Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
03.06.2008 г.

Лумпенизирането на “Атака”

"Зора"

През последната седмица станахме свидетели на твърде странни сцени пред Софийския съд. Разбира се, бихме могли да ги определим и другояче. Но млъкни, сърце! Волен Сидеров и неговата съпруга бяха изправени пред съдебна колегия с обвинения по един битов инцидент, който общо взето, е толкова миниатюрен и страхливо пошъл, че унижава както обвиняемите, така и обвинителите. Пътен инцидент! Някой блъснал, без видими повреди на превозните средства, другиго. Този някой се уплашил, започнал да гърми с пищов, изрекъл бабаитски ругатни. Онзи, който ударил, пък се свил като мишок, започнал да се оглежда дали колата на татенцето ще му се притече на помощ. За зла участ този, който гърмял с пищова, както и верният му едрокалибрен паж, били депутати, а другият бил бизнесмен - студент, или нека кажем, кандидат за богат човек. Сиреч и двете страни - типични чеда на новото време!

28.04.2009 г.

Аграрната политика:
Има ли ляво и дясно?

Ст.н.с. д-р Огнян БОЮКЛИЕВ

През последните 15 години напълно бе разбита административната структура на аграрното министерство. От една страна, липсват необходимите механизми за контрол като оперативна аграрна статистика, регистър на земеделските производители, система за идентификация на животните и т.н., и т.н. и формално се изпълняват изискванията на ЕС за изграждане на адекватни административни структури. Вече повече от 10 години се изгражда система за идентификация на животните, струваща милиони, все европейски пари. На третата година от пълноправното ни членство тази система трябваше да проработи. Без нея животновъдите не могат да получат полагащите им се от 70 до 100 евро на глава добитък. Пълен хаос цари и при субсидията за декар обработваема земя. Вносът на плодове и зеленчуци, сухи млека и суроватки, сланина и други нискокачествени местни продукти е напълно безконтролень пак по същите причини.

28.04.2009 г.

Мнимата левица си отиде, истинската дойде!

Георги ГЕОРГИЕВ
гр. Шипка

Чета в. “Нова Зора” откакто излиза. Нещо повече – не по-малко от 50 са приятелите и колегите, които съм приобщил към богатото с идеи, политически анализи и прогнози издание. Убеден съм, че читателите на “Нова Зора” реално са над 25 000. Защото тези, които познавам в София, Ловешко и Казанлъшко, предават вестника на един или двама приятели и съседи.
Интересът към вестника нарасна сега, преди изборите, защото в него се води ясна и принципна полемика. Впечатлява позицията на Минчо Минчев, поднесена с публицистична дарба. Конкретният повод, който ме подтикна да взема перото, е страстната статия на колегата и приятеля Методи Георгиев, поместена в бр.14 “Ние левите и Станишев един от нас”.
И аз се питам, имат ли основания Илия Божинов и другите да отцепват и грабят “Българската левица”? Слушам ги и си мисля защо да залъгваме хората с неосъществими идеи и проекти? Да вземем становището им за безплатната медицинска помощ. И аз, и всеки беден българин е за това, но как може да се осъществи то при “остатъчна” държава? Как ще се осигурят заслужени високи заплати на лекари, професори, специалисти? Откъде ще дойдат толкова много средства за лекарства, информационно обслужване и модернизация? Онази държава, която хулят, държеше в ръцете си постоянно нарастващия национален доход.

страница: 1  2  ...  44  45 
28.04.2009 г.

Аграрната политика:
Има ли ляво и дясно?

