Политическа партия "Нова Зора"
Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
24.06.2008 г.

Нацията отново търси себе си

Ст.н.с. д-р Петър ВЕЛЧЕВ

Никога в България не се е говорило и писало толкова много на тема националната "идентичност". Тази гръмко звучаща чуждица, както често става у нас, се превърна в мисловен и езиков шаблон, употребяван за щяло и нещяло. Всъщност става дума за културно-историческата ни самобитност, а причините за толкова усиленото й обсъждане са поне две: първо, нашата самобитност има всички основания да се чувства застрашена и отвън, и отвътре; второ, по силата на политически обстоятелства България е принудена хем да влезе в общежитието на други култури, нации и държави, хем да се оразличи от тях.
Трудна диалектика!
И сякаш все ни се налага да се явяваме на невзети "изпити" по история, за да търсим своя устойчив образ във времето, да спорим доколко е той автентичен, и т.н.
Достатъчно е да си припомним, в недалечното минало, острастените спорове за държавен герб, е също и проведения, хайде да го наречем референдум "Великите българи", който ни поднесе някои будещи недоумение резултати.
Сега подобна проблематика отново изплува от глъбините на колективната психология. И отново е поверена на вездесъщата масова култура. Този път - по повод кампанията "Българските символи", имаща за цел да избере изображение върху българския вариант на монетата "евро". На 15 юни т.г. БНТ излъчи номинацията на петте предлагани символа: Мадарския конник, кирилицата, розата, Царевец, Рилския манастир.

24.06.2008 г.

Революция на рододендроните

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

 

През далечната 1980 г. българските алпинисти насочиха поглед към хималайските осемхилядници. 1300-годишнината на българската държава трябваше да бъде отбелязана с изкачване на един от най-високите върхове на земята - Лхоце (8511 м). Националната експедиция през 1981 г. беше предшествана от разузнаване, което извършихме с майсторите на спорта Христо Проданов и Методи Савов.
Когато през март 1980 г. кацнахме в загадъчното хималайско кралство, станахме свидетели на странни демонстрации. По това време свещените крави и велорикшите бяха повече от автомобилите и големите улици около кралския дворец бяха свободни. Демонстрантите се движеха в индийска нишка по осевата линия с превръзка на устата... “Тихите” демонстрации се оказаха в подкрепа на многопартийната демокрация, която беше просъществувала само 10 години (1950-1960), след което кралят Махендра разпуснал политическите партии, прогонил половината лидери в Индия, а останалата половина тикнал в затвора. Безпартийната демокрация за 20 години беше направила от Непал рай за туристи и хипита, но в същото време не можа да придвижи държавата от последното място по жизнен стандарт в Азия. Народът негодуваше, но на всеки ъгъл стоеше армията с плетени щитове и бамбукови тояги.

24.06.2008 г.

Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни?

Людмил НЕДЯЛКОВ

Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
В същото време, докато президентът даваше интервю за в. „Труд”, премиерът се стягаше за командировка в САЩ, а когато президентът се появи в предаването на Бареков по Би Ти Ви (18.06.2008 г.), Станишев вече беше в Ню Йорк. От далечна Америка премиерът даде да се разбере, че се е запознал с казаното от Първанов, но откликна многозначително на президентската покана за диалог: диалог на четири очи - да, но не и публично обсъждане на повдигнатите въпроси. При завръщането си от САЩ премиерът щял да разговаря с Първанов за реформата, но щял да му докладва и за резултатите от своята визита, които били „извънредно полезни за България”.

 


24.06.2008 г.

