Политическа партия "Нова Зора"
Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
24.06.2008 г.

Нацията отново търси себе си

Ст.н.с. д-р Петър ВЕЛЧЕВ

Никога в България не се е говорило и писало толкова много на тема националната "идентичност". Тази гръмко звучаща чуждица, както често става у нас, се превърна в мисловен и езиков шаблон, употребяван за щяло и нещяло. Всъщност става дума за културно-историческата ни самобитност, а причините за толкова усиленото й обсъждане са поне две: първо, нашата самобитност има всички основания да се чувства застрашена и отвън, и отвътре; второ, по силата на политически обстоятелства България е принудена хем да влезе в общежитието на други култури, нации и държави, хем да се оразличи от тях.
Трудна диалектика!
И сякаш все ни се налага да се явяваме на невзети "изпити" по история, за да търсим своя устойчив образ във времето, да спорим доколко е той автентичен, и т.н.
Достатъчно е да си припомним, в недалечното минало, острастените спорове за държавен герб, е също и проведения, хайде да го наречем референдум "Великите българи", който ни поднесе някои будещи недоумение резултати.
Сега подобна проблематика отново изплува от глъбините на колективната психология. И отново е поверена на вездесъщата масова култура. Този път - по повод кампанията "Българските символи", имаща за цел да избере изображение върху българския вариант на монетата "евро". На 15 юни т.г. БНТ излъчи номинацията на петте предлагани символа: Мадарския конник, кирилицата, розата, Царевец, Рилския манастир.

24.06.2008 г.

Революция на рододендроните

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

 

През далечната 1980 г. българските алпинисти насочиха поглед към хималайските осемхилядници. 1300-годишнината на българската държава трябваше да бъде отбелязана с изкачване на един от най-високите върхове на земята - Лхоце (8511 м). Националната експедиция през 1981 г. беше предшествана от разузнаване, което извършихме с майсторите на спорта Христо Проданов и Методи Савов.
Когато през март 1980 г. кацнахме в загадъчното хималайско кралство, станахме свидетели на странни демонстрации. По това време свещените крави и велорикшите бяха повече от автомобилите и големите улици около кралския дворец бяха свободни. Демонстрантите се движеха в индийска нишка по осевата линия с превръзка на устата... “Тихите” демонстрации се оказаха в подкрепа на многопартийната демокрация, която беше просъществувала само 10 години (1950-1960), след което кралят Махендра разпуснал политическите партии, прогонил половината лидери в Индия, а останалата половина тикнал в затвора. Безпартийната демокрация за 20 години беше направила от Непал рай за туристи и хипита, но в същото време не можа да придвижи държавата от последното място по жизнен стандарт в Азия. Народът негодуваше, но на всеки ъгъл стоеше армията с плетени щитове и бамбукови тояги.

24.06.2008 г.

Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни?

Людмил НЕДЯЛКОВ

Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
В същото време, докато президентът даваше интервю за в. „Труд”, премиерът се стягаше за командировка в САЩ, а когато президентът се появи в предаването на Бареков по Би Ти Ви (18.06.2008 г.), Станишев вече беше в Ню Йорк. От далечна Америка премиерът даде да се разбере, че се е запознал с казаното от Първанов, но откликна многозначително на президентската покана за диалог: диалог на четири очи - да, но не и публично обсъждане на повдигнатите въпроси. При завръщането си от САЩ премиерът щял да разговаря с Първанов за реформата, но щял да му докладва и за резултатите от своята визита, които били „извънредно полезни за България”.

 


24.06.2008 г.

Политик на честта и великодушието

Н. А. Киряев ще живее в сърцата и паметта на българския и руския народ

 

