Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
05.10.2017 г.

Надеждата не чака ва вашия перон

Минчо МИНЧЕВ 

Открито писмо

до г-жа Корнелия Нинова, председател на БСП и на Политическия съвет на коалиция „БСП за България“

Уважаема госпожо

Нинова,

Вече много месеци Политическият съвет на Коалиция „БСП за България“, на която Вие сте председател, не е свикван и този факт предпоставя невъзможността за диалог, още по-малко за равнопоставеност на участниците в Коалицията, което иначе би било най-естествената форма на общуване между съратници. Това обстоятелство, което не говори за крепко коалиционно здраве и издава рецидивите на може би зле прикривана авторитарност, според мен е крайно непродуктивно като политическа практика за едно колективно дело, и то е, което ме кара да се обърна към Вас с това писмо.

Пиша Ви не само защото натрупаните мълчания достигнаха своя предел и не само защото негативното отношение към ПП „Нова Зора“ отбеляза отдавна застрашителен пик, а  поради скоротечния процес на накърняване на политическите цели на Коалицията, които прокламирахме и в които хиляди хора повярваха. Ние, „БСП за България“, твърдяхме, че ние сме промяната, че ние сме алтернативата, че едва ли не ние сме пътят, истина и животът; че ние сме волята и енергията на лява България; че сме и ще бъдем концентрираният патриотичен отпор на геноцидните политики и практики на прехода спрямо българския народ; че водени от Вас, чаровния и очакван образ на промяната в БСП, тръгваме на честен и открит разговор с народа за нови спасителни национални хоризонти и нови социални отговорности и приоритети.

Днес за съжаление от всичко това останаха по-скоро само намерения, отколкото някакви видими резултати. 


04.10.2017 г.

С мярка на непримиримост и всеотдайност

• или защо вярват на „Нова Зора” в Плевен

Това, което наричаме преход, разруши не само достоянията на българското общество в материалната сфера, но и нанесе неотвратима рана в идейната убеденост и отдаденост на хората на социалната кауза. Във време на срутени кумири и рухнали мечти, във време на резигнация и пълзящ нихилизъм стана почти невъзможно да намериш и да събереш на едно място и млади, и възрастни, които най-напред се интересуват от правдата и истината, а повече от всичко обичат най-вече отечеството си.

Има обаче и опровержения. Такъв е случаят с общинската и областна организация на ПП “Нова Зора” в гр. Плевен. Онези, които все още си спомнят и знаят какво е партиен и организационен живот, какво е идейна сплотеност и патриотизъм, които се интересуват как се постига това в днешни условия, може да потърсят Евгения Иванова, областен председател на партия “Нова Зора” в гр. Плевен. Тя е причината, аргументът и двигателят на една завидна организационна активност, с която трудно може да се похвали някоя друга обществена организация в града.


22.09.2017 г.

Тодор Живков: "Им един... Той България като чифлик ще я продаде"

Минчо МИНЧЕВ 

 

Връщам се там, където приключих наполовина своя разказ за срещата ми с Тодор Живков на 11 септември 1996 г. Накрая споменах и Москва и вече си мисля, че моето писание досущ заприличва на руска матрьошка: разказ в разказа, че и още един в добавък. Но така е в живота. Отдавна съм наясно, че нищо в него не става случайно и само за себе си. Колкото и несистемна да изглежда подредбата на случки и преживявания, в края на краищата излиза, че всичко е подчинено на удивителна закономерност и целеполагане, на една желязна логика и последователност. Тъкмо затова и споменах, че в онзи ден, на 12 ноември 1976 г., за втори път почувствах как омекнаха колената ми. Тодор Живков на сбогуване изрече сакралната препоръка за моя по-нататъшен път в живота, в смисъл, че нямало нищо по-достойно от това да карам влакове и да пиша такива стихове. Първият партиен и държавен ръководител, чиято дума не ставаше на две, си замина и увлечен и вглъбен в неразборията и шумотевицата на т. нар. мултипликационен подход, който тогава го занимаваше, едва ли можеше и да се досети дори, че всъщност в своята добронамереност и оценка е произнесъл една неотвратима присъда над моя съкровена тайна и мечта.