Ст.н.с. д-р Огнян БОЮКЛИЕВ

Ст.н.с. д-р Огнян БОЮКЛИЕВ работи в Института по аграрна икономика, автор е на повече от 80 научни и 104 научно-популярни публикации. Специализирал е в областта на аграрната икономика във Франция и в Япония. Бил е експерт към Комисията по земеделие и гори на 36-ото и 37-ото народно събрание, участник е в повече от 30 международни проекта.
През последните 15 години напълно бе разбита административната структура на аграрното министерство. От една страна, липсват необходимите механизми за контрол като оперативна аграрна статистика, регистър на земеделските производители, система за идентификация на животните и т.н., и т.н. и формално се изпълняват изискванията на ЕС за изграждане на адекватни административни структури. Вече повече от 10 години се изгражда система за идентификация на животните, струваща милиони, все европейски пари. На третата година от пълноправното ни членство тази система трябваше да проработи. Без нея животновъдите не могат да получат полагащите им се от 70 до 100 евро на глава добитък. Пълен хаос цари и при субсидията за декар обработваема земя. Вносът на плодове и зеленчуци, сухи млека и суроватки, сланина и други нискокачествени местни продукти е напълно безконтролень пак по същите причини.
От друга страна, аграрното министерство е едно от най-многочислените. То има огромен бюджет – над 380 млн. лв. разходи, без в тях да се включват разходите на ДФ „Земеделие”, фонд „Тютюн” и агенция САПАРД. Това е причината вече осма година ДПС да владее земеделието като ресор и да не го отстъпва на друга политическа сила.
Какво обаче прави Аграрното министрество толкова апетитно място? Тук са съсредоточени множество икономически интереси, включително и престъпни. Земеделието е отрасъл, в който както в цяла Европа, така и у нас влизат най-много пари от бюджета на ЕС. Освен това всеки ден се храним, а това са бързо оборотни стоки. Тук са съсредоточени огромни държавни активи – държавна земя, напоителни системи, огромни по стойност имоти. Огромна е и административната „машина”. Общата численост на вписаните в регистъра на административните структури служители е над 30 хиляди души – 7 изпълнителни агенции, 5 национални служби, 2 института, 2 изпитателни центъра, 1 инспекция. Тук трябва да прибавим и ДФ „Земеделие”, Селскостопанска академия и над 150 професионални училища. Май са повече от армията?! Само държавните поръчки по обслужването на тази администрация са достатъчни да захранят огромен обръч от фирми...
Обърнахме се с изпреварващ въпрос към ст.н.с. Огнян Боюклиев - Какъв е изходът?
- В духа на вашия вестник ще кажа: Да си върнем България. Нужна е политическа воля, компетентност, решителност и смело управление. Аграрната политика трябва да се фокусира преди всичко върху прекратяването на съществуващото досега безнаказано нарушаване на законите и правилата на пазара и прекъсване на олигархическите отношения между държавата и бизнеса, към повишаване стойността на земята и стойността на труда. Едва тогава българските фермери ще могат да се почувстват българи в собствената си страна и да произвеждат с достойнство за себе си и своите съграждани. Така както са го правили столетия наред в България.

 

В България лявото и дясно са безкрайно объркани понятия. Класическото определение, че малкото икономическа свобода е ляво, а многото – дясно, е безнадеждно остаряло. Причините за това са много, но тук няма да се спирам на тях.
Днес разграничението ляво - дясно е в най-вече в принципа колко добра е дадена политика за обществото. В този контекст ляво е това, което е добро за мнозинството от хората. Изхождайки от тази постановка можем спокойно да кажем, че лява е тази политика, която защитава преди всичко дребния и средния собственик - т.е. масовия собственик. И това трябва да е основната грижа на всяка модерна социална държава.
Какво е състоянието на българската аграрна сфера в момента?
След близо три години пълноправно членство на България в Европейския съюз селското ни стопанство продължава да е в дълбоката криза, в която се намира повече от 15 години. Засегнати са всички страни на възпроизводствения процес: поземлените, биологичните, климатичните и водните ресурси, материалната база, работната сила, обемът и структурата на производството, вътрешното потребление, експортът, доходите и инвестициите.
Продължава да намалява ефективността и конкурентоспособността на нашите продукти в прясно и преработено състояние. След 2006 г. България стана нетен вносител на храни – 60% от суровото мляко, 90% от говеждото и телешкото месо, над 70% от плодовете и зеленчуците и много други са внос. И това при възможностите, които създават финансовите фондове на ЕС, от които до края на 2008 г. можехме да усвоим минимум 2–2.5 млрд. евро от преки плащания на хектар обработваема земя, от средства по програмата за развитие на селските райони, от неусвоените средства по програма САПАРД и от другите предприсъединителни фондове. Усвоени са обаче не повече от 30% от тези полагащи се на българския производител средства.
Оказа се, че парите на ЕС, предназначени за модернизиране на българското земеделие, на практика са потънали в ограничен кръг точно определени фирми! Целта на всички предприсъединителни програми беше със средства на европейския данъкоплатец да се модернизира България и стандартът на живот на българите да се приближи до стандарта в Европа. Управляващите обаче решиха, че тези пари са предназначени за тях, за да ги направят по-богати. В нито една от новоприетите страни средствата за земеделие не са отишли в толкова ограничен кръг от лица.

