Българската земя не е стока!

Пет часа продължиха дебатите в 42-рото народно събрание във вторник, 22 октомври. Резултатът бе, че мораториумът за купуване на българска земя от чужденци бе удължен до 2020 г. 171 народни представители от “Атака”, ГЕРБ и БСП гласуваха единодушно за удължаването и това Решение на НС предизвика буря от нестихващи коментари в публичното пространство. Партия ДПС заяви, че ще сезира Конституционния съд за “скандалното решение”, по думите на г-н Лютви Местан, който бе разтревожен, че България “ще си изпроси наказателна процедура от Еврокомисията”. В различни сайтове възникнаха спорове, но преобладаващото мнение бе, че решението е правилно “защото нашите бащи са се били за нея” - за земята на България.

Минчо Минчев, председател на ПП “Нова Зора” и народен представител от ПГКБ, също направи изказване, което публикуваме и поради факта, че бе прието с особено въодушевление от депутатите.

Всъщност решението на Народното събрание дава ясен знак, че народните представители в своето мнозинство разбират същността на казуса. Комбинацията е сложна и във времето от 1989 г. досега се развива най-общо казано в следната посока. Най-напред българската земеделска земя трябваше да бъде върната в реални граници на собствениците, последва главоломно обедняване на българите, поради разгрома на индустрията и навлизането на криворазбраната пазарна икономика. След всичко, което се стовари на гърба на обикновения български гражданин под формата на преструктуриране, изграждане на пазарна икономика (!), икономическа криза и редица други съсипателни нововъведения, едно от малкото неща, които му останаха, бе земята, и естествено, хората започнаха да я продават, принудени от непосилните грижи за здраве, за учене, за дългове и какво ли още не. Така истинските дългосрочни намерения за обезземляването на българина и всъщност за колонизирането на територията - не само от алчни и вече оформени латифундисти, станаха видими.

Ето срещу какво се изправиха 171 народни представители, сред които и 59 депутати от ПГКБ. Това са Алекси Алексиев, Антон Кутев, Атанас Зафиров, Атанас Пъдев, Борис Цветков, Борислав Гуцанов, Валентина Богданова, Валери Жаблянов, Ваня Добрева, Васил Антонов, Георги Андреев, Георги Мърков, Георги Свиленски, Георги Анастасов, Георги Гьоков, Деян Дечев, Димитър Горов, Димитър Кочков, Димитър Дъбов, Димчо Михалевски, Добрин Данев, Дора Янкова, Евдокия Асенова, Екатерина Заякова, Емил Райнов, Жара Пенева, Захари Георгиев, Иван Иванов, Иван Ибришимов, Йордан Стойков, Йордан Младенов, Калин Милчев, Кирил Добрев, Кирчо Карагьозов, Корнелия Нинова, Красимир Мурджев, Лазар Попов, Маргарита Стоилова, Мартин Захариев, Методи Костадинов, Милко Багдасаров, Минчо Минчев, Пенко Атанасов, Петър Кънев, Петър Дулев, Пламен Славов, Пламен Желязков, Сияна Фудулова, Смиляна Нитова, Спас Панчев, Станислав Владимиров, Стефан Танев, Страхил Ангелов, Таню Киряков, Таско Ерменков, Татяна Буруджиева, Тодор Радулов, Христо Монов, Явор Куюмджиев.

***

Минчо МИНЧЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поради изключителната важност на проблема бих желал да се удължи времето на парламентарните групи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това е сторено вече. Заповядайте, имате думата.

Минчо МИНЧЕВ: Уважаеми колеги, аз съм може би последният човек, който би изрекъл хулна дума за своя народ. Но някои наши типичности са добре известни. Те са известни и на съседните нам народи. Турците, които ни познават добре и имат култ към словото, обичат да казват: „Да му имам на българина акъла, дето му идва отподире”. Гърците с ромейско високомерие ни наричат „дебели глави”. Другите наши съседи няма да обсъждам, тъй като те, общо взето, са си наша кръв.

Поради вихрената дейност на исторически акули и балкански пирании днес България има 111 хил. квадратни километра, граничи сама със себе си и има 48 млн. дка земеделска земя, от които се обработват в момента 36 млн. дка. За изхранването на един човек според международните норми на ООН са нужди 5 дка земя. Това донякъде се явява един от факторите, който може би ни успокоява, че нямаме основания да се тревожим за бъдещото изхранване на нацията и държавата. За тези, които се доверяват на статистиката, ще кажа, че в Израел имат 600 кв. м земеделска земя на човек от населението. В Турция имат 4 дка на човек от населението, но затова пък там още са живи легендите за тучните български поля, за зелените български гори, за студената българска вода и разбира се, за красивите български жени. (Оживление.) Жив е този мит. Разказва се и легендата за думите на покойния турски президент Тургут Йозал, който приживе заявил: „Рано или късно България ще бъде наша, но този път ние ще я купим.”.