Олга РЕШЕТНИКОВА,
кандидат на историческите науки 

Освободителната Руско-турска война още не е започнала, а Ф. М. Достоевски писал в своя “Дневник на писателя”, през ноември 1871 г., че когато Русия освободи славяните от вековното чуждо иго, ще се намерят такива, които за нищо на света няма да признаят войната за велик подвиг. Напротив, ще изтъкнат политическата, а после и "научната" истина, че ако я нямаше освободителката Русия, те отдавна-отдавна да са се освободили от турците сами или с помощта на Европа. Освен това - предупреждава Достоевски - някои дори за турците ще говорят с по-голямо уважение, отколкото за Русия, ще се подмилкват пред европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват срещу нея. Ще почнат да говорят как, видите ли, Русия освободи България “пътем”, решавайки своите външнополитически задачи, разчитайки ако не да погълне, то поне да подчини славяните. Онзи, който разбира цялото величие и святост на руското дело, ще бъде обречен на насмешка, ненавист и дори политическо преследване.
Всичко се сбъдна, както бе писано. Веднага след Освободителната война се чуха гласове, че Русия освободи България не навреме, не така, както трябваше, та резултатите от войната да имат необходимата тежест. Подобни мнения са актуални и досега и особено процъфтяват в последно време. Както и преди, отпор им дават честни хора, обективни, и които, за щастие, са доста на брой. Те са верни на истината, каквито са и заветите на бащите и дедите им, и в тях се разбиват опитите на псевдоучени и поборници за "политическа коректност" да “освободят” българина от бремето на паметта за вековното турско робство, за героите от Априлското въстание, за светите мъченици от Батак...
Ф. М. Достоевски точно очерта посоката на русофобската ревизия на историята на освободителната Руско-турска война, само че руският гений не можа да предположи, че не другаде, а именно в България някой ще предложи на Шипка да се издигне паметник на Сюлейман паша и неговите приближени.

17.06.2008 г.

Трябва ли да спра да се боря

Как и защо ПП "АТАКА" се лумпенизира

 

Антонина ИВАНОВА, Димитровград

Тежко и трудно е да се признае, но ПП „Атака” не е и никога не е била национално отговорна и патриотична организация. Още от самото си зараждане. Всъщност как явлението Волен Сидеров се появи на политическата сцена като лидер на „националистическата” партия, в. „Нова Зора” неведнъж вече разяснява пред своите читатели. Всеки здравомислещ българин знае чие отроче и чий сателит е партия „Атака”. Но нека се върнем малко назад, във времето на президента Желю Желев, за да припомним няколко факта. И те са свързани със ситуацията, която се оформи с времето. Тогава, Република Македония бе призната от страна на България. Имаше и множество отстъпления и предателства на българската дипломация. Последва "народно въстание" - на 10 януари 1997 г., после дойде дойде на власт Иван Костов и обяви (при гласуването в парламента на Рамковата конвенция за националните малцинства), че веднъж завинаги е погребал българския национализъм. По-късно Командирът разбра, че е прибързал с това изявление и реши да „поправи” грешката. Извади на политическата сцена едно палячовско, гротескно лице на българския национализъм, сякаш за да бъде той завинаги компрометира пред българското общество. Паралелно с него "проклятието на България" Ахмед Доган, виждайки все по-ясно несъстоятелността на ДПС, „подсказа”, че е нормално и даже е добре в България да има българска националистическа партия. А щом Ахмед Доган хвърли някаква реплика в публичното пространство, то няма начин казаното да не се случи. Така е от времето на възродителния процес, чийто идеен вдъхновител и изпълнител бе самият той, та до наши дни. Сметката му не бе особено сложна: кой друг, ако не някой нов фюрер, ще събира и стяга редиците на електората му? На Доган му трябваше плашило. И той реши да си го отгледа и финансира. И ето го новият месия, който хем ще дава лъжливи надежди на отчаяния народ, хем ще изпуска парата на социалното напрежение чрез крясъци по митингите и по „любимата на народа” телевизия СКАТ, хем ще играе както кукловодите му наредят.

 


страница: 1  2  ...  43  44  45  46 
03.06.2008 г.

Лумпенизирането на “Атака”

"Зора"