 

С две думи, налага се в този мой разказ в разказа да отворя страничка, и за кратко макар, да защриховам тогавашната двойствена същност на собствения си живот. Бях локомотивен машинист, дръзнал пряко безсъници, скорости и разстояния, да поеме по нелекия път на избраниците на словото. Поетът Андрей Германов ме бе наградил в един анонимен национален конкурс, а след като любимият ми поет е преценил, можех ли да не оправдая доверието му! По-трудно ще е за читателя – нему дължа извинение, но ако все пак съм спечелил поне неговия интерес, надявам се, ще дочете това мое свидетелство до края, в което разбира се, не аз, а Тодор Живков е истинският субект на историята, докато моя милост е само нейният неизкушен от славата за изключителност свидетел.


20.09.2017 г.

Тодор Живков - една друга история

 

Минчо МИНЧЕВ

 

Тази история съм я разказвал стотици пъти. Нея няма да я намерите в мемоарите на Тодор Живков. Причината е същата, поради която Пикасо не пише за срещите си с Иля Еренбург, а Еренбург пояснява, че те не са момент от биографията на великия художник, а само знаменателен факт от собствената му биография. И ако има нещо странно и в известен смисъл парадоксално дори, това е, че сядам в петък, на 8 септември, да опиша за първи път тази своя среща с Тодор Живков, която условно започна на същия ден и дата, само че през далечната 1996 г. Чувствам обаче още сега потребността да споделя, че го правя не за да подчертая някаква своя въобразена значимост. Слава богу, срещу тази широко разпространена зараза съм като имунизиран. „Смирение паче гордости”, е казал мъдрецът, а майка ми като ме учеше на ум и разум, все ми повтаряше, милата, тези думи още от времето, когато трудно схващах тяхното значение.

Но искам да кажа и друго. Имам куража да се надявам, че поколенията, родени в годините около вихрушката, която отнесе България не в третия, а в четвъртия свят, все някога ще преосмислят топонимията на свободата и демокрацията. И че в черния пантеон на всемирното зло до понятия като Харвардски проект и Вашингтонски консенсус те ще успеят да запишат и юдинските имена не само на някои нисши офицери за специални поръчки като Ричард Ран и Роналд Ът, но и имената на нашенските туземни колониални администратори като Андрей Луканов, Желю Желев и още плеяда майкопродавци и отцеругатели.

Не крия, че това е мечтата ми. И макар тя да не е само моя, вярвам, че ще се сбъдне, защото господ забавя, но не забравя. И той няма да изтърпи такава чудовищна несправедливост един цял народ да чезне и вехне, а шепа думбази, ограбили труда му, да се разпореждат бездушно с неговия живот. И дай боже, това мое свидетелство да бъде онази молитва за справедливост, онзи макар и малък щрих в образа на истината в битката й с лъжата, който бог ще разчете като молитва на седем милиона българи.

И така, на онзи 8 септември, петък, някъде около 11 часа, в кабинета ми на главен редактор на сп. “Железопътен транспорт” извъня телефонът. Не иззвъня, а по-скоро изпищя. Някой от техниците в сградата на ул. “Иван Вазов” 3 само преди дни бе бракувал стария безукорно работещ „Сименс” и сега вместо поизтритата шайба и благородния му звънец, имах един, с цвета на жаба, апарат с клавиши и с глас на мотоциклет, пришпорен с мръсна газ. Към многото поводи за напрежение в петък това, както ми обясниха „натовско дарение”, добавяше като повод и себе си. И аз всеки път вдигах слушалката нервно. Така беше и този път.

- Търся Минчо Минчев – обяви глас, който ми звучеше някак познато.

Отговорих троснато – аз съм.