Драги приятели, днешният проблем със земеделската земя е ярко доказателство за тази наша характерология и за бих казал, твърде повърхностното ни отношение към бъдещето на българската земя като национален ресурс, като фактор, който легитимира нацията и държавността. Разказваха ми как в поречието на Марица гражданин на държавата Израел закупил 4 хил. дка земя за своята фирма. Оградил я и днес тя е превъзходна черешова градина. Когато вече били оформени документите, същият човек дошъл и пред свидетели българи, като видял земята, коленичил, целунал я и благодарил на Йехова за великото щастие да притежава такава земя.

Фактът, че ние днес разискваме един мораториум, който е във връзка с промяната на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Р България за седемгодишен период да не се продава българска земя на чужденци, е едно доказателство за библейската мъдрост, че бащите яли кисело грозде, а скърцали зъбите на синовете им. Какво означава това, драги приятели? Тук колежката Марарита Ташева от „Атака” спомена за европейски свидетелства, позорящи нашите преговарящи в Европейския съюз. Да, истинско национално предателство беше извършено през 2005 г. Тогава, на 25 февруари, беше приет този мораториум за седемгодишната забрана за продажба на земя на чужденци. Преди това, както спомена и г-н Сидеров, беше факт особената активност на Американската търговска камара и на нейния представител г-н Кенет Лефковиц. И неговото знаменито писмо до Камелия Касабова, тогава председател на Временната комисия за промяна на Българската конституция. Ние в „Зора” много добре знаем всичко това, защото единствени публикувахме писмото. Копие от това писмо бе изпратено на Авраам Шарон, посланик на държавата Израел, и до посланика на Република Турция Хайдар Бек, и разбира се, до г-н Джеймс Пардю, посланик на САЩ по това време (Бел. ред. В това писмо най-нагло се предлагаше готов текст за промяна на чл. 22 от Конституцията и позорното бе, че той бе приет без промени).

Драги приятели, предателства по отношение на националните интереси бяха извършени не само в земеделието и не само преди тази дата, за която аз говоря. Но тъй като говоря за госпожа Кунева, която днес има движение „Граждани за България”, трябва да кажа, че то трябва да бъде преименувано може би в „Граждани на България без земя”, не дай Боже, това да се случи. Ето това е истината за всички онези хора от Реформаторския блок, които работиха за това България да няма самостоятелност, да няма икономически суверенитет, да бъде деиндустриализирана, а гражданите на България да обеднеят неколкократно през тези години (Бел. ред. Само за три часа бе „затворена” глава „Промишленост” и бе решена съдбата на 2200 български предприятия).

През 1999 г. правителството на Иван Костов свали забраната, която съществуваше в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и от 6 хил. дка стана възможно арендуването без таван – един проблем, по който говори убедително г-н Янаки Стоилов. Това създаде в българското земеделие, производствени отношения между притежателите на земи и арендаторите, които са протолатифундистки. И това поставя генералния въпрос пред нас как тези протолатифундистки отношения ще се отнасят утре в проблема за демокрацията, за властта утре.

Ние знаем, че когато има такива отношения, диктатурите са неизбежни, ескадроните на смъртта са неизбежни, защото има безимотно население и латифундисти, които не ги е еня за това как живеят тези хора.

Заради това, драги приятели, аз искам да обърнете внимание на следния факт. Искам да обърнете внимание на факта, че България е единствената държава в Европа, която няма държавен контролен орган за земята, за продажбите, за тяхното движение, за това кой продава, кой купува и до какво ще доведе това. Ние сме единствената такава държава в Европа. Полша, която беше спомената тук, притежава закон от 1920 г., непроменян нито по комунистическо време, нито до ден-днешен. За да купи чужденец земя в Полша, независимо какви са цените, трябва да получи одобрение от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на отбраната! Ето така се пази национална собственост. Ето така се пази земя.

Аз бих подкрепил Закона за мораториума. Жалко е, че не мога сам с твърда ръка да декретирам забраната за продажба на българска земя. И големият въпрос е имаме ли ние право да продаваме тази земя! Не, ние нямаме право на това, нямаме такова право! Право над тази земя, която ни е дадена за хляб, дом и гроб, имат онези, които легнаха по бойните полета (ръкопляскания от „Атака” и част от народните представители на ГЕРБ), които погребаха своята младост, които живяха, за да я има България. Нека да работим така, че утре децата да не ни замерят с камъни, ако сме живи. Нищо не ни пречи да приемем закон, който ограничава продажбата, който създава условия, които са непреодолими за зли намерения. Ние сме открити хора, доверчиви сме, но представете си, че утре Европейският съюз го няма, а земята е в чужди ръце. Какво ще прави България тогава? Какво ще прави българският народ?

Днес умира българското село и ние всички сме отговорни за това, драги приятели!

Цветомир МИХОВ (ГЕРБ, от място): Другари!

Минчо МИНЧЕВ (КБ): Отговорни сме – да, другари! Аз Ви наричам другари в този момент, защото въпросът за собствеността на българската земя е върховен, важен национален въпрос! И всички Вие, които се делите, които пропуснахте прекрасната възможност да удължите този мораториум през 2010 г., които нехаехте, сте отговорни днес за това!

България трябва да пребъде! Основание за това е българската земя, българската собственост върху земята – това е кръвта на нашите синове, кръвта на всички онези, които умираха с думите: „За България!”. (Ръкопляскания от „Атака”, частични ръкопляскания от КБ и ГЕРБ.)