Политическа партия "Нова Зора"
Начало Актуални новини Издателство Галерия Архив Контакти Връзки
24.06.2008 г.

Нацията отново търси себе си

Ст.н.с. д-р Петър ВЕЛЧЕВ

Никога в България не се е говорило и писало толкова много на тема националната "идентичност". Тази гръмко звучаща чуждица, както често става у нас, се превърна в мисловен и езиков шаблон, употребяван за щяло и нещяло. Всъщност става дума за културно-историческата ни самобитност, а причините за толкова усиленото й обсъждане са поне две: първо, нашата самобитност има всички основания да се чувства застрашена и отвън, и отвътре; второ, по силата на политически обстоятелства България е принудена хем да влезе в общежитието на други култури, нации и държави, хем да се оразличи от тях.
Трудна диалектика!
И сякаш все ни се налага да се явяваме на невзети "изпити" по история, за да търсим своя устойчив образ във времето, да спорим доколко е той автентичен, и т.н.
Достатъчно е да си припомним, в недалечното минало, острастените спорове за държавен герб, е също и проведения, хайде да го наречем референдум "Великите българи", който ни поднесе някои будещи недоумение резултати.
Сега подобна проблематика отново изплува от глъбините на колективната психология. И отново е поверена на вездесъщата масова култура. Този път - по повод кампанията "Българските символи", имаща за цел да избере изображение върху българския вариант на монетата "евро". На 15 юни т.г. БНТ излъчи номинацията на петте предлагани символа: Мадарския конник, кирилицата, розата, Царевец, Рилския манастир.

24.06.2008 г.

Революция на рододендроните

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

 

През далечната 1980 г. българските алпинисти насочиха поглед към хималайските осемхилядници. 1300-годишнината на българската държава трябваше да бъде отбелязана с изкачване на един от най-високите върхове на земята - Лхоце (8511 м). Националната експедиция през 1981 г. беше предшествана от разузнаване, което извършихме с майсторите на спорта Христо Проданов и Методи Савов.
Когато през март 1980 г. кацнахме в загадъчното хималайско кралство, станахме свидетели на странни демонстрации. По това време свещените крави и велорикшите бяха повече от автомобилите и големите улици около кралския дворец бяха свободни. Демонстрантите се движеха в индийска нишка по осевата линия с превръзка на устата... “Тихите” демонстрации се оказаха в подкрепа на многопартийната демокрация, която беше просъществувала само 10 години (1950-1960), след което кралят Махендра разпуснал политическите партии, прогонил половината лидери в Индия, а останалата половина тикнал в затвора. Безпартийната демокрация за 20 години беше направила от Непал рай за туристи и хипита, но в същото време не можа да придвижи държавата от последното място по жизнен стандарт в Азия. Народът негодуваше, но на всеки ъгъл стоеше армията с плетени щитове и бамбукови тояги.

24.06.2008 г.

Изборите в България:
Форсмажорни, мажоретни или мажоритарни?

Людмил НЕДЯЛКОВ

Достатъчно време измина от интервюто на президента Георги Първанов във в. „Труд” и изявлението му по Би Ти Ви, за да схванат политическите играчи за кого и за какво бие камбаната.
Със споменатите изяви президентът постави сериозни въпроси, например за назначаването на премиерските съветници в бордовете на предприятия и тяхното поставяне над легитимните органи в партията и институцията; за регистрирането и финансирането на политическите партии; за необходимостта от кардинална реформа в политическата и в частност в избирателната система в страната; за критичния доклад на Европейската комисия; за купуването на гласове и наглостта на мутрите, които се движат с охрани като американските президенти и т.н.
Удивително е, че само част от оценките и препоръките на Първанов бяха одобрени от „политическия елит”, докато повечето бяха посрещнати на нож. Не само от страна на някои опозиционни политици, политолози и жреци на свободното слово, а и от собствената му БСП, председателят на която лично той бе посочил. Първанов обвини партиите в саботаж на изборната реформа и по същество бе прав. Остава само да се обясни на какво се дължи този саботаж.
В същото време, докато президентът даваше интервю за в. „Труд”, премиерът се стягаше за командировка в САЩ, а когато президентът се появи в предаването на Бареков по Би Ти Ви (18.06.2008 г.), Станишев вече беше в Ню Йорк. От далечна Америка премиерът даде да се разбере, че се е запознал с казаното от Първанов, но откликна многозначително на президентската покана за диалог: диалог на четири очи - да, но не и публично обсъждане на повдигнатите въпроси. При завръщането си от САЩ премиерът щял да разговаря с Първанов за реформата, но щял да му докладва и за резултатите от своята визита, които били „извънредно полезни за България”.

 


24.06.2008 г.

