Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
10.06.2008 г.

Атаката на ПП “Атака” срещу България продължава

Минчо МИНЧЕВ

В миналия брой публикувахме статията “Лумпенизирането на “Атака”. Публикувахме и кореспонденцията - “Прецедент, недопустим в политическата практика”, от нашия уважаван сътрудник от гр. Стара Загора Енчо Енчев. Въпросите, разглеждани в тях, бяха поставени на принципна основа: загриженост и нетърпимост по отношение на дългосрочното компрометиране на национализма като идея в изявите на ПП “Атака”, и по-специално в изявите на нейния лидер, самообявил се за вожд, учител и месия.

03.06.2008 г.

Неолибералният срив

Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ

В световен план днес се признава, че иновационната стратегия на една страна е основното средство за осъществяване на устойчива динамика в ожесточаващите се глобални условия на развитие. За съжаление през последните почти двадесет години в България правителствата и самоназовалата се „политическа класа” повече се занимаваха с т.нар. реформи, отколкото с провеждането на иновационна политика.
Тези „реформи”, базирани на идеологията на неолиберализма, доведоха до грабеж, разруха и архаизация на българското стопанство и общество.
За да не сме голословни, ще споменем само няколко факта, засягащи именно иновационната и изобретателската дейност. Така например над осем пъти са намалели българските заявки за патенти, които от 3549 през 1988 г. днес са само около 400. Разходите за НИРД като процент от БВП от 2.5 през същата тази 1988 г. днес са само около 0.4%.

03.06.2008 г.

Лумпенизирането на “Атака”

"Зора"

През последната седмица станахме свидетели на твърде странни сцени пред Софийския съд. Разбира се, бихме могли да ги определим и другояче. Но млъкни, сърце! Волен Сидеров и неговата съпруга бяха изправени пред съдебна колегия с обвинения по един битов инцидент, който общо взето, е толкова миниатюрен и страхливо пошъл, че унижава както обвиняемите, така и обвинителите. Пътен инцидент! Някой блъснал, без видими повреди на превозните средства, другиго. Този някой се уплашил, започнал да гърми с пищов, изрекъл бабаитски ругатни. Онзи, който ударил, пък се свил като мишок, започнал да се оглежда дали колата на татенцето ще му се притече на помощ. За зла участ този, който гърмял с пищова, както и верният му едрокалибрен паж, били депутати, а другият бил бизнесмен - студент, или нека кажем, кандидат за богат човек. Сиреч и двете страни - типични чеда на новото време!

28.04.2009 г.

Аграрната политика:
Има ли ляво и дясно?

Ст.н.с. д-р Огнян БОЮКЛИЕВ

През последните 15 години напълно бе разбита административната структура на аграрното министерство. От една страна, липсват необходимите механизми за контрол като оперативна аграрна статистика, регистър на земеделските производители, система за идентификация на животните и т.н., и т.н. и формално се изпълняват изискванията на ЕС за изграждане на адекватни административни структури. Вече повече от 10 години се изгражда система за идентификация на животните, струваща милиони, все европейски пари. На третата година от пълноправното ни членство тази система трябваше да проработи. Без нея животновъдите не могат да получат полагащите им се от 70 до 100 евро на глава добитък. Пълен хаос цари и при субсидията за декар обработваема земя. Вносът на плодове и зеленчуци, сухи млека и суроватки, сланина и други нискокачествени местни продукти е напълно безконтролень пак по същите причини.

28.04.2009 г.

Мнимата левица си отиде, истинската дойде!

Георги ГЕОРГИЕВ
гр. Шипка

Чета в. “Нова Зора” откакто излиза. Нещо повече – не по-малко от 50 са приятелите и колегите, които съм приобщил към богатото с идеи, политически анализи и прогнози издание. Убеден съм, че читателите на “Нова Зора” реално са над 25 000. Защото тези, които познавам в София, Ловешко и Казанлъшко, предават вестника на един или двама приятели и съседи.
Интересът към вестника нарасна сега, преди изборите, защото в него се води ясна и принципна полемика. Впечатлява позицията на Минчо Минчев, поднесена с публицистична дарба. Конкретният повод, който ме подтикна да взема перото, е страстната статия на колегата и приятеля Методи Георгиев, поместена в бр.14 “Ние левите и Станишев един от нас”.
И аз се питам, имат ли основания Илия Божинов и другите да отцепват и грабят “Българската левица”? Слушам ги и си мисля защо да залъгваме хората с неосъществими идеи и проекти? Да вземем становището им за безплатната медицинска помощ. И аз, и всеки беден българин е за това, но как може да се осъществи то при “остатъчна” държава? Как ще се осигурят заслужени високи заплати на лекари, професори, специалисти? Откъде ще дойдат толкова много средства за лекарства, информационно обслужване и модернизация? Онази държава, която хулят, държеше в ръцете си постоянно нарастващия национален доход.