Политик на честта и великодушието

Н. А. Киряев ще живее в сърцата и паметта на българския и руския народ

 

Олга РЕШЕТНИКОВА,
кандидат на историческите науки 

Освободителната Руско-турска война още не е започнала, а Ф. М. Достоевски писал в своя “Дневник на писателя”, през ноември 1871 г., че когато Русия освободи славяните от вековното чуждо иго, ще се намерят такива, които за нищо на света няма да признаят войната за велик подвиг. Напротив, ще изтъкнат политическата, а после и "научната" истина, че ако я нямаше освободителката Русия, те отдавна-отдавна да са се освободили от турците сами или с помощта на Европа. Освен това - предупреждава Достоевски - някои дори за турците ще говорят с по-голямо уважение, отколкото за Русия, ще се подмилкват пред европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват срещу нея. Ще почнат да говорят как, видите ли, Русия освободи България “пътем”, решавайки своите външнополитически задачи, разчитайки ако не да погълне, то поне да подчини славяните. Онзи, който разбира цялото величие и святост на руското дело, ще бъде обречен на насмешка, ненавист и дори политическо преследване.
Всичко се сбъдна, както бе писано. Веднага след Освободителната война се чуха гласове, че Русия освободи България не навреме, не така, както трябваше, та резултатите от войната да имат необходимата тежест. Подобни мнения са актуални и досега и особено процъфтяват в последно време. Както и преди, отпор им дават честни хора, обективни, и които, за щастие, са доста на брой. Те са верни на истината, каквито са и заветите на бащите и дедите им, и в тях се разбиват опитите на псевдоучени и поборници за "политическа коректност" да “освободят” българина от бремето на паметта за вековното турско робство, за героите от Априлското въстание, за светите мъченици от Батак...
Ф. М. Достоевски точно очерта посоката на русофобската ревизия на историята на освободителната Руско-турска война, само че руският гений не можа да предположи, че не другаде, а именно в България някой ще предложи на Шипка да се издигне паметник на Сюлейман паша и неговите приближени.

17.06.2008 г.

Трябва ли да спра да се боря

Как и защо ПП "АТАКА" се лумпенизира

 

Антонина ИВАНОВА, Димитровград

Тежко и трудно е да се признае, но ПП „Атака” не е и никога не е била национално отговорна и патриотична организация. Още от самото си зараждане. Всъщност как явлението Волен Сидеров се появи на политическата сцена като лидер на „националистическата” партия, в. „Нова Зора” неведнъж вече разяснява пред своите читатели. Всеки здравомислещ българин знае чие отроче и чий сателит е партия „Атака”. Но нека се върнем малко назад, във времето на президента Желю Желев, за да припомним няколко факта. И те са свързани със ситуацията, която се оформи с времето. Тогава, Република Македония бе призната от страна на България. Имаше и множество отстъпления и предателства на българската дипломация. Последва "народно въстание" - на 10 януари 1997 г., после дойде дойде на власт Иван Костов и обяви (при гласуването в парламента на Рамковата конвенция за националните малцинства), че веднъж завинаги е погребал българския национализъм. По-късно Командирът разбра, че е прибързал с това изявление и реши да „поправи” грешката. Извади на политическата сцена едно палячовско, гротескно лице на българския национализъм, сякаш за да бъде той завинаги компрометира пред българското общество. Паралелно с него "проклятието на България" Ахмед Доган, виждайки все по-ясно несъстоятелността на ДПС, „подсказа”, че е нормално и даже е добре в България да има българска националистическа партия. А щом Ахмед Доган хвърли някаква реплика в публичното пространство, то няма начин казаното да не се случи. Така е от времето на възродителния процес, чийто идеен вдъхновител и изпълнител бе самият той, та до наши дни. Сметката му не бе особено сложна: кой друг, ако не някой нов фюрер, ще събира и стяга редиците на електората му? На Доган му трябваше плашило. И той реши да си го отгледа и финансира. И ето го новият месия, който хем ще дава лъжливи надежди на отчаяния народ, хем ще изпуска парата на социалното напрежение чрез крясъци по митингите и по „любимата на народа” телевизия СКАТ, хем ще играе както кукловодите му наредят.

 


страница: 1  2  ...  43  44  45  46 
28.04.2009 г.

Аграрната политика:
Има ли ляво и дясно?