Политик на честта и великодушието

Н. А. Киряев ще живее в сърцата и паметта на българския и руския народ

 

Олга РЕШЕТНИКОВА,
кандидат на историческите науки 

Освободителната Руско-турска война още не е започнала, а Ф. М. Достоевски писал в своя “Дневник на писателя”, през ноември 1871 г., че когато Русия освободи славяните от вековното чуждо иго, ще се намерят такива, които за нищо на света няма да признаят войната за велик подвиг. Напротив, ще изтъкнат политическата, а после и "научната" истина, че ако я нямаше освободителката Русия, те отдавна-отдавна да са се освободили от турците сами или с помощта на Европа. Освен това - предупреждава Достоевски - някои дори за турците ще говорят с по-голямо уважение, отколкото за Русия, ще се подмилкват пред европейските държави, ще клеветят Русия, ще сплетничат и интригантстват срещу нея. Ще почнат да говорят как, видите ли, Русия освободи България “пътем”, решавайки своите външнополитически задачи, разчитайки ако не да погълне, то поне да подчини славяните. Онзи, който разбира цялото величие и святост на руското дело, ще бъде обречен на насмешка, ненавист и дори политическо преследване.
Всичко се сбъдна, както бе писано. Веднага след Освободителната война се чуха гласове, че Русия освободи България не навреме, не така, както трябваше, та резултатите от войната да имат необходимата тежест. Подобни мнения са актуални и досега и особено процъфтяват в последно време. Както и преди, отпор им дават честни хора, обективни, и които, за щастие, са доста на брой. Те са верни на истината, каквито са и заветите на бащите и дедите им, и в тях се разбиват опитите на псевдоучени и поборници за "политическа коректност" да “освободят” българина от бремето на паметта за вековното турско робство, за героите от Априлското въстание, за светите мъченици от Батак...
Ф. М. Достоевски точно очерта посоката на русофобската ревизия на историята на освободителната Руско-турска война, само че руският гений не можа да предположи, че не другаде, а именно в България някой ще предложи на Шипка да се издигне паметник на Сюлейман паша и неговите приближени.

17.06.2008 г.

Трябва ли да спра да се боря

Как и защо ПП "АТАКА" се лумпенизира

 

Антонина ИВАНОВА, Димитровград

Тежко и трудно е да се признае, но ПП „Атака” не е и никога не е била национално отговорна и патриотична организация. Още от самото си зараждане. Всъщност как явлението Волен Сидеров се появи на политическата сцена като лидер на „националистическата” партия, в. „Нова Зора” неведнъж вече разяснява пред своите читатели. Всеки здравомислещ българин знае чие отроче и чий сателит е партия „Атака”. Но нека се върнем малко назад, във времето на президента Желю Желев, за да припомним няколко факта. И те са свързани със ситуацията, която се оформи с времето. Тогава, Република Македония бе призната от страна на България. Имаше и множество отстъпления и предателства на българската дипломация. Последва "народно въстание" - на 10 януари 1997 г., после дойде дойде на власт Иван Костов и обяви (при гласуването в парламента на Рамковата конвенция за националните малцинства), че веднъж завинаги е погребал българския национализъм. По-късно Командирът разбра, че е прибързал с това изявление и реши да „поправи” грешката. Извади на политическата сцена едно палячовско, гротескно лице на българския национализъм, сякаш за да бъде той завинаги компрометира пред българското общество. Паралелно с него "проклятието на България" Ахмед Доган, виждайки все по-ясно несъстоятелността на ДПС, „подсказа”, че е нормално и даже е добре в България да има българска националистическа партия. А щом Ахмед Доган хвърли някаква реплика в публичното пространство, то няма начин казаното да не се случи. Така е от времето на възродителния процес, чийто идеен вдъхновител и изпълнител бе самият той, та до наши дни. Сметката му не бе особено сложна: кой друг, ако не някой нов фюрер, ще събира и стяга редиците на електората му? На Доган му трябваше плашило. И той реши да си го отгледа и финансира. И ето го новият месия, който хем ще дава лъжливи надежди на отчаяния народ, хем ще изпуска парата на социалното напрежение чрез крясъци по митингите и по „любимата на народа” телевизия СКАТ, хем ще играе както кукловодите му наредят.

 


страница: 1  2  ...  43  44  45  46 
28.04.2009 г.

Мнимата левица си отиде, истинската дойде!

