Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
25.09.2016 г.

Генералът на българскта надежда

На националното съвещание в НДК на 10 септември, изненадващо и за самия себе си, поисках думата. Бяха говорили вече и председателят на БСП Корнелия Нинова, и кандидатите за президент и вицепрезидент ген. Румен Радев и Илияна Йотова. Дискусия нямаше. Видя се, че активът на БСП приема кандидатпрезидентската двойка. Открои се и замисълът на ръководството: в създадената от управляващите вътрешнополитическа обстановка на „тука има – тука няма”, във все по-недвусмислените опити на външни сили и интереси да бъде повлиян българският избирател в изборите за президент, коалиция „БСП лява България” се явява с твърда увереност, с ясни критерии в избора на своите кандидати и с добра кондиция в предстоящата изборна битка за победа. Разговорът и поставените въпроси от залата, с нюанси от организационно-технически характер, съвсем естествено вече сваляха политическия градус на събитието, започнало с горещи призиви за победа „по медковски”, сиреч, седем пъти подред! – от представителя на община Медковец Димитър Макавеев.

ген. Румен Радев и Илияна Йотова


25.09.2016 г.

По волята на сърцето 

Уважаеми другари,

Уважаеми г-н генерал,

Заставам пред вас, за да ви поздравя за доблестта и честта да понесете товара на доверието на стотици хиляди, на милиони българи. Като пилот, който повече от 15 години е пилотирал изстребител в страж на родното небе, Вие знаете, че като всяка птица, и бойната машина може да лети само с две крила. И само любовта в песните на Ала Пугачова може да лети с едно крило.

Казвам това, защото в битността си на бивш локомотивен машинист, аз петнайсет години с колелата съм нарязвал мрака на катранени филии. И защото знам, че за да стигне влакът до крайната гара освен мъжество, безсъния, увереност и хиляди конски сили, трябват и релси – две опори, без които няма движение напред.


10.12.2015 г.

Великото противостоене и изборът на България

Без съюз с Русия не може да има България.

Свидетели сме на събития в Близкия изток, динамиката и остротата на които може да променят политическата карта на Черноморския регион за десетилетия напред. Тези събития пряко засягат България, българската държавност и бъдещето на народа ни.

Острата криза, възникнала между две съседни на България държави – Русия и Турция, изисква бърза и ясна оценка от страна на българските държавни власти на събитието от 24 ноември, станало повод за кризата, когато над сирийска територия турски изстребител Ф-16 свали завръщащия се в базата си руски военен самолет Су-24 М, незастрашаващ с действията си територията на Р Турция. А въоръжени ислямисти, противно на всички международни конвенции и военни кодекси на честта, разстреляха във въздуха катапултиралия руски летец подп. Олег Пешков.

Това е опасен прецедент, носещ взривоопасния потенциал на истински казус бели и да си затваряме очите пред суровата реалност, означава незрелост и престъпна безотговорност. Необходимо е ясно послание на българските власти както до правителствата на двете съседни държави, така и до техните съюзници, в което да се посочи кои действия, съгласно принципите на международното право, България счита за оправдани и приемливи, и кои не.


29.10.2015 г.

На фронтовата линия на надеждата и безнадеждността

От 15 до 19 октомври в град Ставропол, Русия се проведе заключителният етап на Шестия международен литературен форум „Златен витяз“, който бе посветен на 1000-годишнината от успението на Светия равноапостол княз Владимир, кръстител на Русия; на 70-годишнината от победата във Великата отечествена война 1941-1945 г., както и на Годината на литературата в Русия.

Организатори на забележителната културна проява бяха творческото обединение Международен кинофорум „Золотой Витязь“, с президент Николай Бурляев, писател, поет, сценарист, носител на наградата на името на Максим Горки, народен артист на Русия; правителството на Ставрополския край; федералното агентство „Роспечат“; Руският съюз на книгата, както и новоучреденият Институт за култура в структурата на Министерството на извънредните ситуации (МЧС) .

