Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
01.07.2008 г.

Кореспонденция за посещението на Александър А. Киреев в Раковица и даване име на с. Киряево

От Видин, България, 20 май 1882 г.
Преди три дни дойде във Видин от Русия А. А. Киреев, събратът на покойния Н.А. Киреев. Ние отдавна бяхме научили, че А.А. Киреев има намерения да посети нашите глухи места. Както е известно, в югозападния ъгъл на Видински окръг, недалеч от сръбската граница, при селото Раковица, на 6 юли 1876 година, в битката на сръбските войски с турците, падна с юнашка смърт Щаб Ротмистърът на императорската гвардия Н.А. Киреев. Той падна, тъй да кажа, на самата межда, в която лежи между два братски народа, България и Сърбия, падна за свободата на своите менши братя.
На другия ден, подир дохождането на А.А. Киреев, се реши да отидем на селото Раковица и Раковишкия манастир. Аз ще ви разкажа просто, както мога, това, което ми се случи да видя и чуя във време на това любопитно пътувание.
На 17-и А.А. Киреев посети негово Блаженство, бившият Български екзарх, Видински митрополит, Антим. Българският Йерарх посрещна гостенина си като брат. Запитванията на Негово Блаженство за Русия нямаха край. Като му доде време да спомене за българската депутация в Русия, която водеше блажений Антим, като спомена колко милостиво се прие тая депутация в Царско село от Блаженопочившия господар Император Цар Освободител, Негово Блаженство престарелия български йерарх, заплака.

01.07.2008 г.

Смъртта на Киреев

Генади ВЪЛЧЕВ,
Биографичен очерк, Видин, 1995 година

Призори на 19 юни 1876 г. майор Н.А. Киреев повежда 1100 доброволци през Вратарница и Нови хан за Кадъ боаз. Филип Тотю твърди, че това става по заповед на главнокомандващия Моравската армия, генерал-майор М. Черняев. Ето какво разказва Тотю: “Нашите войводи в съвета си решиха в една нощ да минем река Тимок отзад турската войска и да я нападнем нощя. Ние вярвахме, че като нападнем тъй турците, ненадейно и по хайдушки, те щяха да се изтеглят от Извор, и щяхме да го завземем. Този план за нощна атака се съобщи на Н. Киреев, който го одобри, но каза да почакаме съгласието на генерал Черняева.
Отрядът на майор Киреев, според Тильо Колев, се състоял от четирите български чети (на П. Хитов, Ф. Тотю, Ил. Марков и Симо Соколов) и един баталион сръбска милиция І клас.
След изгонването на турците из Ново корито и из Кадъ боаз, отрядът на Киреев завзема с. Салаш, където остава до 5 юли. През този ден получава задача да нападне турските сили при с. Раковица в 11 часа, когато чуе топовна стрелба при с. Велики извор. Майор Киреев повикал командирите и издал заповедта за тръгване по направление през с. Ошане за с. Раковица, за да нападне турците на 6 юли около 11 часа - по същото време, когато Зайчарската войска на полк. Милойко Лешанин нападне Велики извор.
Но става 11 часа, а стрелба не се чува. Сърдит и раздразнен от това, майор Киреев нарежда да се разгърнат два баталиона за сражение.

01.07.2008 г.

Неукият не е свободен

Здравко НЕДКОВ

Наскоро в. “Нова Зора” посвети един хубав брой на празника на славянската писменост и култура 24 май; брой, изпълнен не с общи констатации или отрицания, а с конкретни произведения и имена на автори, които са правили и правят българската култура. Това ме подтикна да споделя мои мисли и впечатления на тема култура.
Не е важна ли?
Под предлог, че културата е нещо второстепенно, а най-важни са бизнесът на парите, сега всъщност се извършва небивал културен прелом. Промените в другите области на живота са или бавни и незначителни, или само на думи. Но резултатни са главно усилията, насочени да бъдем изтръгнати от рамките на традиционните ценности, завещани от нашата история и култура. Повече от очевидно е, че утвърждаването на нов световен ред изисква духовен поврат с промяна на пропорциите и нова класификация на ценностите.
Най-напред произведенията на нашата литература, съвременна и класическа, на театъра, киното, музиката и т.н. бяха направо премахнати от погледа ни. По-рано класиците се издаваха през няколко години, а във връзка с кръгли годишнини издателствата поднасяха многотомни издания на съчиненията им. Така присъстваха постоянно във всекидневния ни живот. Издаваха се и съвременните писатели - в такава степен, че всеки по-значителен автор, въпреки цензурата и трудностите, намираше реализация и потвърждение на своите възможности. И всичко това не ставаше за сметка на преводната литература, която излизаше в голямо количество, системно и на високо професионално и естетическо ниво.
Сега не можеш да намериш българска книга, както се казва “за лек”. Обясняват това с “финансови причини”, думи, които не звучат така страшно за нашите уши на новопокръстени в “пазарната икономика” като компрометираната дума “цензура”. Но изчезването на българските произведения от нашия поглед и нашето всекидневие, често и поради високите цени на книгите, ще се окаже със сигурност съдбоносно за нас.