През последната седмица станахме свидетели на твърде странни сцени пред Софийския съд. Разбира се, бихме могли да ги определим и другояче. Но млъкни, сърце! Волен Сидеров и неговата съпруга бяха изправени пред съдебна колегия с обвинения по един битов инцидент, който общо взето, е толкова миниатюрен и страхливо пошъл, че унижава както обвиняемите, така и обвинителите. Пътен инцидент! Някой блъснал, без видими повреди на превозните средства, другиго. Този някой се уплашил, започнал да гърми с пищов, изрекъл бабаитски ругатни. Онзи, който ударил, пък се свил като мишок, започнал да се оглежда дали колата на татенцето ще му се притече на помощ. За зла участ този, който гърмял с пищова, както и верният му едрокалибрен паж, били депутати, а другият бил бизнесмен - студент, или нека кажем, кандидат за богат човек. Сиреч и двете страни - типични чеда на новото време!
После депутатите-приятели се скарали, започнали да се обвиняват взаимно на тема кой кого накарал да лъжесвидетелства. В спора намесили и властта: дала била дала подкуп на курпулентния паж да предаде ближния си, който вследствие на това пострадал. Както се казва: “Бият Паниковски!”... Човек да вземе да си зарови главата в пясъка и да потъне от срам, че и от гняв. Съдът - също! При толкова обири, корупция, убийства, тъмни сделки, сива и черна икономика, при толкова върнати "царски имоти", при такова грандиозно строителство на хотели, курортни селища по брега на Черно море и на вилни зони край София, прекалено смешно е да се прави панаир от една жалка, мерзка, мижитурска историйка.
Такава е била нашата позиция - винаги и сега. Та в този смисъл, заставаме на страната на лицето Волен Сидеров, когото ако факторите го попитат за нещо, то би трябвало да го попитат как тъй например цяла една цяла телевизия СКАТ му стана мушия? Дали може като свидетел да каже откъде черпи доходи този телевизионен канал и като как се роди братската дружба на Сидеров с оперативно интересния Слави Бинев? Откъде са парите на вожда на "Атака", за да гради мрежата на цяла партия, да плаща командировки по далечните и близки маршрути, за да плющят по площадите щандартите на "Атака"? Винаги едни и същи. Подозрително едни и същи.
Тези привиквания по хиляда или по няколко хиляди души от различните ни родни краища без пари ли се случват? Хвърлят ли се средства за митингите в столицата и провинцията? Случайно ли е, че “Атака” издигна за кметове и общински съветници толкова люде от богатите българи?! С какви капитали се издава като всекидневник в. “Атака”? И как тъй на думи "Атака" е против ДПС, а по места управляват в братска прегръдка. Но ето, захванаха се с този пътен инцидент като да подават патерици на инвалид!
Така че сюжетът около пътния инцидент не ни интересува, не би могъл и да влезе в полезрението на “Нова Зора”. Нас ни боли за образа на българския националист, създаван от показните представления на Волен и театралните опуси на телевизия СКАТ, след всеки от които де що има разсъдъчен и свестен българин, току се прекръсти и пита - "Това ли са националистите?"
За това ни е думата! За това как Волен Сидеров реагира в съда и как събира сто-двеста свои горещи почитатели, за да го приветстват като античен герой, побратим едва ли не на Перикъл. Тези горещи почитатели се скупчват пред сградата на съда с плакати и сирени.
Настръхнали от жегата, разнолики, с изцъклени от ентусиазъм и омраза очи, те скандират непрестанно името на "вожда" и "бащицата", тръпнат в транс и върховно опиянение, готови да положат едва ли не кости, за да спасят символа на нацията.
През това време Волен Сидеров, платил и привикал българи от цялата страна, се разхожда в съда като развързан лъв, изскочил от клетка, очите му стрелят мълнии и презрение към съдии, прокурори и техните попечители... Не дай си боже, ако се появи в такъв миг олицетворението на властта като да речем министърът на правосъдието - тълпата ще го помели, ще го строши, ще го рита и плюе, ако полицаите не му се притекат да го спасяват.
И идва финалът!...
От залата излиза величествен и сюблимен, сякаш качен на кокили, самият Си-де-ров! Той е като обезумял, погледът му помътен и извънземен, ръката му вдигната напред като нацистка виктория, завършва с комунистически юмрук. Думите от устата му започват да се изливат като порой, те текат без паузи, без корективи на разума. Дълбоко от подсъзнанието извират тези потоци, за да поломят бедните души на присъстващите. За да ги озарят със своя свещен, библейски гняв, за да възбудят емоциите им и ги направят пластелин в ръцете на водача.
Тук дребната случка се превръща във величава, лъжата - в подвиг, пред който Жана Д'Арк отстъпва в миманса, а палячото става херой от древен епос. И понеже призивът е към животинската природа, към праисторията на човека, към всичко, което отрича цивилизацията и безкрайните усилия на вековете, естествено е да расте пожарът на ненавистта към другия, към онзи, който не обожествява Волен, който позволява да падне върху божествения му лик дори само предположението за сянка.
В такива мигове пред нас започват да се мержелеят образи и видения от филми и архивни снимки. Кой беше казал, че фактите от историята се повтарят: веднъж като трагедия, втори път като фарс?!