Ст.н.с. д-р Огнян БОЮКЛИЕВ

Ст.н.с. д-р Огнян БОЮКЛИЕВ работи в Института по аграрна икономика, автор е на повече от 80 научни и 104 научно-популярни публикации. Специализирал е в областта на аграрната икономика във Франция и в Япония. Бил е експерт към Комисията по земеделие и гори на 36-ото и 37-ото народно събрание, участник е в повече от 30 международни проекта.
През последните 15 години напълно бе разбита административната структура на аграрното министерство. От една страна, липсват необходимите механизми за контрол като оперативна аграрна статистика, регистър на земеделските производители, система за идентификация на животните и т.н., и т.н. и формално се изпълняват изискванията на ЕС за изграждане на адекватни административни структури. Вече повече от 10 години се изгражда система за идентификация на животните, струваща милиони, все европейски пари. На третата година от пълноправното ни членство тази система трябваше да проработи. Без нея животновъдите не могат да получат полагащите им се от 70 до 100 евро на глава добитък. Пълен хаос цари и при субсидията за декар обработваема земя. Вносът на плодове и зеленчуци, сухи млека и суроватки, сланина и други нискокачествени местни продукти е напълно безконтролень пак по същите причини.
От друга страна, аграрното министерство е едно от най-многочислените. То има огромен бюджет – над 380 млн. лв. разходи, без в тях да се включват разходите на ДФ „Земеделие”, фонд „Тютюн” и агенция САПАРД. Това е причината вече осма година ДПС да владее земеделието като ресор и да не го отстъпва на друга политическа сила.
Какво обаче прави Аграрното министрество толкова апетитно място? Тук са съсредоточени множество икономически интереси, включително и престъпни. Земеделието е отрасъл, в който както в цяла Европа, така и у нас влизат най-много пари от бюджета на ЕС. Освен това всеки ден се храним, а това са бързо оборотни стоки. Тук са съсредоточени огромни държавни активи – държавна земя, напоителни системи, огромни по стойност имоти. Огромна е и административната „машина”. Общата численост на вписаните в регистъра на административните структури служители е над 30 хиляди души – 7 изпълнителни агенции, 5 национални служби, 2 института, 2 изпитателни центъра, 1 инспекция. Тук трябва да прибавим и ДФ „Земеделие”, Селскостопанска академия и над 150 професионални училища. Май са повече от армията?! Само държавните поръчки по обслужването на тази администрация са достатъчни да захранят огромен обръч от фирми...
Обърнахме се с изпреварващ въпрос към ст.н.с. Огнян Боюклиев - Какъв е изходът?
- В духа на вашия вестник ще кажа: Да си върнем България. Нужна е политическа воля, компетентност, решителност и смело управление. Аграрната политика трябва да се фокусира преди всичко върху прекратяването на съществуващото досега безнаказано нарушаване на законите и правилата на пазара и прекъсване на олигархическите отношения между държавата и бизнеса, към повишаване стойността на земята и стойността на труда. Едва тогава българските фермери ще могат да се почувстват българи в собствената си страна и да произвеждат с достойнство за себе си и своите съграждани. Така както са го правили столетия наред в България.

 

В България лявото и дясно са безкрайно объркани понятия. Класическото определение, че малкото икономическа свобода е ляво, а многото – дясно, е безнадеждно остаряло. Причините за това са много, но тук няма да се спирам на тях.
Днес разграничението ляво - дясно е в най-вече в принципа колко добра е дадена политика за обществото. В този контекст ляво е това, което е добро за мнозинството от хората. Изхождайки от тази постановка можем спокойно да кажем, че лява е тази политика, която защитава преди всичко дребния и средния собственик - т.е. масовия собственик. И това трябва да е основната грижа на всяка модерна социална държава.
Какво е състоянието на българската аграрна сфера в момента?
След близо три години пълноправно членство на България в Европейския съюз селското ни стопанство продължава да е в дълбоката криза, в която се намира повече от 15 години. Засегнати са всички страни на възпроизводствения процес: поземлените, биологичните, климатичните и водните ресурси, материалната база, работната сила, обемът и структурата на производството, вътрешното потребление, експортът, доходите и инвестициите.
Продължава да намалява ефективността и конкурентоспособността на нашите продукти в прясно и преработено състояние. След 2006 г. България стана нетен вносител на храни – 60% от суровото мляко, 90% от говеждото и телешкото месо, над 70% от плодовете и зеленчуците и много други са внос. И това при възможностите, които създават финансовите фондове на ЕС, от които до края на 2008 г. можехме да усвоим минимум 2–2.5 млрд. евро от преки плащания на хектар обработваема земя, от средства по програмата за развитие на селските райони, от неусвоените средства по програма САПАРД и от другите предприсъединителни фондове. Усвоени са обаче не повече от 30% от тези полагащи се на българския производител средства.
Оказа се, че парите на ЕС, предназначени за модернизиране на българското земеделие, на практика са потънали в ограничен кръг точно определени фирми! Целта на всички предприсъединителни програми беше със средства на европейския данъкоплатец да се модернизира България и стандартът на живот на българите да се приближи до стандарта в Европа. Управляващите обаче решиха, че тези пари са предназначени за тях, за да ги направят по-богати. В нито една от новоприетите страни средствата за земеделие не са отишли в толкова ограничен кръг от лица.

 

В Румъния например 45% от регистрираните земеделски производители са се възползвали от САПАРД, у нас – по-малко от 6 %. Чрез САПАРД само за 3-4 години Полша успя напълно да телефонизира селата и да изгради модерни ВиК системи. В България САПАРД е напълно провалена програма. На практика тя не помогна да се разреши нито един проблем в българското земеделие. Това е истината и вече едва ли някой може да я оспори.
Присъединяването на България към ЕС я изправи пред нови предизвикателства - обща селскостопанска политика, общ пазар, конкурентност, миграция и демографски проблеми. Променят се и глобалните условия – глобални промени в климата, глобализация и либерализация на световния пазар, промени в предпочитанията на обществото. Политиката на държавата ни през последните десет години трябваше да бъде съобразена с тези предизвикателства и с промените в Общата селскостопанска политика на ЕС - от секторна към териториална политика, от субсидии към инвестиции, от централизирано към регионално администриране.
Никоя от старите политически партии обаче не пожела да извърши такава радикална промяна. Аграрните идеологии на тези партии се позовават предимно на миналото – нашите леви обясняват проблемите днес с ликвидационните съвети от началото на 90-те години, а техните опоненти от дясно обясняват проблемите в земеделието с тоталитарния период от 1944 г. до 1990 г. Това обаче е заобикаляне на проблема. Историята със сигурност обуславя сегашното състояние, но на практика няма как да се върнем назад и да поправим грешките отпреди 20 или 60 години. Освен това съществуват редица примери, които показват, че нито едните, нито другите са невинни. В периода на ликвидационните съвети (1992-1994 г.) млечните крави в България намаляха 5 пъти спрямо броя им отпреди 1989 г., а през 2007 г. и 2008 г. - 3 пъти.
Какво предлагат европейските социалисти?
За предстоящите избори за Европейски парламент Партията на Европейските социалисти заявява: ”Ние ще подкрепим нова модерна Обща селскостопанска политика, която насърчава всеобхватното развитие на селските райони, традиционните ценности и основната роля на земеделските производители. Признавайки ролята на селското стопанство по опазване на околната среда, осигуряване качество на храните и сигурност на снабдяването, опазване на ландшафта, ние ще се стремим към опазване традиционния местен гено-фонд - животните и растенията. Съхраняване на помощите за малките земеделски производители. Необходимо е да се разчита на голям брой малки земеделски производители в защитата и грижата за околната среда в селските райони на света.”
Какво трябва да предложи една модерна лява политика у нас?
Първо. В България левите политически сили изповядват и реализират точно обратната политическа линия. Вярно, е че 90 % от земеделската земя е в ръцете на дребни собственици, разделена на около 11 милиона парцела от по 2, 3 и 5 декара. Част от тази земя се обработва самостоятелно, друга се отдава под аренда, трета е оставена пустееща в очакване на по-добри цени, за да се продаде. Това обаче не означава, че трябва да се позволи най-скъпото - българската земя, да се концентрира в ръцете на шепа собственици.
Българската държава трябва да заеме мястото си на арбитър в отношенията между арендатора и арендодателя у нас (така, както е във всички европейски страни) и да защити правата и интересите на слабия, т.е. на масовия дребен собственик. През последните години българската държава не беше арбитър, а по-скоро лобист, изцяло в полза на едрите земевладелци и във вреда на дребните собственици на наследствени земеделски земи, а и на всички българи. За целта трябва да се предложи ново законодателството, регулиращо поземлените отношения, а именно усъвършенстване на принципите, правото, условията и размера на унаследяване, оземляване, ползване, опазване и собственост на земеделска земя.