01.07.2008 г.

Политиката като гейпарад

Яне Пушилката сам срещу всички

Людмил НЕДЯЛКОВ

„Прекален светец и богу не е драг” - тази народна мъдрост си спомних, когато в предаването „Добро утро” (по Би Ти Ви, 25.06.2008 г.) се появи лидерът на партия „Ред, законност и справедливост” (РЗС), за да разобличи заговора на НДСВ, СДС и ДПС.
Само ден преди това непримиримият разобличител на корупцията по високите етажи на властта, особено тази на „Негово Величество”, бе изгонен от коалицията ОДС заради купуването на гласове в Сандански и Казанлък. Яне, който се скъса да внася жалби, заради изборните нарушения в двата града - купувач на гласове! Как изведнъж партия РЗС се опаричи толкова, че да започне да купува гласове, най-вероятно ромски, като някой цигански тартор или „съмнителен, добре облечен бизнесмен”? Не е ли това една стара, добра традиция на ОДС и НДСВ, която Яне „приватизира” и приложи по-успешно от бившите си сини съдружници и настоящи синьо-жълти критици? Защото за разлика от СДС и НДСВ, които стигнаха дъното на публичния си рейтинг, РЗС успя да спечели няколко места в общинските съвети. Две или четири, няма значение, защото и едно е повече от нула, нали?
След тези успехи Яне спокойно можеше да наблюдава насрочения за събота (28.06.2008 г.) гейпарад по улиците на София.

01.07.2008 г.

Срещу тревата на забравата

Минчо МИНЧЕВ

Секретарят на Петербургския славянски комитет майор Николай Алексеевич Киряев, загинал на 6 юли 1876 г., е първият руски офицер, паднал на българска земя преди Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. Куршумът на поробителя го застига начело на доброволчески отряд от 1100 души поборници - българи, сърби и власи.
Днес, когато Русия призовава духа на своите синове и се прекланя пред делото им за свободата на славянството и православието, честването на 132-годишнината от подвига на майор Киряев най-естествено се вписва в тържествата по случай 130-годишнината от освобождението на България от турско робство и Годината на Русия в България.
Една нова традиция, възраждаща руския дух, си пробива успешно път сред руската православна младеж. Светъл пример за нея е инициативата на Попечителския съвет на Новоспаския ставропигиален мъжки манастир в Москва, под духовното напътствие и вдъхновяващ пример на Негово Високопреосвещенство Оряхово-Зуевския архиепископ Алексий, викарий на Негово светейшество Алексий Втори, патриарх на Москва и цяла Русия. Насърчителното начинание се ражда през 2004 г. През морета и граници, през версти и мили, през барикади и фронтови линии, в името на бога и отечеството, да си подадат ръка синовете на Русия, мъртви и живи, за прошка и помирение, за братство и единение.

страница: 1  2  ...  43  44  45  46  47 
03.06.2008 г.