страница: 1  2  ...  43  44 
03.06.2008 г.

Неолибералният срив

Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ

В световен план днес се признава, че иновационната стратегия на една страна е основното средство за осъществяване на устойчива динамика в ожесточаващите се глобални условия на развитие. За съжаление през последните почти двадесет години в България правителствата и самоназовалата се „политическа класа” повече се занимаваха с т.нар. реформи, отколкото с провеждането на иновационна политика.
Тези „реформи”, базирани на идеологията на неолиберализма, доведоха до грабеж, разруха и архаизация на българското стопанство и общество.
За да не сме голословни, ще споменем само няколко факта, засягащи именно иновационната и изобретателската дейност. Така например над осем пъти са намалели българските заявки за патенти, които от 3549 през 1988 г. днес са само около 400. Разходите за НИРД като процент от БВП от 2.5 през същата тази 1988 г. днес са само около 0.4%.
Може да се каже, че в България се осъществи технологическо сриване. В резултат от обществено-икономическото и технологното пространство на Отечеството изчезнаха цели институти, развойни бази, технологически центрове, експериментални и иновационни предприятия и производства. А най-вече бяха изгубени ценни специалисти, създавани десетилетия наред - учени и изследователи, новатори и изобретатели, конструктори, развойчици и технолози... Мнозина заминаха в чужбина, значителна част се преквалифицира, деквалифицира, и по-просто казано - разпиля се по криволичещия път на „риформите”. След време за това навярно ще се наложи да се напише „Черна книга..."
През 2004 г. Министерският съвет прие Иновационна стратегия, с която се постави началото на политика за технологично развитие и иновации. Основни цели на Иновационната стратегия са (по- нататък данните са съгласно „Иновационна стратегия на Р България и мерки за нейната реализация-Интернет ресурси):
- Стимулиране на научните изследвания, предназначени за индустрията, както и насърчаване на сътрудничеството между изследователските звена, университетите и фирмите;
- Подобряване на финансирането на иновациите, като се създадат механизми за привличане на частни капитали;
- Насърчаване и внедряване на нови технологии и повишаване на иновативната активност на фирмите;
- Поощряване на създаването на клъстери в традиционни за страната ни сектори;
- Създаване на механизми за привличане на чуждестранни инвестиции в научно-технологични области;
- Подпомагане на стартиращи и функциониращи фирми с цел увеличаване на иновативния им потенциал;
- Други.
Иновационната стратегия определя, че националната политика в областта на иновациите се провежда от Министерския съвет, чрез министъра на икономиката и енергетиката. Най-важните мерки, замислени и реализирани досега, включват:
1. Създаване на Национален иновационен фонд (НИФ), разполагащ със следните средства през годините: 2005 г. - 5,5 млн. лева, 2006 г. - 7 млн. лева, 2007 г. - 12 млн. лева, 2008 г. - 20 млн лева;
2. Изграждане или оптимизиране на технологични центрове. Стартира се формирането на центрове по предприемачество към висшите технически университетит и центрове за технологичен трансфер към обществени научно-изследователски организации. Става дума за девет офиса за трансфер на технологии във ВУЗ, институти на БАН и други;
3. Оптимизиране на системата „наука-технология-иновации” - в рамките на това оптимизиране са залегнали мерки, разработени по българо-холандски проект. Така например замислени е осъществяване на: ваучерна схема за решаване на технологични проблеми, схеми за данъчни облекчения, за гарантиране на заеми и за рисков капитал при научно-изследователска и развойна дейности (НИРД), за техностартери, т.е. помощи при създаване на технологични фирми и също за създаване на „ТОР” технологични институти, т.е. центрове за знания и компетентности във важни за страната сектори;
4. Обучение по предприемачество на равнище средно образование, особено в средните професионални училища;
5. Създаване на клъстери, т.е. групи от предприятия, свързани по производство с помощта на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и Българската стопанска камара;
6. Привличане на чужди инвестиции в изследователска и развойна дейности;
7. Създаване на центрове за предприемачество към висшите училища;
8. Други.
Финансовото осигуряване на иновационната дейност в България е свързано и с участието на страната ни в Кохезионния и Структурните фондове на ЕС, а също така и с възможностите, предоставяни по линия на оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Тук се включва и базов инструмент, свързващ всички иновационни, изследователски и образователни инициативи в един възел, какъвто е Седма рамкова програма, позната под абревиатурата FP 7.
За философията и принципите на Иновационната стратегия на България