За значението, за авторитета, за мястото и ролята на „Златен витяз“ в духовния живот на Русия говорят и изпратените до участниците във форума приветствия на Владимир Владимирович Путин, президент на Руската федерация, на Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил; на Владимир Пучков, министър на Руската федерация по гражданската отбрана, извънредните ситуации и премахване на последиците от стихийни бедствия; на губернатора на Ставрополския край Владимир Владимиров; на Михаил Сеславински – ръководител на Федералното агентство по печата и масовите комуникации, както и на такива големи имена в руската култура като писателя Владимир Крупин, председател на Съюза на руските писатели, на Никита Михалков, президент на Руския фонд за култура и на Съюза на кинематографистите в Русия и още много други.


04.09.2015 г.

Зора е. И ще съмне!

Минчо МИНЧЕВ 

В края на август се навършиха 25 години от началото на възприетия от т. нар. български държавници курс на разруха в обществения, икономическия и политическия живот на България. През тези 25 години кой ли не се учи да бръсне върху главата на българина?

Кой ли не участва в разграбването на българското имане, в разрушаване на собствения ни дом? По чия повеля се разрази това бедствие, нямащо равно в дългата ни 1300-годишна история на народ и държава? Кои бяха подстрекателите и кои слепите изпълнители на това злодеяние? С чие мълчаливо съгласие и с чие преднамерено бездействие бе осъществен разгромът на една просперираща държава, истината за която така упорито се крие и отрича, или се представя за комунистическа пропаганда?

Разгърнете ли обаче стенографските дневници на Народното събрание, прочетете ли решенията на Министерския съвет, лесно ще отсеете зърното от плявата и истината ще заблести като златна люспица в пясъка на лъжите и забравата. Но откъде ли българинът да намери време за това? Той главата си не може да вдигне от недоимък и битов терор.


страница: 1  2  ...  43  44 
05.11.2013 г.

Българската земя не е стока!

Пет часа продължиха дебатите в 42-рото народно събрание във вторник, 22 октомври. Резултатът бе, че мораториумът за купуване на българска земя от чужденци бе удължен до 2020 г. 171 народни представители от “Атака”, ГЕРБ и БСП гласуваха единодушно за удължаването и това Решение на НС предизвика буря от нестихващи коментари в публичното пространство. Партия ДПС заяви, че ще сезира Конституционния съд за “скандалното решение”, по думите на г-н Лютви Местан, който бе разтревожен, че България “ще си изпроси наказателна процедура от Еврокомисията”. В различни сайтове възникнаха спорове, но преобладаващото мнение бе, че решението е правилно “защото нашите бащи са се били за нея” - за земята на България.

Минчо Минчев

Минчо Минчев, председател на ПП “Нова Зора” и народен представител от ПГКБ, също направи изказване, което публикуваме и поради факта, че бе прието с особено въодушевление от депутатите.

Всъщност решението на Народното събрание дава ясен знак, че народните представители в своето мнозинство разбират същността на казуса. Комбинацията е сложна и във времето от 1989 г. досега се развива най-общо казано в следната посока. Най-напред българската земеделска земя трябваше да бъде върната в реални граници на собствениците, последва главоломно обедняване на българите, поради разгрома на индустрията и навлизането на криворазбраната пазарна икономика. След всичко, което се стовари на гърба на обикновения български гражданин под формата на преструктуриране, изграждане на пазарна икономика (!), икономическа криза и редица други съсипателни нововъведения, едно от малкото неща, които му останаха, бе земята, и естествено, хората започнаха да я продават, принудени от непосилните грижи за здраве, за учене, за дългове и какво ли още не. Така истинските дългосрочни намерения за обезземляването на българина и всъщност за колонизирането на територията - не само от алчни и вече оформени латифундисти, станаха видими.