Неолибералният срив

Доц. д-р Нако СТЕФАНОВ

В световен план днес се признава, че иновационната стратегия на една страна е основното средство за осъществяване на устойчива динамика в ожесточаващите се глобални условия на развитие. За съжаление през последните почти двадесет години в България правителствата и самоназовалата се „политическа класа” повече се занимаваха с т.нар. реформи, отколкото с провеждането на иновационна политика.
Тези „реформи”, базирани на идеологията на неолиберализма, доведоха до грабеж, разруха и архаизация на българското стопанство и общество.
За да не сме голословни, ще споменем само няколко факта, засягащи именно иновационната и изобретателската дейност. Така например над осем пъти са намалели българските заявки за патенти, които от 3549 през 1988 г. днес са само около 400. Разходите за НИРД като процент от БВП от 2.5 през същата тази 1988 г. днес са само около 0.4%.
Може да се каже, че в България се осъществи технологическо сриване. В резултат от обществено-икономическото и технологното пространство на Отечеството изчезнаха цели институти, развойни бази, технологически центрове, експериментални и иновационни предприятия и производства. А най-вече бяха изгубени ценни специалисти, създавани десетилетия наред - учени и изследователи, новатори и изобретатели, конструктори, развойчици и технолози... Мнозина заминаха в чужбина, значителна част се преквалифицира, деквалифицира, и по-просто казано - разпиля се по криволичещия път на „риформите”. След време за това навярно ще се наложи да се напише „Черна книга..."
През 2004 г. Министерският съвет прие Иновационна стратегия, с която се постави началото на политика за технологично развитие и иновации. Основни цели на Иновационната стратегия са (по- нататък данните са съгласно „Иновационна стратегия на Р България и мерки за нейната реализация-Интернет ресурси):
- Стимулиране на научните изследвания, предназначени за индустрията, както и насърчаване на сътрудничеството между изследователските звена, университетите и фирмите;
- Подобряване на финансирането на иновациите, като се създадат механизми за привличане на частни капитали;
- Насърчаване и внедряване на нови технологии и повишаване на иновативната активност на фирмите;
- Поощряване на създаването на клъстери в традиционни за страната ни сектори;
- Създаване на механизми за привличане на чуждестранни инвестиции в научно-технологични области;
- Подпомагане на стартиращи и функциониращи фирми с цел увеличаване на иновативния им потенциал;
- Други.
Иновационната стратегия определя, че националната политика в областта на иновациите се провежда от Министерския съвет, чрез министъра на икономиката и енергетиката. Най-важните мерки, замислени и реализирани досега, включват:
1. Създаване на Национален иновационен фонд (НИФ), разполагащ със следните средства през годините: 2005 г. - 5,5 млн. лева, 2006 г. - 7 млн. лева, 2007 г. - 12 млн. лева, 2008 г. - 20 млн лева;
2. Изграждане или оптимизиране на технологични центрове. Стартира се формирането на центрове по предприемачество към висшите технически университетит и центрове за технологичен трансфер към обществени научно-изследователски организации. Става дума за девет офиса за трансфер на технологии във ВУЗ, институти на БАН и други;
3. Оптимизиране на системата „наука-технология-иновации” - в рамките на това оптимизиране са залегнали мерки, разработени по българо-холандски проект. Така например замислени е осъществяване на: ваучерна схема за решаване на технологични проблеми, схеми за данъчни облекчения, за гарантиране на заеми и за рисков капитал при научно-изследователска и развойна дейности (НИРД), за техностартери, т.е. помощи при създаване на технологични фирми и също за създаване на „ТОР” технологични институти, т.е. центрове за знания и компетентности във важни за страната сектори;
4. Обучение по предприемачество на равнище средно образование, особено в средните професионални училища;
5. Създаване на клъстери, т.е. групи от предприятия, свързани по производство с помощта на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия и Българската стопанска камара;
6. Привличане на чужди инвестиции в изследователска и развойна дейности;
7. Създаване на центрове за предприемачество към висшите училища;
8. Други.
Финансовото осигуряване на иновационната дейност в България е свързано и с участието на страната ни в Кохезионния и Структурните фондове на ЕС, а също така и с възможностите, предоставяни по линия на оперативна програма „Конкурентоспособност”.
Тук се включва и базов инструмент, свързващ всички иновационни, изследователски и образователни инициативи в един възел, какъвто е Седма рамкова програма, позната под абревиатурата FP 7.
За философията и принципите на Иновационната стратегия на България