 

В Румъния например 45% от регистрираните земеделски производители са се възползвали от САПАРД, у нас – по-малко от 6 %. Чрез САПАРД само за 3-4 години Полша успя напълно да телефонизира селата и да изгради модерни ВиК системи. В България САПАРД е напълно провалена програма. На практика тя не помогна да се разреши нито един проблем в българското земеделие. Това е истината и вече едва ли някой може да я оспори.
Присъединяването на България към ЕС я изправи пред нови предизвикателства - обща селскостопанска политика, общ пазар, конкурентност, миграция и демографски проблеми. Променят се и глобалните условия – глобални промени в климата, глобализация и либерализация на световния пазар, промени в предпочитанията на обществото. Политиката на държавата ни през последните десет години трябваше да бъде съобразена с тези предизвикателства и с промените в Общата селскостопанска политика на ЕС - от секторна към териториална политика, от субсидии към инвестиции, от централизирано към регионално администриране.
Никоя от старите политически партии обаче не пожела да извърши такава радикална промяна. Аграрните идеологии на тези партии се позовават предимно на миналото – нашите леви обясняват проблемите днес с ликвидационните съвети от началото на 90-те години, а техните опоненти от дясно обясняват проблемите в земеделието с тоталитарния период от 1944 г. до 1990 г. Това обаче е заобикаляне на проблема. Историята със сигурност обуславя сегашното състояние, но на практика няма как да се върнем назад и да поправим грешките отпреди 20 или 60 години. Освен това съществуват редица примери, които показват, че нито едните, нито другите са невинни. В периода на ликвидационните съвети (1992-1994 г.) млечните крави в България намаляха 5 пъти спрямо броя им отпреди 1989 г., а през 2007 г. и 2008 г. - 3 пъти.
Какво предлагат европейските социалисти?
За предстоящите избори за Европейски парламент Партията на Европейските социалисти заявява: ”Ние ще подкрепим нова модерна Обща селскостопанска политика, която насърчава всеобхватното развитие на селските райони, традиционните ценности и основната роля на земеделските производители. Признавайки ролята на селското стопанство по опазване на околната среда, осигуряване качество на храните и сигурност на снабдяването, опазване на ландшафта, ние ще се стремим към опазване традиционния местен гено-фонд - животните и растенията. Съхраняване на помощите за малките земеделски производители. Необходимо е да се разчита на голям брой малки земеделски производители в защитата и грижата за околната среда в селските райони на света.”
Какво трябва да предложи една модерна лява политика у нас?
Първо. В България левите политически сили изповядват и реализират точно обратната политическа линия. Вярно, е че 90 % от земеделската земя е в ръцете на дребни собственици, разделена на около 11 милиона парцела от по 2, 3 и 5 декара. Част от тази земя се обработва самостоятелно, друга се отдава под аренда, трета е оставена пустееща в очакване на по-добри цени, за да се продаде. Това обаче не означава, че трябва да се позволи най-скъпото - българската земя, да се концентрира в ръцете на шепа собственици.
Българската държава трябва да заеме мястото си на арбитър в отношенията между арендатора и арендодателя у нас (така, както е във всички европейски страни) и да защити правата и интересите на слабия, т.е. на масовия дребен собственик. През последните години българската държава не беше арбитър, а по-скоро лобист, изцяло в полза на едрите земевладелци и във вреда на дребните собственици на наследствени земеделски земи, а и на всички българи. За целта трябва да се предложи ново законодателството, регулиращо поземлените отношения, а именно усъвършенстване на принципите, правото, условията и размера на унаследяване, оземляване, ползване, опазване и собственост на земеделска земя.