- Ти, бе, момче – продължаваше гласът отсреща, - можеш ли да дойдеш при мен в понеделник в 2 часа?

И къде да дойда, отвърнах почти ядосано, някой ми предлагаше среща, без да обяви кой е, и без да назове къде е мястото й. Отсреща обаче простичко допълниха:

- На „Секвоя” 20.

Аз знаех кой живее на „Секвоя” 20, и в последвалата пауза успях да съобразя, че трябва да запитам кой се обажда. И чух краткото:

- Тодор Живков.


25.09.2016 г.

Генералът на българскта надежда

На националното съвещание в НДК на 10 септември, изненадващо и за самия себе си, поисках думата. Бяха говорили вече и председателят на БСП Корнелия Нинова, и кандидатите за президент и вицепрезидент ген. Румен Радев и Илияна Йотова. Дискусия нямаше. Видя се, че активът на БСП приема кандидатпрезидентската двойка. Открои се и замисълът на ръководството: в създадената от управляващите вътрешнополитическа обстановка на „тука има – тука няма”, във все по-недвусмислените опити на външни сили и интереси да бъде повлиян българският избирател в изборите за президент, коалиция „БСП лява България” се явява с твърда увереност, с ясни критерии в избора на своите кандидати и с добра кондиция в предстоящата изборна битка за победа. Разговорът и поставените въпроси от залата, с нюанси от организационно-технически характер, съвсем естествено вече сваляха политическия градус на събитието, започнало с горещи призиви за победа „по медковски”, сиреч, седем пъти подред! – от представителя на община Медковец Димитър Макавеев.

ген. Румен Радев и Илияна Йотова


страница: 1  2  ...  43  44 
25.01.2013 г.

Кой е „ПРОТИВ” е кой е „ЗА” АЕЦ “БЕЛЕНЕ” в предстоящия референдум

Против новата ядрена мощност (АЕЦ „Белене”) са тези, които

разграбиха и ограбиха българския народ: Това са Иванкостовци, Филипдимитровци, адвокатската клика от някогашния Втори адвокатски колектив и юпитата на дядо цар; разни там Миглено-Марии-Кунево-Капонки на служба на световното задкулисие, шмекери и шебеци като Соломон Паси и амуджетата от табора на Ахмед Доган… Сиреч, всичките ония, които крадяха в несвяст, продадоха и пропиляха “Нефтохим” и БГА „Балкан”, предприятията и заводите от Голямата химия и циментовата промишленост, СО МАТ и БМФ; които сложиха кръст на 2850 български предприятия и деиндустриализираха България; които нарязаха на скрап „Кремиковци” и закриха „Плама”, които харизаха на „стратегически инвеститори” електроразпределителните дружества, водоснабдяването и топлофикационните дружества; които не се посвениха да извършат кражбата на хилядолетието – златните концесии, предоставяйки златото на българския Клондайк за чужди трезори. Те, Шулевци, Божковци, Бакърджиевци и пр. пасмина – майкопродавци и родоотстъпници, които изядоха хляба на народа и той сега измира гладен и болен.

 

Против АЕЦ „Белене” са тези, които

гласуваха срещу своите майки и бащи, които гласуваха и срещу своите деца, отнемайки конституционните им права за достойни пенсии чрез противоконституционни промени – чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване; тези, които отнеха правата на младите майки да получават минимално осигуряване, което са си заработили за 24 месеца от раждането на децата си.

Против АЕЦ „Белене” са тези, които лъгаха тъпо и просташки българския народ, че ще му осигурят доходи, близки до европейските, но му вмениха измислената вина за т. нар. възродителен процес, с което насърчиха враждебно настроени външни сили да обвинят България в геноцид и етническо прочистване и да искат отмяна на турския геноцид спрямо арменския народ и българите от Тракия и Македония.