Несъмнено така представена, Националната стратегия на пръв поглед изглежда много добре формулирана. Честно трябва да признаем, че появата на такава стратегия е несъмнено стъпка в правилна посока. Особено като се има предвид, че несъмнено са замислени добри неща. Една част от мерките действително са започнати. А някои неща, в една или друга степен, се осъществиха или се осъществяват. Но все пак към Националния съвет по иновации могат да бъдат отправени и определени забележки, които според нас имат стратегически характер, т.е. засягат основни параметри на Иновационната стратегия.
Първото е липсата на цялостна философия на тази Иновационна стратегия. Тя несъмнено следва да бъде интегрирана с общото развитие на страната, със стратегическата цел за създаване на икономика и общество на знанието. А защо да не бъде разгледана и като инструмент на една цялостна политика за изпреварващо развитие на България предвид формиране на устойчив тип иновационна парадигма на социално-икономическа динамика.
От позицията на такава цялостна философия веднага стават ясни недостатъците на днешната „иновационна стратегия”, а именно:
Първо, тя е силно технократска и „тясна”. По-конкретно, в тази Иновационна стратегия на България иновацията се разглежда единствено като ново изделие или усъвършенстван технологически процес. Оттук и „затварянето” на технопарковете само в рамките на техническите университети и колежи. Едва ли трябва да се дискутира спорния характер на такова виждане и да се напомня, че днес иновацията има значително по-широко разбиране. Днес е невъзможно да си представим иновационния процес без интелектуалните, хуманитарните, организационните, социалните и мета-технологиите. А това означава и привличането на хуманитарния и културен потенциал на нашата страна, съществуващ в хуманитарните и културните университети, институти и т.н. Това е много важен момент, още повече че ключов принцип на такава философия трябва да стане т. нар. кросфункционалност.
На „едномерното мислене” от различен род и вид следва да се предложи т.нар. кросфункционална философия. Под това наименование се крие фактът, че иновацията изисква съчетаване на хора с различни специалности и професионални направления.
Иновативното решаване на даден проблем означава той да бъде огледан от различни посоки и под различни ъгли. Отдавна се знае, че редица иновационни идеи се раждат на „стика” на различни дисциплини и направления. Именно това засилва възможността да се генерират иновационни решения.
Второ, предлагана в сегашния й вид, иновационната стратегия е доста хаотична. Следва да бъде разработена система от цели и проблеми. Самите цели и проблеми е нужно да се извеждат на основата на научно-техническо и социално прогнозиране, както и на базата на социално-икономическо проблемно анализиране. Това означава създаване на мрежа за държавен мониторинг на иновационните процеси в страната и по света, както и на иновационно прогнозиране на различни срокове в различни области.
Едновременно с това е нужно да се формира държавна експертиза на иновационни проекти. Изключително важно тук е създаването на електронен регистър и класификатор на идеи, проекти, иновации и изобретения от една страна. От друга страна, подобен регистър и класификатор е необходим по отношение на новатори, изобретатели, изследователи и други. От трета страна, такава регистрация и класификация заслужават и редица иновационни структури и звена. Подобна регистрация следва да се осъществява на напълно доброволна база.
От съществено значение тук е използването на целево финансиране или проблемо-проектния подход, който да бъде и базата на финансирането на иновационния процес. Т.е. предвид дадена цел или решаване на определен проблем се осъществява конкретен проект с ясни времеви, рискови и финансови параметри.
Трето, тази иновационна стратегия е доста бюрократизирана и десоциализирана. Формирането на иновационна парадигма изисква най-широко участие, чрез мрежи от различни обществено-държавни съвети, включващи представители на науката, образованието, бизнеса и държавата. Т.е. изисква се „демократизация” и „социализация” на иновационната стратегия и политика. Това означава също така да се поставят социални цели, да се разбере, че в рамките на досегашните организационни и социални структури, процеси и зависимости, връщащи ни към архаични социални модели, основани на неолиберално мислене и действие, формирането на иновационна парадигма на развитие на страната ни ще бъде само розова илюзия и неосъществим проект.
В заключение ще изразим мнението, че днес съществуването на нацията и държавата ни в дългосрочна перспектива е поставено под въпрос поради геополитически, геоикономически, демографски, социални, икономически и технологически причини.
Изграждането на иновационна парадигма на устойчиво развитие е ключово направление за спасяването на страната ни. Именно затова въпросът за иновационната стратегия на България следва да бъде обект на най-широка обществена дискусия, а не да се затваря в тесни и недискутирани рамки.
Разгръщането на такава дискусия може да се превърне в предпоставка за успешното осъществяване на иновационната парадигма за устойчиво развитие на България.

"Нова Зора" - брой 22 - 3 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue22/story_13.html