Но стига!
Въпреки отегчителния, макар и помпозен декор на фарса, ще си позволим да заговорим и по-сериозно.
Според в. “Нова Зора” последните прояви на Волен Сидеров, извън екзотиката и шизофренията, са част от промените в днешната ни политическа панорама, и конкретно от настъпилите опасни метаморфози, в партия “Атака”.
За какво става въпрос?
На първо място, налице е рязко лумпенизиране на партия “Атака”. Започнала като партия, която си сътрудничи с национално отговорни патриотични организации и партии у нас, тя деградира до политическа сила, която се възползва безсрамно от дълбоката криза в държавата, от недоволството на обеднелите маси от корупцията и националното унижение. “Актьорът” Волен Сидеров твърде добре експлоатира техниките на емоционалната хипноза в овладяване на инстинктите на тълпата. Той непрекъснато гледа да нагнетява обстановката в страната, да призовава за плебейски бунт, а всъщност бунт в полза на привилегированите няколко стотин души. Да държи на провокацията, на крайното изостряне на конфликтите, надявайки се, че те ще му донесат облаги и ползи, ще обърнат логиката на историята, за да може България да обслужва субектите, които дирижират всяко действие на Волен Сидеров и компания.
На второ място, партия “Атака” откровено се превръща в крайна дясна партия, използвайки патриотичната риторика като димки на стадион. В Малта Волен Сидеров направи изявление в тази насока. Направи и заявка за членство на партия “Атака” в Европейската народна партия на десницата. В същото време Сидеров вече не крие, че е скритият коз на Иван Костов и СДС, чието “златно момче” беше в началото на 90-те години в качеството си на главен редактор на в. “Демокрация”. Волен Сидеров беше и си остава политикът, който убедено пращаше комунистите и националистите на заточение в Сибир, който плачеше, че само една сапьорна рота е малко за участие в "Пустинна буря", който подготвяше жестока разправа с цяла социално мислеща България.
При създаването на коалиция “Атака” той успя умело да заблуди няколко патриотични организации, включително и "Нова Зора", че е преоценил този етап от живота си. Оказа се - чиста демагогия, за която се хванаха като удавници за сламка само отчаяни кариеристи като бившия ни депутат Станислав Станилов. За щастие понастоящем ляво мислещите българи, които при създаването на коалиция Национално обединение “Атака” бяха заблудени от нашите леви лозунги, които Сидеров представяше за свои и чрез "СКАТ" умело хвърляше в националното пространство, масово отказват не само да членуват, но и да поддържат новата политика на атакистите. И това е естествено! Не е възможно дълго време да се поддържа авторитет с измама и лицемерие.
От друга страна, не е тайна, че се подготвя алианс на "Атака" с ГЕРБ на Бойко Борисов - достатъчно е да се проследи затоплянето на отношенията между лидерите на ГЕРБ и “Атака”; призивите на Волен Сидеров за коалиране, с която и да било дясна партия, или пък административните актове, с които софийският кмет разрешава злополучните митинги на “Атака” пред Софийския съд.
Факт е също, че днес, когато Сидеров се оплаква в парламента как народната воля пред съда и съдебната зала била задушавана от властта, дясната опозиция на драго сърце се солидаризира с такава нелепица.
На трето място, партия “Атака” определено се оформя като русофобска формация. Ако в момента на създаването си тя кокетираше с тезата за съвместно сътрудничество между България и Русия, при посещението на руския президент в България, в началото на 2008 г., Волен Сидеров и тесният кръг от най-доверените му оръженосци призоваваха за опозоряването на Владимир Путин, а Сидеров се фотографира до плакат с текста “Путин - вън”, написан на английски, за да могат да го прочетат съгледвачите на Биг Брадър.
Второ доказателство беше организираният в Бургас референдум - по инициатива на Сидеров и тути кванти - за денонсиране на прясно подписания енергиен договор “Бургас-Александруполис”.
През последните седмици Сидеров не се стеснява да говори на висок глас срещу Русия и нейните “имперски” интереси под фалшивия знак, че защитавал България.
Той все още продължава политиката на антиглобализма и на съпротива срещу американското световно владичество. Но според нас в български условия е нонсенс да си едновременно против Русия и САЩ, а на дело да обслужваш интересите на САЩ във връзка с енергийните проекти на Русия и двустранното ни икономическо сътрудничество. Би трябвало да очакваме, че в недалечен срок “Атака” ще започне да омекотява интонирането, когато става въпрос за Запада и политиката на Запада.
Вероятно преходният период ще премине през различни фази, за да не проличи толкова лесно сценарият. “Реабилитирането” ще се разпростре първо върху Европейския съюз, той ще ни бъде даван за пример, що се отнася до борбата с националистите и комунистите в България, а след това тихомълком ще се даде индулгенция и на американските политици. Вероятно това ще стане през следващите една-две години.
Ако демократите в САЩ спечелят президентските избори, това ще бъде шанс и лично за Сидеров. Макар че той постигна “пик” в работата си за каузата СДС именно при управлението на Буш-старши, никак не е чужд на идеологията на Клинтън и Бжежински, бомбардирали няколко години по-късно Белград, големи и по-малки селища на Югославия.
На четвърто място, партия “Атака” ясно декларира волята на своето ръководство за изхвърлянето от обществения живот на българската левица, на БСП като най-голямата лява партия у нас. Постепенно фокусът не на мнимата, а на действителната деструктивна дейност на “Атака” ще се концентрира не против ДПС, а единствено против Българската социалистическа партия, против всички, които имат доблестта да се определят за леви.
Но това не е всичко. Сидеровци вече дават сигнали, че при евентуална смяна на няколко персони от върховете на ДПС, те биха се кооперирали още по-тясно с турското движение. В този аспект новите проявления на Сидеров като активен антикомунист, който проклина социалистическа идея, който зачерква постиженията през периода 1944-1989 г. и се подиграва с направеното от милиони българи в промишлеността, земеделието и културата, потвърждават деградацията на “Атака” като партия на българската крайна реакция и лумпениада, които мечтаят за кръв и се хранят с насилие.
Ако се вгледаме в мнозинството от коментаторите на телевизия СКАТ - от г-н Георги Жеков до г-н Велизар Енчев - ще открием строга закономерност. Те, особено двамата, са яростни антикомунисти, анти-БСП при всички случаи, неприязнено настроени спрямо Путин и новото руско ръководство. Същевременно са антиглобалисти, но адепти на политическото насилие за решаване на текущите държавни проблеми. Ако г-н Жеков чистосърдечно си признава, че е радетел на неофашизма (СКАТ е едно от немногото информационни гнезда на такова подобие на неофашизъм) в Европа, то г-н Енчев ни кара да мислим, че информационният и идеологическият апарат на партия “Атака” е съставен от амбициозни личности с кариеристични набези (едни от които са били водещи фигури в екипа на Иван Костов), посланици и депутати); други прикриват (защо ли?) делови и доказани връзки с бившата Държавна сигурност; трети треперят да не би антифашистката биография на техните фамилии да им попречи при щурмуването на високи властови позиции в доминираната от САЩ българска демокрация). Така че не бива да се учудваме нито от платената им смелост, нито от мрачното им изражение на плебейски изпълнители ала Савонарола, нито от войнствената им лексика на каруцари-роми в родна филиповска среда.
Според нашата оценка партия “Атака” има резерви за развитие. И то върху базата на политиката на реванша - на политическия реванш. Докато икономическата криза у нас се задълбочава, докато България продължава да бъде крайно зависима от Вашингтонската администрация, докато политическата ни класа е толкова безотговорна и корумпирана, докато БСП не намери нов подход и нови методи за очистването си от приспособленци и криминални типове, овладели високи постове, “Атака” ще набира сили, ще помпа мускули и ще спекулира с отчаянието на българина. Ще се дегизира като партия на бедните, а ще обслужва богатите си меценати като собственика на СКАТ Валери Симеонов или бившия борец-олигарх Слави Бинев. Ще се прави на национална партия, а ще се грижи единствено за просперитета на едно семейство - Сидерови, на една обожествена особа - Сидеров, на една майка закрилница - Капка Георгиева-Сидерова! Ще се прави от дъжд на вятър на прославянска и проправославна партия, а също и на толерантна спрямо Русия партия, а ще реализира дълбоките стратегически интереси на световната империя - Съединените американски щати. Щатите, които дадоха фактическия старт на политическата и журналистическата кариера на правозащитника от 90-те години, седесаря Волен Сидеров!
Деградацията на партия “Атака”, в този смисъл, не означава нейното фактическо обезличаване. Като пещерен звяр тя тепърва ще получава възможности от окаяната ни политическа действителност да консумира дивиденти, да поглъща самопредложили й се жертви, да се “цивилизова”, както лакея, който сервира масата на своите сити господари...
Струва ни се, че Волен Сидеров знае отлично “позитивите” за себе си в съвременната обществена ситуация (или му са обяснени на разбираем език) и той ще продължи да води редица привърженици на националното ни движение в задънена улица, ще прави всичко възможно, за да не позволи обединението на национално мислещите българи в името на една целебна за Отечеството ни кауза.
Полезно е, следователно, и в бъдеще читателите и симпатизантите на "Нова Зора" да бъдат осведомявани за истинския облик на Сидеров и сидеровци, за провокационната им роля на задушители на българската идея в модерния глобализиращ се свят. Налага ни се да проумеем, че националното движение на мислеща България вече се атакува не единствено “отвън”, от финансирани от чужбина неправителствени организации и наемници, а и “отвътре”, от такива партии като “Атака”, които си служат привидно с речника и идеите на българските патриоти, на българския национализъм, а на практика ерозират, пародират, изкривяват всичко, което е българско и родно, което е и на “ползу роду”.

 

"Нова Зора" - брой 22 - 3 юни 2008 г.

http://www.novazora.net/2008/issue22/story_01.html