Ето срещу какво се изправиха 171 народни представители, сред които и 59 депутати от ПГКБ. Това са Алекси Алексиев, Антон Кутев, Атанас Зафиров, Атанас Пъдев, Борис Цветков, Борислав Гуцанов, Валентина Богданова, Валери Жаблянов, Ваня Добрева, Васил Антонов, Георги Андреев, Георги Мърков, Георги Свиленски, Георги Анастасов, Георги Гьоков, Деян Дечев, Димитър Горов, Димитър Кочков, Димитър Дъбов, Димчо Михалевски, Добрин Данев, Дора Янкова, Евдокия Асенова, Екатерина Заякова, Емил Райнов, Жара Пенева, Захари Георгиев, Иван Иванов, Иван Ибришимов, Йордан Стойков, Йордан Младенов, Калин Милчев, Кирил Добрев, Кирчо Карагьозов, Корнелия Нинова, Красимир Мурджев, Лазар Попов, Маргарита Стоилова, Мартин Захариев, Методи Костадинов, Милко Багдасаров, Минчо Минчев, Пенко Атанасов, Петър Кънев, Петър Дулев, Пламен Славов, Пламен Желязков, Сияна Фудулова, Смиляна Нитова, Спас Панчев, Станислав Владимиров, Стефан Танев, Страхил Ангелов, Таню Киряков, Таско Ерменков, Татяна Буруджиева, Тодор Радулов, Христо Монов, Явор Куюмджиев.

***

Минчо МИНЧЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поради изключителната важност на проблема бих желал да се удължи времето на парламентарните групи.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това е сторено вече. Заповядайте, имате думата.

Минчо МИНЧЕВ: Уважаеми колеги, аз съм може би последният човек, който би изрекъл хулна дума за своя народ. Но някои наши типичности са добре известни. Те са известни и на съседните нам народи. Турците, които ни познават добре и имат култ към словото, обичат да казват: „Да му имам на българина акъла, дето му идва отподире”. Гърците с ромейско високомерие ни наричат „дебели глави”. Другите наши съседи няма да обсъждам, тъй като те, общо взето, са си наша кръв.

Поради вихрената дейност на исторически акули и балкански пирании днес България има 111 хил. квадратни километра, граничи сама със себе си и има 48 млн. дка земеделска земя, от които се обработват в момента 36 млн. дка. За изхранването на един човек според международните норми на ООН са нужди 5 дка земя. Това донякъде се явява един от факторите, който може би ни успокоява, че нямаме основания да се тревожим за бъдещото изхранване на нацията и държавата. За тези, които се доверяват на статистиката, ще кажа, че в Израел имат 600 кв. м земеделска земя на човек от населението. В Турция имат 4 дка на човек от населението, но затова пък там още са живи легендите за тучните български поля, за зелените български гори, за студената българска вода и разбира се, за красивите български жени. (Оживление.) Жив е този мит. Разказва се и легендата за думите на покойния турски президент Тургут Йозал, който приживе заявил: „Рано или късно България ще бъде наша, но този път ние ще я купим.”.

Драги приятели, днешният проблем със земеделската земя е ярко доказателство за тази наша характерология и за бих казал, твърде повърхностното ни отношение към бъдещето на българската земя като национален ресурс, като фактор, който легитимира нацията и държавността. Разказваха ми как в поречието на Марица гражданин на държавата Израел закупил 4 хил. дка земя за своята фирма. Оградил я и днес тя е превъзходна черешова градина. Когато вече били оформени документите, същият човек дошъл и пред свидетели българи, като видял земята, коленичил, целунал я и благодарил на Йехова за великото щастие да притежава такава земя.

Фактът, че ние днес разискваме един мораториум, който е във връзка с промяната на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Р България за седемгодишен период да не се продава българска земя на чужденци, е едно доказателство за библейската мъдрост, че бащите яли кисело грозде, а скърцали зъбите на синовете им. Какво означава това, драги приятели? Тук колежката Марарита Ташева от „Атака” спомена за европейски свидетелства, позорящи нашите преговарящи в Европейския съюз. Да, истинско национално предателство беше извършено през 2005 г. Тогава, на 25 февруари, беше приет този мораториум за седемгодишната забрана за продажба на земя на чужденци. Преди това, както спомена и г-н Сидеров, беше факт особената активност на Американската търговска камара и на нейния представител г-н Кенет Лефковиц. И неговото знаменито писмо до Камелия Касабова, тогава председател на Временната комисия за промяна на Българската конституция. Ние в „Зора” много добре знаем всичко това, защото единствени публикувахме писмото. Копие от това писмо бе изпратено на Авраам Шарон, посланик на държавата Израел, и до посланика на Република Турция Хайдар Бек, и разбира се, до г-н Джеймс Пардю, посланик на САЩ по това време (Бел. ред. В това писмо най-нагло се предлагаше готов текст за промяна на чл. 22 от Конституцията и позорното бе, че той бе приет без промени).