Необходимо е да се установят справедливи регулаторни рамки при определяне на арендното плащане. Да се регламентира включване в арендното плащане и на справедлива част от субсидията, да се защити плодородието на земята и да се предотвратят злоупотребите с нейната собственост. Следователно, лявата политика в тази област означава защита на масовия характер на собствеността върху земеделската земя и подпомогане на нейното модерно комасирано обработване.
Второ. Изграждането на малки и средни преработвателни предприятия, собственост на земеделските производители е ключов проблем пред аграрната политика. Опитът от откровенно бандитския модел на усвояване на средсвата по програма САПАРД показа, че 60-70% от европейските пари бяха усвоени от големите преработвателни компании, които нямат нищо общо с производителя на суровината. С европейски пари се изградиха мощности, които преработват основно вносни дълбоко замразени меса - произвежда се смядовска луканка с аржентинско говеждо месо и кренвирши от вносна сланина, кожи, изрезки и костно брашно. В консервните предприятия 80% от плодовете и зеленчуците са вносни, в сиренето се влагат сухо мляко, суроватка, протеинови концентрати, растителни мазнини. Необходимо е създаване на микропредприятия за преработка на земеделската продукция. Ефективната лява политика означава стимулиране и защита производството на традиционни български аграрни суровини и преработването им в традиционни български продукти, превърнали се в наша запазена търговска марка.
Трето. Лявата политика означава още децентрализирация на управлението на страната и разширяване пълномощията на местната власт. Да се осигури икономически просперитет на малките общини и особено на тези от селските райони. Досега в България не се намери политическа сила, която да реализира на практика политика за насърчаване устойчивото развитие на селските райони, модернизиране на социалната инфраструктура и развитие на ефективни алтернативни дейности, които да спрат обезлюдяването на българските села. Трябваше например, да бъдат намерени устойчиви решения, които да преодолеят моноструктурността на местната икономика в районите с преобладаващо тютюнопроизводство и да се предложат алтернативи на тютюна като основен поминък. Но такива все още няма. Няма и цялостна програма за развитие на българските села. Нито лява, нито дясна.
Четвърто. Държавата трябва да гарантира сигурността на земеделските производители и на произведената от тях продукция. Няма целеви програми и специални мерки по отношение на дейностите, подпомагащи земеделското производство за хидромелиорации, растителна защита и агрохимия, ветеринарно дело. Никой не разработва и не прилага активна държавна социална политика за заетите в земеделския сектор, а осигурителният режим на земеделските производители отдавна се нуждае от усъвършенстване. По отношение на сигурността за реализация на земеделската продукция отдавна трябваше да се разшири мрежата от борси и тържища. Ние сме единствената страна в Европейския съюз, в която не е регламентирана директната продажба на земеделската продукция от земеделските производители. А такава мрежа за дирекни продажби – пазари, кооперативни магазини и др. п., вече е крайно необходима за крайния потребител, който се нуждае от храни с гарантирано качество и хранителен състав. И не на последно място, трябва да се предприемат решителни мерки за прекратяване на откровения грабеж на финансови средсва от фондовете на Европейския съюз за земеделие и развитие на селските райони.
За постигането на тези цели са нужни политическа воля, компетентност, решително и смело управление. Затова политиката трябва да се фокусира преди всичко върху прекратяването на съществуващото сега безнаказано нарушаване на законите и правилата на пазара, прекъсване на олигархичните отношения между държавата и бизнеса, повишаване стойността на земята и стойността на труда.

"Нова Зора" - брой 16 - 28 април 2009 г.

http://www.novazora.net/2009/issue16/story_03.html