Политическа партия "Нова Зора"
Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
24.06.2008 г.

Нацията отново търси себе си

Ст.н.с. д-р Петър ВЕЛЧЕВ

Никога в България не се е говорило и писало толкова много на тема националната "идентичност". Тази гръмко звучаща чуждица, както често става у нас, се превърна в мисловен и езиков шаблон, употребяван за щяло и нещяло. Всъщност става дума за културно-историческата ни самобитност, а причините за толкова усиленото й обсъждане са поне две: първо, нашата самобитност има всички основания да се чувства застрашена и отвън, и отвътре; второ, по силата на политически обстоятелства България е принудена хем да влезе в общежитието на други култури, нации и държави, хем да се оразличи от тях.
Трудна диалектика!
И сякаш все ни се налага да се явяваме на невзети "изпити" по история, за да търсим своя устойчив образ във времето, да спорим доколко е той автентичен, и т.н.
Достатъчно е да си припомним, в недалечното минало, острастените спорове за държавен герб, е също и проведения, хайде да го наречем референдум "Великите българи", който ни поднесе някои будещи недоумение резултати.
Сега подобна проблематика отново изплува от глъбините на колективната психология. И отново е поверена на вездесъщата масова култура. Този път - по повод кампанията "Българските символи", имаща за цел да избере изображение върху българския вариант на монетата "евро". На 15 юни т.г. БНТ излъчи номинацията на петте предлагани символа: Мадарския конник, кирилицата, розата, Царевец, Рилския манастир.

24.06.2008 г.

Революция на рододендроните

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

 

През далечната 1980 г. българските алпинисти насочиха поглед към хималайските осемхилядници. 1300-годишнината на българската държава трябваше да бъде отбелязана с изкачване на един от най-високите върхове на земята - Лхоце (8511 м). Националната експедиция през 1981 г. беше предшествана от разузнаване, което извършихме с майсторите на спорта Христо Проданов и Методи Савов.
Когато през март 1980 г. кацнахме в загадъчното хималайско кралство, станахме свидетели на странни демонстрации. По това време свещените крави и велорикшите бяха повече от автомобилите и големите улици около кралския дворец бяха свободни. Демонстрантите се движеха в индийска нишка по осевата линия с превръзка на устата... “Тихите” демонстрации се оказаха в подкрепа на многопартийната демокрация, която беше просъществувала само 10 години (1950-1960), след което кралят Махендра разпуснал политическите партии, прогонил половината лидери в Индия, а останалата половина тикнал в затвора. Безпартийната демокрация за 20 години беше направила от Непал рай за туристи и хипита, но в същото време не можа да придвижи държавата от последното място по жизнен стандарт в Азия. Народът негодуваше, но на всеки ъгъл стоеше армията с плетени щитове и бамбукови тояги.

24.06.2008 г.

Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни?

Людмил НЕДЯЛКОВ

Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
В същото време, докато президентът даваше интервю за в. „Труд”, премиерът се стягаше за командировка в САЩ, а когато президентът се появи в предаването на Бареков по Би Ти Ви (18.06.2008 г.), Станишев вече беше в Ню Йорк. От далечна Америка премиерът даде да се разбере, че се е запознал с казаното от Първанов, но откликна многозначително на президентската покана за диалог: диалог на четири очи - да, но не и публично обсъждане на повдигнатите въпроси. При завръщането си от САЩ премиерът щял да разговаря с Първанов за реформата, но щял да му докладва и за резултатите от своята визита, които били „извънредно полезни за България”.

 


24.06.2008 г.

Политик на честта и великодушието

Н. А. Киряев ще живее в сърцата и паметта на българския и руския народ

 

Олга РЕШЕТНИКОВА,
кандидат на историческите науки 

Освободителната Руско-турска война още не е започнала, а Ф. М. Достоевски писал в своя “Дневник на писателя”, през ноември 1871 г., че когато Русия освободи славяните от вековното чуждо иго, ще се намерят такива, които за нищо на света няма да признаят войната за велик подвиг. Напротив, ще изтъкнат политическата, а после и "научната" истина, че ако я нямаше освободителката Русия, те отдавна-отдавна да са се освободили от турците сами или с помощта на Европа. Освен това - предупреждава Достоевски - някои дори за турците ще говорят с по-голямо уважение, отколкото за Русия, ще се подмилкват пред европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват срещу нея. Ще почнат да говорят как, видите ли, Русия освободи България “пътем”, решавайки своите външнополитически задачи, разчитайки ако не да погълне, то поне да подчини славяните. Онзи, който разбира цялото величие и святост на руското дело, ще бъде обречен на насмешка, ненавист и дори политическо преследване.
Всичко се сбъдна, както бе писано. Веднага след Освободителната война се чуха гласове, че Русия освободи България не навреме, не така, както трябваше, та резултатите от войната да имат необходимата тежест. Подобни мнения са актуални и досега и особено процъфтяват в последно време. Както и преди, отпор им дават честни хора, обективни, и които, за щастие, са доста на брой. Те са верни на истината, каквито са и заветите на бащите и дедите им, и в тях се разбиват опитите на псевдоучени и поборници за "политическа коректност" да “освободят” българина от бремето на паметта за вековното турско робство, за героите от Априлското въстание, за светите мъченици от Батак...
Ф. М. Достоевски точно очерта посоката на русофобската ревизия на историята на освободителната Руско-турска война, само че руският гений не можа да предположи, че не другаде, а именно в България някой ще предложи на Шипка да се издигне паметник на Сюлейман паша и неговите приближени.

17.06.2008 г.

Трябва ли да спра да се боря

Как и защо ПП "АТАКА" се лумпенизира

 

Антонина ИВАНОВА, Димитровград

Тежко и трудно е да се признае, но ПП „Атака” не е и никога не е била национално отговорна и патриотична организация. Още от самото си зараждане. Всъщност как явлението Волен Сидеров се появи на политическата сцена като лидер на „националистическата” партия, в. „Нова Зора” неведнъж вече разяснява пред своите читатели. Всеки здравомислещ българин знае чие отроче и чий сателит е партия „Атака”. Но нека се върнем малко назад, във времето на президента Желю Желев, за да припомним няколко факта. И те са свързани със ситуацията, която се оформи с времето. Тогава, Република Македония бе призната от страна на България. Имаше и множество отстъпления и предателства на българската дипломация. Последва "народно въстание" - на 10 януари 1997 г., после дойде дойде на власт Иван Костов и обяви (при гласуването в парламента на Рамковата конвенция за националните малцинства), че веднъж завинаги е погребал българския национализъм. По-късно Командирът разбра, че е прибързал с това изявление и реши да „поправи” грешката. Извади на политическата сцена едно палячовско, гротескно лице на българския национализъм, сякаш за да бъде той завинаги компрометира пред българското общество. Паралелно с него "проклятието на България" Ахмед Доган, виждайки все по-ясно несъстоятелността на ДПС, „подсказа”, че е нормално и даже е добре в България да има българска националистическа партия. А щом Ахмед Доган хвърли някаква реплика в публичното пространство, то няма начин казаното да не се случи. Така е от времето на възродителния процес, чийто идеен вдъхновител и изпълнител бе самият той, та до наши дни. Сметката му не бе особено сложна: кой друг, ако не някой нов фюрер, ще събира и стяга редиците на електората му? На Доган му трябваше плашило. И той реши да си го отгледа и финансира. И ето го новият месия, който хем ще дава лъжливи надежди на отчаяния народ, хем ще изпуска парата на социалното напрежение чрез крясъци по митингите и по „любимата на народа” телевизия СКАТ, хем ще играе както кукловодите му наредят.

 


страница: 1  2  ...  43  44  45  46 
03.06.2008 г.