Драги приятели, предателства по отношение на националните интереси бяха извършени не само в земеделието и не само преди тази дата, за която аз говоря. Но тъй като говоря за госпожа Кунева, която днес има движение „Граждани за България”, трябва да кажа, че то трябва да бъде преименувано може би в „Граждани на България без земя”, не дай Боже, това да се случи. Ето това е истината за всички онези хора от Реформаторския блок, които работиха за това България да няма самостоятелност, да няма икономически суверенитет, да бъде деиндустриализирана, а гражданите на България да обеднеят неколкократно през тези години (Бел. ред. Само за три часа бе „затворена” глава „Промишленост” и бе решена съдбата на 2200 български предприятия).

През 1999 г. правителството на Иван Костов свали забраната, която съществуваше в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и от 6 хил. дка стана възможно арендуването без таван – един проблем, по който говори убедително г-н Янаки Стоилов. Това създаде в българското земеделие, производствени отношения между притежателите на земи и арендаторите, които са протолатифундистки. И това поставя генералния въпрос пред нас как тези протолатифундистки отношения ще се отнасят утре в проблема за демокрацията, за властта утре.

Ние знаем, че когато има такива отношения, диктатурите са неизбежни, ескадроните на смъртта са неизбежни, защото има безимотно население и латифундисти, които не ги е еня за това как живеят тези хора.

Заради това, драги приятели, аз искам да обърнете внимание на следния факт. Искам да обърнете внимание на факта, че България е единствената държава в Европа, която няма държавен контролен орган за земята, за продажбите, за тяхното движение, за това кой продава, кой купува и до какво ще доведе това. Ние сме единствената такава държава в Европа. Полша, която беше спомената тук, притежава закон от 1920 г., непроменян нито по комунистическо време, нито до ден-днешен. За да купи чужденец земя в Полша, независимо какви са цените, трябва да получи одобрение от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на отбраната! Ето така се пази национална собственост. Ето така се пази земя.

Аз бих подкрепил Закона за мораториума. Жалко е, че не мога сам с твърда ръка да декретирам забраната за продажба на българска земя. И големият въпрос е имаме ли ние право да продаваме тази земя! Не, ние нямаме право на това, нямаме такова право! Право над тази земя, която ни е дадена за хляб, дом и гроб, имат онези, които легнаха по бойните полета (ръкопляскания от „Атака” и част от народните представители на ГЕРБ), които погребаха своята младост, които живяха, за да я има България. Нека да работим така, че утре децата да не ни замерят с камъни, ако сме живи. Нищо не ни пречи да приемем закон, който ограничава продажбата, който създава условия, които са непреодолими за зли намерения. Ние сме открити хора, доверчиви сме, но представете си, че утре Европейският съюз го няма, а земята е в чужди ръце. Какво ще прави България тогава? Какво ще прави българският народ?

Днес умира българското село и ние всички сме отговорни за това, драги приятели!

Цветомир МИХОВ (ГЕРБ, от място): Другари!

Минчо МИНЧЕВ (КБ): Отговорни сме – да, другари! Аз Ви наричам другари в този момент, защото въпросът за собствеността на българската земя е върховен, важен национален въпрос! И всички Вие, които се делите, които пропуснахте прекрасната възможност да удължите този мораториум през 2010 г., които нехаехте, сте отговорни днес за това!

България трябва да пребъде! Основание за това е българската земя, българската собственост върху земята – това е кръвта на нашите синове, кръвта на всички онези, които умираха с думите: „За България!”. (Ръкопляскания от „Атака”, частични ръкопляскания от КБ и ГЕРБ.)