Георги ГЕОРГИЕВ
гр. Шипка

Чета в. “Нова Зора” откакто излиза. Нещо повече – не по-малко от 50 са приятелите и колегите, които съм приобщил към богатото с идеи, политически анализи и прогнози издание. Убеден съм, че читателите на “Нова Зора” реално са над 25 000. Защото тези, които познавам в София, Ловешко и Казанлъшко, предават вестника на един или двама приятели и съседи.
Интересът към вестника нарасна сега, преди изборите, защото в него се води ясна и принципна полемика. Впечатлява позицията на Минчо Минчев, поднесена с публицистична дарба. Конкретният повод, който ме подтикна да взема перото, е страстната статия на колегата и приятеля Методи Георгиев, поместена в бр.14 “Ние левите и Станишев един от нас”.
И аз се питам, имат ли основания Илия Божинов и другите да отцепват и грабят “Българската левица”? Слушам ги и си мисля защо да залъгваме хората с неосъществими идеи и проекти? Да вземем становището им за безплатната медицинска помощ. И аз, и всеки беден българин е за това, но как може да се осъществи то при “остатъчна” държава? Как ще се осигурят заслужени високи заплати на лекари, професори, специалисти? Откъде ще дойдат толкова много средства за лекарства, информационно обслужване и модернизация? Онази държава, която хулят, държеше в ръцете си постоянно нарастващия национален доход.
Сега нещата са други. Реалният път, по който може да се върви, за да се спасят бедните от страдания, е друг. Затлаченото здравеопазване се нуждае от изриване на тръните и препятствията, но с умни, обмислени ходове. Некомпетентните изказвания на Илия Божинов приличат на Стоянганевото “откритие”, че ще осигури работа и заплати на много българи, като започне саниране и укрепване на 30 на сто от жилищата в България. Стоянчо, Стоянчо, това ли научи в САЩ? Не само завършилите икономика, но и всеки от нас вижда колко празен е този фишек. Твоят букет от идеи си брал, безразборно скубейки оттук и там в американските поляни. Кой може да застави всеки трети българин да санира? Откъде ще вземе пари, за да осигури работа на други, когато и той е безпаричен? А кой може да гарантира, че разходът на енергия ще намалее три пъти и ще се спестят плащанията на гражданите? Тази попара вече сме я сърбали. Топломерите донесоха пари на някои, но не на гражданите.
При сегашната криза не може да се опираме на бедните, за да създадем работа на другите бедни. Трябват крупни проекти и икономически обосновани мерки, които у нас добре знаят учените и практиците. Знаем докъде ни доведоха вносните нечисти и печалбарски програми.
Радостен съм, че по стечение на обстоятелствата попаднах на заседанието на централното политическо ръководство на ПП “Нова Зора”, когато Минчо Минчев изнесе обстоен доклад и получи мандат да преговаря за включване в “Коалиция за България”. Това вече е факт. Затова благодаря на организатора в Казанлък Пондьо Пондев, мой съвипускник и въздушен ас и на съгласието на Минчев. Убеден съм, че тази стъпка приема и Николай Хайтов, който ни гледа от отвъдното. Казвам това неслучайно, а защото помня последната му среща с военните журналисти, когато той отговори положително на тази идея. А той знаеше какво е добро за България.
Мнимата нова левица си отиде, но дойде истинската левица – “Нова Зора”. Тя ще запази своите различия с БСП, но ще отстоява националноотговорна политика, а не популистки излитания и лъжливи обещания, които сипят като рог на изобилието. Екзотиката в политиката е била винаги фатална или смешна. Достатъчно сме лъгани от псевдонационалисти и от “спасители”, които уреждат само себе си и своето обкръжение.
А както е казал мъдрецът, гордостта не иска да бъде длъжна, самолюбието не желае да се разплаща. Погледнете ораторите на живо и от екрана – какво самочувствие показват, каква гордост демонстрират, и не вярвайте, че някога пред някого ще се разплащат и отчитат.
Радвайки се на “Нова Зора”, аз питам кой друг у нас оценява така обективно близкото минало с неговия подем и кой така отговорно търси провалите? Налагат ни клишето, че социализмът е нещо само лошо, а капитализмът – добро. Ние живяхме тогава и знаем всичко, живеем и днес и страдаме, че лошо върви безкрайният преход. А и никой не знае докъде по-надолу ще падаме.
Аз питам къде се поднася такъв дълбок геополитически анализ и се търси мястото на България така, както в “Нова Зора”?
Няма издание, което така загрижено да очертава проблемите и аргументирано да търси пътищата за движение напред. То защитава ясно необходимостта на страната да върви на два крака – с Европа и с Русия. А ние май вече куцаме. Костов и неговите стари и млади приятели от СДС биха желали завинаги да подскачаме на един крак.
“Нова Зора” отстоява националната ни история и култура по най-достоен начин. Ще попитам хората от Българската левица: не виждате ли, че левите идеи, културата и социалните идеали у нас са поставени в страхотна медийна блокада? А територията ни е ограничена от малкото чистоплътни вестници и други издания. Срещу левите идеи и истинската национална култура грачат всекидневно 130 картечници – българските радиа, 200 оръдия гърмят от многобройните си страници. Да не говорим за телевизионните канали! Какво вие, Илия Божинов, Иван Генов и Петко Тодоров, направихте срещу тази блокада? Има ли Матросовци сред вас да запушат поне една амбразура? Или понякога и вашите куршуми бият по обградената лява територия. Давате ли си сметка, че тази медийна блокада няма да трае деветстотин дни като ленинградската?
Имам още въпроси, но може би ще ви пиша в друго писмо.

"Нова Зора" - брой 16 - 28 април 2009 г.

http://www.novazora.net/2009/issue16/story_05.html