Несъмнено така представена, Националната стратегия на пръв поглед изглежда много добре формулирана. Честно трябва да признаем, че появата на такава стратегия е несъмнено стъпка в правилна посока. Особено като се има предвид, че несъмнено са замислени добри неща. Една част от мерките действително са започнати. А някои неща, в една или друга степен, се осъществиха или се осъществяват. Но все пак към Националния съвет по иновации могат да бъдат отправени и определени забележки, които според нас имат стратегически характер, т.е. засягат основни параметри на Иновационната стратегия.
Първото е липсата на цялостна философия на тази Иновационна стратегия. Тя несъмнено следва да бъде интегрирана с общото развитие на страната, със стратегическата цел за създаване на икономика и общество на знанието. А защо да не бъде разгледана и като инструмент на една цялостна политика за изпреварващо развитие на България предвид формиране на устойчив тип иновационна парадигма на социално-икономическа динамика.
От позицията на такава цялостна философия веднага стават ясни недостатъците на днешната „иновационна стратегия”, а именно:
Първо, тя е силно технократска и „тясна”. По-конкретно, в тази Иновационна стратегия на България иновацията се разглежда единствено като ново изделие или усъвършенстван технологически процес. Оттук и „затварянето” на технопарковете само в рамките на техническите университети и колежи. Едва ли трябва да се дискутира спорния характер на такова виждане и да се напомня, че днес иновацията има значително по-широко разбиране. Днес е невъзможно да си представим иновационния процес без интелектуалните, хуманитарните, организационните, социалните и мета-технологиите. А това означава и привличането на хуманитарния и културен потенциал на нашата страна, съществуващ в хуманитарните и културните университети, институти и т.н. Това е много важен момент, още повече че ключов принцип на такава философия трябва да стане т. нар. кросфункционалност.
На „едномерното мислене” от различен род и вид следва да се предложи т.нар. кросфункционална философия. Под това наименование се крие фактът, че иновацията изисква съчетаване на хора с различни специалности и професионални направления.
Иновативното решаване на даден проблем означава той да бъде огледан от различни посоки и под различни ъгли. Отдавна се знае, че редица иновационни идеи се раждат на „стика” на различни дисциплини и направления. Именно това засилва възможността да се генерират иновационни решения.
Второ, предлагана в сегашния й вид, иновационната стратегия е доста хаотична. Следва да бъде разработена система от цели и проблеми. Самите цели и проблеми е нужно да се извеждат на основата на научно-техническо и социално прогнозиране, както и на базата на социално-икономическо проблемно анализиране. Това означава създаване на мрежа за държавен мониторинг на иновационните процеси в страната и по света, както и на иновационно прогнозиране на различни срокове в различни области.
Едновременно с това е нужно да се формира държавна експертиза на иновационни проекти. Изключително важно тук е създаването на електронен регистър и класификатор на идеи, проекти, иновации и изобретения от една страна. От друга страна, подобен регистър и класификатор е необходим по отношение на новатори, изобретатели, изследователи и други. От трета страна, такава регистрация и класификация заслужават и редица иновационни структури и звена. Подобна регистрация следва да се осъществява на напълно доброволна база.
От съществено значение тук е използването на целево финансиране или проблемо-проектния подход, който да бъде и базата на финансирането на иновационния процес. Т.е. предвид дадена цел или решаване на определен проблем се осъществява конкретен проект с ясни времеви, рискови и финансови параметри.
Трето, тази иновационна стратегия е доста бюрократизирана и десоциализирана. Формирането на иновационна парадигма изисква най-широко участие, чрез мрежи от различни обществено-държавни съвети, включващи представители на науката, образованието, бизнеса и държавата. Т.е. изисква се „демократизация” и „социализация” на иновационната стратегия и политика. Това означава също така да се поставят социални цели, да се разбере, че в рамките на досегашните организационни и социални структури, процеси и зависимости, връщащи ни към архаични социални модели, основани на неолиберално мислене и действие, формирането на иновационна парадигма на развитие на страната ни ще бъде само розова илюзия и неосъществим проект.
В заключение ще изразим мнението, че днес съществуването на нацията и държавата ни в дългосрочна перспектива е поставено под въпрос поради геополитически, геоикономически, демографски, социални, икономически и технологически причини.
Изграждането на иновационна парадигма на устойчиво развитие е ключово направление за спасяването на страната ни. Именно затова въпросът за иновационната стратегия на България следва да бъде обект на най-широка обществена дискусия, а не да се затваря в тесни и недискутирани рамки.
Разгръщането на такава дискусия може да се превърне в предпоставка за успешното осъществяване на иновационната парадигма за устойчиво развитие на България.

"Нова Зора" - брой 22 - 3 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue22/story_13.html