Неолибералният срив

Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ

В световен план днес се признава, че иновационната стратегия на една страна е основното средство за осъществяване на устойчива динамика в ожесточаващите се глобални условия на развитие. За съжаление през последните почти двадесет години в България правителствата и самоназовалата се „политическа класа” повече се занимаваха с т.нар. реформи, отколкото с провеждането на иновационна политика.
Тези „реформи”, базирани на идеологията на неолиберализма, доведоха до грабеж, разруха и архаизация на българското стопанство и общество.
За да не сме голословни, ще споменем само няколко факта, засягащи именно иновационната и изобретателската дейност. Така например над осем пъти са намалели българските заявки за патенти, които от 3549 през 1988 г. днес са само около 400. Разходите за НИРД като процент от БВП от 2.5 през същата тази 1988 г. днес са само около 0.4%.
Може да се каже, че в България се осъществи технологическо сриване. В резултат от обществено-икономическото и технологното пространство на Отечеството изчезнаха цели институти, развойни бази, технологически центрове, експериментални и иновационни предприятия и производства. А най-вече бяха изгубени ценни специалисти, създавани десетилетия наред - учени и изследователи, новатори и изобретатели, конструктори, развойчици и технолози... Мнозина заминаха в чужбина, значителна част се преквалифицира, деквалифицира, и по-просто казано - разпиля се по криволичещия път на „риформите”. След време за това навярно ще се наложи да се напише „Черна книга..."
През 2004 г. Министерският съвет прие Иновационна стратегия, с която се постави началото на политика за технологично развитие и иновации. Основни цели на Иновационната стратегия са (по- нататък данните са съгласно „Иновационна стратегия на Р България и мерки за нейната реализация-Интернет ресурси):
- Стимулиране на научните изследвания, предназначени за индустрията, както и насърчаване на сътрудничеството между изследователските звена, университетите и фирмите;
- Подобряване на финансирането на иновациите, като се създадат механизми за привличане на частни капитали;
- Насърчаване и внедряване на нови технологии и повишаване на иновативната активност на фирмите;
- Поощряване на създаването на клъстери в традиционни за страната ни сектори;
- Създаване на механизми за привличане на чуждестранни инвестиции в научно-технологични области;
- Подпомагане на стартиращи и функциониращи фирми с цел увеличаване на иновативния им потенциал;
- Други.
Иновационната стратегия определя, че националната политика в областта на иновациите се провежда от Министерския съвет, чрез министъра на икономиката и енергетиката. Най-важните мерки, замислени и реализирани досега, включват:
1. Създаване на Национален иновационен фонд (НИФ), разполагащ със следните средства през годините: 2005 г. - 5,5 млн. лева, 2006 г. - 7 млн. лева, 2007 г. - 12 млн. лева, 2008 г. - 20 млн лева;
2. Изграждане или оптимизиране на технологични центрове. Стартира се формирането на центрове по предприемачество към висшите технически университетит и центрове за технологичен трансфер към обществени научно-изследователски организации. Става дума за девет офиса за трансфер на технологии във ВУЗ, институти на БАН и други;
3. Оптимизиране на системата „наука-технология-иновации” - в рамките на това оптимизиране са залегнали мерки, разработени по българо-холандски проект. Така например замислени е осъществяване на: ваучерна схема за решаване на технологични проблеми, схеми за данъчни облекчения, за гарантиране на заеми и за рисков капитал при научно-изследователска и развойна дейности (НИРД), за техностартери, т.е. помощи при създаване на технологични фирми и също за създаване на „ТОР” технологични институти, т.е. центрове за знания и компетентности във важни за страната сектори;
4. Обучение по предприемачество на равнище средно образование, особено в средните професионални училища;
5. Създаване на клъстери, т.е. групи от предприятия, свързани по производство с помощта на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и Българската стопанска камара;
6. Привличане на чужди инвестиции в изследователска и развойна дейности;
7. Създаване на центрове за предприемачество към висшите училища;
8. Други.
Финансовото осигуряване на иновационната дейност в България е свързано и с участието на страната ни в Кохезионния и Структурните фондове на ЕС, а също така и с възможностите, предоставяни по линия на оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Тук се включва и базов инструмент, свързващ всички иновационни, изследователски и образователни инициативи в един възел, какъвто е Седма рамкова програма, позната под абревиатурата FP 7.
За философията и принципите на Иновационната стратегия на България