Срещу строежа на АЕЦ „Белене” са тези, които натрупаха милиони и милиарди от предишното си полу- или напълно криминално минало на контрабандисти, наркотърговци, бандо-охранители и “партийци по сметка”. И които продължават да ограбват безочливо народа ни, тероризирайки го с такси и данъци дори върху лихвите от дребните му спестявания.

Против новата ядрена мощност АЕЦ „Белене” са тези, които не се умориха да грабят България и да слугуват на чужди интереси; които „вкалинчиха” управлението, икономиката и сигурността на страната с неграмотни, некадърни, нагли герберизирани паразити – мошеници, които управляват с простащина и тъпоумни решения, издигайки ги в ранг на държавна политика.

Против АЕЦ „Белене” са всички лумпени – учени-недоучени, всички безпросветници, прочели в живота си не повече от една книга, но събрали милионите си от кражби, от мошеничества, от силово застраховане и от „спестявания от закуски”. Всички те, самопредложили се на чужди сили вярно да им служат до края на вахтата си за пъклено унищожение на българския народ, на българската армия, на националната сигурност и въобще на българската държава.

Това е политическата пасмина ведно с нейните неуморни клакьори, която ще гласува против АЕЦ „Белене”.

Българи,

Братя,

Да ги разпознаем и да ги победим!

Да изберем сами своето място в бъдещето и мястото на нашето любимо Отечество в него, давайки своя глас в подкрепа на референдума за развитие на ядрената енергетика чрез изграждането на АЕЦ “Белене”.

Гласувайте за унищожението на тази грабителска пасмина.

Ако вие дадете гласа си в подкрепа на АЕЦ „Белене”, ще сложите кръст на рушителите и грабителите на българския народ, на националните предатели – майкопродавци и отцеругатели. Това по същество ще е тяхната присъда, защото чуждоземните им господари няма да им простят за несвършената работа – да спрат енергийната ни независимост и да минират бъдещето на България.

„Да” за АЕЦ „Белене” в ядрения референдум означава:

• енергийно независима българска държава с гарантирани в близките 60 години екологични, безвъглеродни енергийни мощности, евтина електроенергия, ограничаваща монополното нарастване на цените, и слаба зависимост от нефто- и газодоставки и от световните петролни пазари;

• икономически ефективно използване на вече вложените в проекта АЕЦ „Белене” близо 2 милиарда лева, на базата на които ще бъде изградена централата, защото всеки ден, месец и година забавяне ще ни струва скъпо;

• прекратяване мотаенето и тъпотията на българските политици с „идиотския” въпрос “днес строим”, утре „няма”, и безсмисленото харчене на народни пари за международни консултанти, на които даже докладите не са кадърни да прочетат и публикуват;

• разкриване на повече от 100 хиляди работни места за изпълнението на съпровождащи проекти и подизпълнителски работи по проекта на АЕЦ „Белене”;

• възраждане на икономиката, размразяване и нарастване на заплати и пенсии за достигане над минималните европейски стандарти и нива на живот и съществуване;

• мощна икономическа и финансова подкрепа и активност по строителството на АЕЦ „Белене” чрез вливане на 10-20 милиарда евро и създаване на добри енергийни условия за инвестиции в България;

• даване ясно да се разбере, че България е модерна европейска държава, която може да изгражда, поддържа, експлоатира и развива своята енергетика, да гарантира своето място като енергиен център на Балканите и в ЕС и своя научен и интелектуален потенциал в сферата на мирния атом и ядрените енергийни технологии;

• активизиране на връзките с най-големия и близък до нас и ЕС пазар на нашата българска продукция, на традиционния и ефективно доказал се през годините на добронамерено сътрудничество от взаимен интерес руски европейско-азиатски пазар.

Българи, гласувайте с „Да” за АЕЦ „Белене”!

“Да” означава запазване сигурността на България сега и в идните години!

“Да” означава бъдеще за децата и внуците ни. И за внуците на техните внуци.

“Да” означава България завинаги, нине и присно и во веки веков!

Изтегли цялата брошура: