.
Най-напред произведенията на нашата литература, съвременна и класическа, на театъра, киното, музиката и т.н. бяха направо премахнати от погледа ни. По-рано класиците се издаваха през няколко години, а във връзка с кръгли годишнини издателствата поднасяха многотомни издания на съчиненията им. Така присъстваха постоянно във всекидневния ни живот. Издаваха се и съвременните писатели - в такава степен, че всеки по-значителен автор, въпреки цензурата и трудностите, намираше реализация и потвърждение на своите възможности. И всичко това не ставаше за сметка на преводната литература, която излизаше в голямо количество, системно и на високо професионално и естетическо ниво.
Сега не можеш да намериш българска книга, както се казва “за лек”. Обясняват това с “финансови причини”, думи, които не звучат така страшно за нашите уши на новопокръстени в “пазарната икономика” като компрометираната дума “цензура”. Но изчезването на българските произведения от нашия поглед и нашето всекидневие, често и поради високите цени на книгите, ще се окаже със сигурност съдбоносно за нас.

страница: 1  2  ...  43  44  45  46  47 
10.06.2008 г.

Атаката на ПП “Атака” срещу България продължава

Минчо МИНЧЕВ

В миналия брой публикувахме статията “Лумпенизирането на “Атака”. Публикувахме и кореспонденцията - “Прецедент, недопустим в политическата практика”, от нашия уважаван сътрудник от гр. Стара Загора Енчо Енчев. Въпросите, разглеждани в тях, бяха поставени на принципна основа: загриженост и нетърпимост по отношение на дългосрочното компрометиране на национализма като идея в изявите на ПП “Атака”, и по-специално в изявите на нейния лидер, самообявил се за вожд, учител и месия.
Във втората статия темата бе защитата на националния суверенитет, незачетен в едно писмо, иначе написано не без основание, от посланика на Държавата Израел, г-н Гал Гендлер. Това, което имахме да кажем на Негово превъзходителство, го казахме. Остана обаче неизяснена в голяма степен връзката между проблема за раковото заболяване, каквото е лумпенизацията на ПП “Атака”, изгризваща потенциала, енергията и бъдещето на българския патриотизъм и свежите кълнове на нацификацията, на възраждащите се фашистки практики вследствие на опростачването на единствено спасителната важна и вечна идея, каквато е просветеният български национализъм.
Пътем само ще отбележим, че статията ни бе посрещната с огън от всички възможни атакистки цеви, като особено се отличи “четящият между редовете” Антон Сираков. Неговият гняв бе така гръмогласен и велеречив, че ако не беше толкова театрален и показно жалък, човек можеше и да рече с думите на древните: “Гневиш се, Юпитере, значи си виновен”. Но как да отнесеш към една карикатура думи, изречени за гръмовержеца?! И наистина нима цвърченето на едно тънковрато, пооскубано врабче би ни заставило да вземем перото, та да му отговаряме. Отнюд! - ако въпросът не беше от първостепенна важност. Смяхме се, цъкахме с език, после пак се смяхме, но все пак дългът надделя. Могат ли да се отминат с мълчание току-така прозренията Сиракови, че Волен Сидеров бил пуснал заявката за приемането на ПП “Атака” в ЕНП съвсем по примера на хан Телериг, който поискал от ромеите да му съобщят доверените си хора сред болярите в ханския двор, уж за да се опре на тях, пък то било, за да им изреже главите, каквито са историческите сведения. Ето, такива се между редовете "прозренията Сиракови". Както се казва на майчин език, ексик олсун и от лъжите му, и от защитата им. Такъв Сидеров на рамо да си го носи.
Но все пак необходимо е да добавим още няколко думи за юриста Антон. Става въпрос за манипулативното четене на избрани от него пасажи в нашата статия. Подобно на скрупульозен граматик, той дълго занимава аудиторията с печатната грешка в думата корпулентен.
Не сме занели санким как се пише! Причината била, че главният редактор на "Нова Зора" бил имал битие на локомотивен машинист, сиреч, втора ръка човек. На такъв, ако му кажеш - Знаем, Сираков, знаем, - ще помисли, че се оправдаваме. Ако го попита човек, а той знае ли какво е текст и контекст, ще си помисли, че го препитваме.
А ако му напомним, че когато се цитира извън контекста, е първо лъжа, а второ е наказуемо, ще викне сърцераздирателно - “Бьют Паниковского!”
Може ли с такъв човек да се говори за големите патриотични задачи пред обществото. Той едно си знае, едно си бае. Щом си ляв, вика, значи си интернационалист и нямаш право да се бориш за отечеството си. Не ставаш като ПП “Атака” за ЕНП, нямаш място редом с Иван Костов и превратаджиите от ДСБ до разбитите авари, наследници на бат'Петьо и кака Надка, до новите ГЕРБ-ери, и както се казва в продължението на руския хусарски тост, “и вся остальная сволоч”.