Несъмнено така представена, Националната стратегия на пръв поглед изглежда много добре формулирана. Честно трябва да признаем, че появата на такава стратегия е несъмнено стъпка в правилна посока. Особено като се има предвид, че несъмнено са замислени добри неща. Една част от мерките действително са започнати. А някои неща, в една или друга степен, се осъществиха или се осъществяват. Но все пак към Националния съвет по иновации могат да бъдат отправени и определени забележки, които според нас имат стратегически характер, т.е. засягат основни параметри на Иновационната стратегия.
Първото е липсата на цялостна философия на тази Иновационна стратегия. Тя несъмнено следва да бъде интегрирана с общото развитие на страната, със стратегическата цел за създаване на икономика и общество на знанието. А защо да не бъде разгледана и като инструмент на една цялостна политика за изпреварващо развитие на България предвид формиране на устойчив тип иновационна парадигма на социално-икономическа динамика.
От позицията на такава цялостна философия веднага стават ясни недостатъците на днешната „иновационна стратегия”, а именно:
Първо, тя е силно технократска и „тясна”. По-конкретно, в тази Иновационна стратегия на България иновацията се разглежда единствено като ново изделие или усъвършенстван технологически процес. Оттук и „затварянето” на технопарковете само в рамките на техническите университети и колежи. Едва ли трябва да се дискутира спорния характер на такова виждане и да се напомня, че днес иновацията има значително по-широко разбиране. Днес е невъзможно да си представим иновационния процес без интелектуалните, хуманитарните, организационните, социалните и мета-технологиите. А това означава и привличането на хуманитарния и културен потенциал на нашата страна, съществуващ в хуманитарните и културните университети, институти и т.н. Това е много важен момент, още повече че ключов принцип на такава философия трябва да стане т. нар. кросфункционалност.
На „едномерното мислене” от различен род и вид следва да се предложи т.нар. кросфункционална философия. Под това наименование се крие фактът, че иновацията изисква съчетаване на хора с различни специалности и професионални направления.
Иновативното решаване на даден проблем означава той да бъде огледан от различни посоки и под различни ъгли. Отдавна се знае, че редица иновационни идеи се раждат на „стика” на различни дисциплини и направления. Именно това засилва възможността да се генерират иновационни решения.
Второ, предлагана в сегашния й вид, иновационната стратегия е доста хаотична. Следва да бъде разработена система от цели и проблеми. Самите цели и проблеми е нужно да се извеждат на основата на научно-техническо и социално прогнозиране, както и на базата на социално-икономическо проблемно анализиране. Това означава създаване на мрежа за държавен мониторинг на иновационните процеси в страната и по света, както и на иновационно прогнозиране на различни срокове в различни области.
Едновременно с това е нужно да се формира държавна експертиза на иновационни проекти. Изключително важно тук е създаването на електронен регистър и класификатор на идеи, проекти, иновации и изобретения от една страна. От друга страна, подобен регистър и класификатор е необходим по отношение на новатори, изобретатели, изследователи и други. От трета страна, такава регистрация и класификация заслужават и редица иновационни структури и звена. Подобна регистрация следва да се осъществява на напълно доброволна база.
От съществено значение тук е използването на целево финансиране или проблемо-проектния подход, който да бъде и базата на финансирането на иновационния процес. Т.е. предвид дадена цел или решаване на определен проблем се осъществява конкретен проект с ясни времеви, рискови и финансови параметри.
Трето, тази иновационна стратегия е доста бюрократизирана и десоциализирана. Формирането на иновационна парадигма изисква най-широко участие, чрез мрежи от различни обществено-държавни съвети, включващи представители на науката, образованието, бизнеса и държавата. Т.е. изисква се „демократизация” и „социализация” на иновационната стратегия и политика. Това означава също така да се поставят социални цели, да се разбере, че в рамките на досегашните организационни и социални структури, процеси и зависимости, връщащи ни към архаични социални модели, основани на неолиберално мислене и действие, формирането на иновационна парадигма на развитие на страната ни ще бъде само розова илюзия и неосъществим проект.
В заключение ще изразим мнението, че днес съществуването на нацията и държавата ни в дългосрочна перспектива е поставено под въпрос поради геополитически, геоикономически, демографски, социални, икономически и технологически причини.
Изграждането на иновационна парадигма на устойчиво развитие е ключово направление за спасяването на страната ни. Именно затова въпросът за иновационната стратегия на България следва да бъде обект на най-широка обществена дискусия, а не да се затваря в тесни и недискутирани рамки.
Разгръщането на такава дискусия може да се превърне в предпоставка за успешното осъществяване на иновационната парадигма за устойчиво развитие на България.

"Нова Зора" - брой 22 - 3 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue22/story_13.html