Необходимо е да се установят справедливи регулаторни рамки при определяне на арендното плащане. Да се регламентира включване в арендното плащане и на справедлива част от субсидията, да се защити плодородието на земята и да се предотвратят злоупотребите с нейната собственост. Следователно, лявата политика в тази област означава защита на масовия характер на собствеността върху земеделската земя и подпомогане на нейното модерно комасирано обработване.
Второ. Изграждането на малки и средни преработвателни предприятия, собственост на земеделските производители е ключов проблем пред аграрната политика. Опитът от откровенно бандитския модел на усвояване на средсвата по програма САПАРД показа, че 60-70% от европейските пари бяха усвоени от големите преработвателни компании, които нямат нищо общо с производителя на суровината. С европейски пари се изградиха мощности, които преработват основно вносни дълбоко замразени меса - произвежда се смядовска луканка с аржентинско говеждо месо и кренвирши от вносна сланина, кожи, изрезки и костно брашно. В консервните предприятия 80% от плодовете и зеленчуците са вносни, в сиренето се влагат сухо мляко, суроватка, протеинови концентрати, растителни мазнини. Необходимо е създаване на микропредприятия за преработка на земеделската продукция. Ефективната лява политика означава стимулиране и защита производството на традиционни български аграрни суровини и преработването им в традиционни български продукти, превърнали се в наша запазена търговска марка.
Трето. Лявата политика означава още децентрализирация на управлението на страната и разширяване пълномощията на местната власт. Да се осигури икономически просперитет на малките общини и особено на тези от селските райони. Досега в България не се намери политическа сила, която да реализира на практика политика за насърчаване устойчивото развитие на селските райони, модернизиране на социалната инфраструктура и развитие на ефективни алтернативни дейности, които да спрат обезлюдяването на българските села. Трябваше например, да бъдат намерени устойчиви решения, които да преодолеят моноструктурността на местната икономика в районите с преобладаващо тютюнопроизводство и да се предложат алтернативи на тютюна като основен поминък. Но такива все още няма. Няма и цялостна програма за развитие на българските села. Нито лява, нито дясна.
Четвърто. Държавата трябва да гарантира сигурността на земеделските производители и на произведената от тях продукция. Няма целеви програми и специални мерки по отношение на дейностите, подпомагащи земеделското производство за хидромелиорации, растителна защита и агрохимия, ветеринарно дело. Никой не разработва и не прилага активна държавна социална политика за заетите в земеделския сектор, а осигурителният режим на земеделските производители отдавна се нуждае от усъвършенстване. По отношение на сигурността за реализация на земеделската продукция отдавна трябваше да се разшири мрежата от борси и тържища. Ние сме единствената страна в Европейския съюз, в която не е регламентирана директната продажба на земеделската продукция от земеделските производители. А такава мрежа за дирекни продажби – пазари, кооперативни магазини и др. п., вече е крайно необходима за крайния потребител, който се нуждае от храни с гарантирано качество и хранителен състав. И не на последно място, трябва да се предприемат решителни мерки за прекратяване на откровения грабеж на финансови средсва от фондовете на Европейския съюз за земеделие и развитие на селските райони.
За постигането на тези цели са нужни политическа воля, компетентност, решително и смело управление. Затова политиката трябва да се фокусира преди всичко върху прекратяването на съществуващото сега безнаказано нарушаване на законите и правилата на пазара, прекъсване на олигархичните отношения между държавата и бизнеса, повишаване стойността на земята и стойността на труда.

"Нова Зора" - брой 16 - 28 април 2009 г.

http://www.novazora.net/2009/issue16/story_03.html