Ето, Сираков, и ти, Волене, затова ни боли. Не защото нямаме място до клептоманите и разсипниците на България, а защото си позволявате да създавате превратното впечатление, че хора патриоти могат да се омешат с майкопродавци, с хора, погребали българския национализъм и разпродавали България и всичко българско.
Винаги сме знаели, че сте десни, и в това не би имало нищо лошо, ако бяхте честни. Когато “Нова Зора” създаваше коалицията с името "Атака", вие бяхте по-ниски от тревата. Ние пък добронамерено вярвахме и виждахме “Атака” като сдружение на българските патриоти, като птица с две крила: ляво и дясно. Надявахме се, че така идеята ще полети и ще помогнем на народа ни. Причината обаче се оказа в главите ви. И затова днес ясно ви заявяваме: няма да ви позволим да мътите главите на честните и изстрадали хора, ще ви изобличаваме за манипулациите ви, за ролята ви на подставеници. Няма да позволим да залъгвате лява България, че вие сте изразители на нейните въжделения. Няма да ви позволим да спекулирате с чувствата на българина към освободителката Русия и да се представяте за борци против колонизацията на България. Нищо че нямаме телевизия.
Но да си дойдем на думата. Няма да мълчим и когато правите опити да събуждате вкаменелия звяр на нацизма. Твърде късно е да се разграничавате от хора като Тихомир Томов, злополучния зам.-кмет на Стара Загора. Нали ти, Волене, лично го избра и лично го посочи? Да не да е било заради общите ценности: той, влюбен в нацистките символи; ти - с книгите си, апология на антисемитизма?!
Можеш ли да отречеш, че още на 11 септември 2007 г., при откриването на паметника на жертвите на турския тероризъм на гара Буново, аз, Минчо Минчев, лично те предупредих за забежките на бившия рейнджър в Камбоджа Тихомир Томов. Заключението ми и моята загриженост бяха, че той има потенциала на бомба, която ако гръмне, ще пострада не просто ПП “Атака”, а ще опръска с кал и цялото патриотично движение на България.
И бомбата гръмна. И нямаше начин това да не стане. Твоите речи и жестове, неумелите ти опити да скриеш любовта си към “светлия пример на фюрера” и към шармантния любовник на Клара Петачи - Дучето, доведе до това, че подкрепен от слабоумните монолози на Георги Жеков и арийските въздишки на Антон Сираков, твоят избраник Тихомир Томов има на своите мобилни телефони като сигнал за повикване избрани делириуми на фюрера, речи на Гьобелс, а над всички тях иначе простичката, но красноречива песен за старата казарма и момичето Лили Марлен. Да не говорим за сведенията, излъчени от подопечната ти телевизия СКАТ от твои съпартийци, че кабинетът на Тихомир Томов е бил украсен с различни нацистки символи. Ето докъде довежда партийната лумпенизация, особено когато е целенасочена и със стратегическа задача - дългосрочното компрометиране на национализма и българската идея.
Направих си труда да разбера как ехото заглъхва в гр. Стара Загора след "бомбата Томов". Ето дословно кореспонденцията до “Нова Зора”, която получих.
"В Стара Загора през миналата седмица 41 членове на партия „Атака” публично обявиха напускането на организацията, несъгласни, както те се изразяват, с методите на ръководството на областния им координатор Михаил Михайлов, и липсата на каквато и да е комуникация със Сидеров и компания. Пак през миналата седмица петима от общо 9 общински съветници на ПП „Атака” в местния парламент напуснаха съветническата група и се обособиха в нова, самостоятелна. Срутването на организацията бе предшествано от скандал на Гергьовден, когато зам.-кметът на Стара Загора от квотата на ПП „Атака” Тихомир Томов се появи на официалната церемония по отбелязване на Деня на храбростта пред паметника на Св. Георги в старозагорския парк „Александър Стамболийски”, окичен с нагръдния знак на Вермахта (орел, държащ в ноктите си свастика). Бдителен репортер от в. "7 дни Стара Загора” запечата с фотооапарата си любопитния, меко казано, факт. Последва реакция на БСП, Българския антифашистки съюз, изключване на Томов и трима негови приближени от ПП „Атака” по нареждане на Сидеров, ултимативно писмо на израелския посланик до кмета на Стара Загора за отстраняването на Томов, който впоследствие сам си подаде оставката като зам.-кмет. Според Сидеров в партията му нямало място за хора, проповядващи националсоциализма (какъвто бил Тихомир Томов), а пък според областния му координатор Михаил Михайлов „Израел е образец на демокрация и пример за държава, от която ние трябва да се учим” (думи, изречени в предаване по партийната телевизия „СКАТ”). Иначе същият чете като „Отче, наш” плагиатските антисемитски книги на Сидеров „Бумерангът на злото” и „Властта на Мамона”. Други книги никому не е известно да е чел."
Така завършва кореспонденцията до "Нова Зора" от Стара Загора, която не е от Енчо Енчев. Както се казва, и смях, и грях. Трагикомедията в старозагорската организация на ПП „Атака”, ще добавим ние, продължава с взаимните обвинения между фракциите на бившия зам.-кмет Томов и координатора на ПП “Атака” Михайлов относно това кой е по-малко привърженик на фашистката идеология от другия – този със значката на Вермахта, или Михайлов, който на партийно събрание пред поне 40 души заявил, че ако Хитлер бил жив днес, щял да бъде член на партия „Атака”. Фактът е оповестен на пресконференция от вече бившия му съпартиец Георги Трендафилов. Трендафилов бе за кратко време председател на комисията по култура и вероизповедания в старозагорския общински съвет, но само за два месеца успя да обиди всички значими фигури от културните среди на Стара Загора, да се скара с културните институции в града, да ги настрои срещу себе си с невероятните глупости, които изговори по техен адрес. А твоят любимец, Волене, Мишо Михайлов, на 1 май, международния ден на труда, в реч пред паметника на Христо Ботев в парк „Аязмото”, е обявил гениалния български поет и национален революционер за... анархист. Според мнозина запознати в случая явно сработва родовият комплекс. Бащата на Михайлов, ако не знаеш, да ти кажа, като човек свързан родово с този град, иначе уважаван кардиолог, е анархист по убеждение и един от малкото такива официално признати за активен борец против фашизма и капитализма по време на режима на Тодор Живков.
Както и да е. През 2007 г., както добре си спомняш, Михайлов заедно с тебе се извади на кадро с Жан-Мари льо Пен, лидер на крайната десница във Франция. Дали ви е известно на двамата, че тази партия е създадена по проект на ЦРУ като реакция срещу напускането на Франция на военната организация на НАТО през 60-те години на миналия век?
И друго да ти съобщя, а с тебе и на читателите на "Нова Зора": напусналите партия “Атака” 40 и повече човека в Стара Загора, се оплакаха пред медиите, че "липсва комуникация между тях и Сидеров и компания в София". Единственият им посредник бил твоят човек Михайлов, на когото ти си му кум. А каквото кумът и кумата Капка (най-вече!) кажат, това и става. Според думите на споменатия по-горе Георги Трендафилов Михайлов е човек, лишен от всякаква социално значима биография. На 35 години е, но няма и трийсет пет дни трудов стаж, без образователен ценз е, но пък „работи” като кумец.
Според нас, и това не можем да го премълчим, последните събития в Стара Загора са само последните прояви на процеса по целенасоченото компрометиране на национализма чрез механизмите на кадровия подбор и антиселекцията. В ПП „Атака” идеолози на национализма са семейството ти, а главен партиен изпълнител е Георги Ибришимов, бащата на Капка, както и политическият катунар и юрист със съмнителни компетенции Антон Сираков, който си въобразява, че може да чете между редовете. Всички вие, ведно с юрист-трегера Павел Шопов, въведохте във вашата лъженационалистическа формация своеобразен интелектуален и образователен борд, изхвърляйки всичко що-годе по-образовано и по-интелигентно от вас. Според привържениците на “Нова Зора” в Стара Загора, вие сте, които умишлено назначавате по върховете на партийните структури социални маргинали и формени дегенерати. Случайно ли е това?
Бих добавил още, изброените факти от живота на старозагорската партийна организация на ПП "Атака" няма как да бъдат прочетени в партийната хроника на страниците на в. „Атака”. Там обаче може да се прочете друго, откровенията на архонт Слави Бинев, станал такъв също със старозагорска връзка: „Християнските ценности обединяват „Атака” и Европейската народна партия”, заявява той. Боже, боже, ти ли криво ни разбра, когато създавахме обединението на българските патриоти със стряскащото име "Атака", ние ли криво ти се молихме.
По-важното обаче е друго - изброените факти са показателни за идеологическата и кадрова всеядност на партия „Атака”, която отдавна е доказана на национално и на местно ниво.
Но дори и това не е всичко. Поредният идеологически завой на ПП “Атака” към ЕНП и съюзът й с клептоманите и разсипниците на България е опит да се капитализира засега успешно постигнатата от подставениците и лъженационалистите цел - компрометирането в очите на обществото на българския просветен национализъм за дълго време напред, а глобализаторите - нека заповядат! Атаката на ПП "Атака" срещу България продължава.

"Нова Зора" - брой 23 - 10 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue23/story_01.html